„Манифест на романтизма“ () e нехудожествена творба на Айн Ранд, сборник с есета, касаещи същността на изкуството. Публикуван е през 1969 г., а второто преработено издание – през 1975 г. По-голямата част от есетата излизат първоначално в „The Objectivist“, с изключение на „Въведение в 93-та година“, което представлява въведение за романа на Виктор Юго. В преработеното издание е добавено есето „Изкуство и познание“.
В основата на неговия довод стои твърдението на Ранд, че човек не може да създава изкуство, без да вложи в творбата си своята критична оценка и своята философия. Ако артистът се опита да се въздържи от тях, посланието на творбата би придобило детерминистичен или натуралистичен оттенък. Следващият логичен елемент в довода на Ранд е, че наблюдателите на дадена творба ще останат с впечатление за нейното философско послание, единствено въз основа на своите лични ценности, вкоренени в психиката им, независимо от емоционалното въздействие, което творбата оказва върху тях.
Ранд разделя видовете творчество на „валидни“ и „невалидни“ форми. Фотографията например е невалидна за нея (qua art form – като форма на изкуство), защото фотоапаратът записва света точно какъвто е и е ограничен в способността си (ако притежава такава) да носи морално послание извън избора на фотографа за тема на изображението.
Според Ранд изкуството трябва да се стреми да възвишава и величае човешкия дух. Тя критикува натурализма и модернизма в изкуството, докато поддържа романтизма (в изкуството, различен от този във философията, на който тя е противник).
Книгата завършва с кратка история, озаглавена „Най-простото нещо“.
Външни препратки Институтът Айн Ранд, The Romantic Manifesto
Категория:Философски съчинения Категория:Етика Категория:Книги на Айн Ранд Категория:Книги от 1969 година