„Плиш и Плюм“, „Плиш и Плум“ и „Цоп и Цап“ са трите алтернативни български превода на заглавието на детската картинна история „Plisch und Plum“, написана в стихотворна форма и илюстрирана от немския поет и художник Вилхелм Буш през 1882 година.
Книгата разказва различни весели случки с две пакостливи кученца, спасени от удавяне от братчетата Петер и Паул.
Български преводи и адаптации „Плиш и Плюм“ (1927, 1948, 1965)
Първият превод на български е на Елин Пелин под заглавие „Плиш и Плюм“. Неговата версия е приблизителен превод на оригинала и с български имена – децата Паул () и Петер () са Диш и Крум, злият съсед Каспар Шлих () е Благолаж, съседката мадам Кюмел () е кокона Зора. Самите случки са само 5 вместо оригиналните 8. Първото издание е от 1927 г. на издателство „Хемус“. Следващи издания на тази версия са от 1948 и 1965 г. (на издателство „Български художник“).
„Плиш и Плум“ (1968) Вторият превод от 1968 година на Димитър Стоевски променя леко това заглавие: „Плиш и Плум“. В този вариант името на едното момченце от оригиналното „Plisch und Plum“, Wilhelm Busch в Проект Гутенберг Паул е адаптирано на Ханс.„Макс и Мориц и други истории в картинки“, Вилхелм Буш, ИК Труд, София, 2000, ISBN 954-528-175-8, преводачи: Димитър Стоевски (1968), Севдалина Малинова (2000)„Плиш и Плум“ в превод на Димитър Стоевски И в двата случая за имената на кученцата е търсена звукова близост с немските им имена.
„Цоп и Цап“ (1988) Третият превод на книгата, под заглавие „Цоп и Цап“, е от 1988 година на Марко Ганчев.„Цоп и Цап“, Вилхелм Буш, Издателство Отечество, София, 1988, преводач: Марко Ганчев В послеслов към книгата той обяснява по следния начин причините да внесе промяна:
Преводът на Димитър Стоевски съдържа седем глави, докато оригиналът и преводът на Марко Ганчев съдържат осем, като разликата е Пета глава за скитника.
Източници
Категория:Германски книги Категория:Книги от 1882 година Категория:Детска литература