Александър Ботев Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), председател на Народното събрание от 1920 до 1921 и през 1923 година.

Биография Произход и ранни години Роден е на 7 януари 1880 година (26 декември 1879 година стар стил) в махалата Огоя на село Друган, Радомирско. Баща му, Боте Попянакиев е учител в Сяр, търговец в Друган, църковен певец, активист на Прогресивнолибералната партия, съдържател на страноприемница, в която отсядат български революционери от Македония. Майка му, Менка е от махалата Грамаге на Друган.Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 125-127.

Учи в Друган и Радомир. В 1902 година постъпва в Българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1905 година. След завръщането си в България работи като учител в Проваленица, Радомирско. Включва се активно в работата на БЗНС. Създава кредитна кооперация в Друган, а впоследствие и потребителна кооперация „Съгласие“. С цел разумно използване на водите на река Радиковица, която тече през Друган, създава синдиката „Другански извори“.

Политическа дейност

След 1913 година неколкократно е избиран за народен представител. През 1920 година става председател на Народното събрание, а през следващата година - министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Александър Стамболийски.Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 14, 14 март 1923 г., стр. 1 Остава на този пост няколко месеца, а след избора на ново народно събрание през 1923 година става негов председател.

По време на Деветоюнския преврат през 1923 година Ботев се намира в Радомир и прави опити да организира въоръжена съпротива срещу преврата. Водените от Ботев привърженици на БЗНС са разбити от войска, след което са съдени. Той излежава три години и половина в затвор, след което е помилван и освободен.Ваташки, Румен. Завръщане към корените. История на село Друган, Радомирско, Велико Търново 2024, с. 128-129.

През 1944 година е интерниран заради връзки с Радомирския партизански отрядЦураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 142, ISBN 954-528-790-X.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е околийски управител на Радомир, а през 1946 година отново е избран за народен представител. Умира на 12 март 1947 година.

Бележки

Категория:Български министри Категория:Председатели на Народното събрание на България Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Участници в Юнското въстание Категория:Дейци на БЗНС Категория:Възпитаници на Скопското българско педагогическо училище Категория:Родени в област Перник