Илия Кожухаров

Илия Иванов Кожухаров е български юрист и политик.

Биография Илия Кожухаров е роден на 13 ноември 1893 г. в Габрово. Неговият баща Иван Илиев Кожухаров е свещеник и учител, а сестра му Стефана Богдан Генчева е дългогодишна председателка на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово. През 1912 г. Кожухаров завършва Априловската гимназия. После следва право в град Екс ан Прованс във Франция. Прекъсва обучението си, за да се включи в Балканската и Междусъюзническата война. В тях се сражава в 23-ти пехотен шипченски полк и батареята на шуменския крепостен батальон. След Междусъюзническата война се връща към студентската скамейка и в 1915 г. завършва право и държавни науки в Софийския университет. В Първата световна война участва като войник в шуменския батальон. През 1916 г. е школник в Школата за запасни офицери, а през 1916 – 1918 г. – офицерски кандидат при флота във Варна.

През 1919 – 1920 г. е съдебен кандидат в Търновския окръжен съд. После до 1921 г. е помощник мирови съдия в Габрово. През 1921 – 1922 г. Кожухаров е съдия в Берковица, Велико Търново и Габрово и член на Търновския окръжен съд.

През 1923 г. е избран за общински съветник в Габрово от Демократическия блок. Два мандата е кмет на родния си град – първият от 1923 до 1932 г., след който в периода 1932 – 1934 г. той работи като адвокат в Габрово. и отново е кмет на Габрово в 1934 – 1935 г.Янко Гочев, Габровци патриоти управляват българското Беломорие 1941 – 1944

Като кмет на Габрово Кожухаров работи енергично за благоустрояването на града, стопанското и културно развитие, подобряване хигиената, здравеопазването и социалните грижи. При неговото управление е поставена статуята на Рачо Ковача в река Янтра в центъра на Габрово, построени са покрит пазар, Халите, градската баня. Открити са Паметникът на свободата на връх Шипка, Втора прогимназия „Неофит Рилски“, Земеделското училище, водноелектрическата централа „Грамадата“, общинска аптека, назначен е общински лекар и е обзаведена амбулатория. Кожухаров е един от главните организатори на празниците и тържествата по случай юбилейни дати от живота на Васил Априлов. По случай тържествата за 50-ата годишнина от завършване първия випуск на Априловската гимназия, Илия Кожухаров произнася реч и обявява решението на Общинския съвет, че Райчо Каролев е удостоен със званието почетен гражданин на Габрово. Негова е заслугата паметникът на Васил Априлов да бъде изработен и монтиран през Априловската гимназия в Габрово. Осигурява средства, отива на свои разноски до Рим, за да ускори скулптурната работа. Негова е заслугата всичките опълченци от I, II, III, IV, V, VI, I Х и Х дружина и от конната сотня, участвали в боевете на връх Шипка да бъдат обявени за почетни граждани на Габрово през 1922 година.

През 1935 – 1938 г. е главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. През 1938 година е назначен за министър на правосъдието, привлечен на този пост не като партиен член, а като независим експерт в областта. През 1938 – 1939 е министър на търговията, промишлеността и труда. Като такъв на 6 август 1939 г. идва в Габрово за тържественото откриване на бюст-паметника на Иван Калпазанов в двора на фабриката, по случай 50 години от кончината на родоначалника на модерната индустрия в Габрово и в новоосвободеното княжество България. Министър Кожухаров произнася реч, заедно с първия директор на предприятието Кольо Карагьозов. В периода 1939 – 1948 година е адвокат в София.

На 12 май 1941 е назначен за първи областен управител на възвърнатата в границите на България Беломорска област със седалище в Ксанти. До 20 октомври за месеците които заема поста успешно се справя с развитието на този изостанал край и с Драмското въстание. От зимата на 1941 до 1948 е адвокат в София, на поста Беломорски областен управител е наследен временно от о.з. генерала от авиацията ген. м-р Христо Герджиков (до ок.20.I.1942),Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 – 9 септември 1944 г.), Военнополитически аспекти. Окръжно № 210 на областния управител на Беломорска област Ксанти, 10 януари 1942 г. ЦДА, ф. 662К, оп. 1, а.е. 30, л. 27‒27 след който идва титулярът д-р Стефан Клечков.

Комунистическата власт установена след деветосептемврийският преврат и окупацията на България в 1944 го репресира – от 1949 до 1951 година е интерниран в град Левски, след това до 1954 година е затворен в концлагера БеленеЦураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 196, ISBN 954-528-790-X и доживотно му е отнета възможността да упражнява професията си на адвокат. От 1956 до 1965 г., когато се пенсионира, управлява почивната станция на Синода „Момин проход“.

Кожухаров надживява т.нар. „диктатура на пролетариата“. Обявен е приживе за почетен гражданин на Габрово с Решение по протокол № 13 от 1993 г.572. Илия Иванов Кожухаров. Официален сайт на община Габрово. Посетен на 28 юли 2026 г. Умира на 100 години на 12 юни 1994 г. в София. Погребан е тържествено в родния си град Габрово.

Източници

Енциклопедия Априловски свод, С.2009, стр. 287 – 288 Книга с почетните граждани на Община Габрово Тихова Надежда, Илия Кожухаров бил най-добрият кмет, 100 вести/03.11.2007, стр. 1 Колева Ивелина, Колева Елена, „Важни исторически събития в Габрово през 1926 година“, сп. „Минало“, бр. 2, 2016, стр. 43 – 52 Колева Елена, „След участие във войните за национално обединение Илия Кожухаров и Никола Михов оставят изключителна следа в националната история“, поредица „100 г. от Първата световна война: Спомен за габровските интелектуалци – герои от войните 1912 – 1918“, в. „100 вести“/16 декември 2014 г., стр. 5

Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Лагеристи в Белене Категория:Кметове на Габрово Категория:Министри на правосъдието на България Категория:Почетни граждани на Габрово Категория:Родени в Габрово Категория:Починали в София