Иван Иванович Веймарн () е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Служи в Българската армия. Управляващ на Военното министерство (1885).
Биография Иван Веймарн е роден на 8/20 март 1852 г. в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското кавалерийско училище с производство в първо офицерско звание прапорщик и назначение в лейбгвардейския Конно-гренадирски полк (1871). Завършва Николаевската академия на Генералния щаб. Служи като старши адютант на 13-а кавалерийска дивизия.
Участва в Руско-турската война (1877-1878).
През март 1884 г. е изпратен в България като другар на военния министър (заместник-министър). От март до април 1885 г. е управляващ Военното министерство във второто правителство на Петко Каравелов.Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 39, ISBN 954-528-790-X. Напуска страната заедно с останалите руски офицери през септември 1885 г.
След завръщането си в Русия е назначен е за командир на 11-и Драгунски полк (1891), началник на щаба на 14-и армейски корпус (1896), началник на щаба на Отделния корпус на граничната стража (1901). Повишен е във военно звание в генерал-лейтенант от 1902 г. Командир на 14-и армейски корпус (1906).
Източници
Категория:Министри на отбраната на България Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Генерали на Руската империя