Двадесет и второто обикновено народно събрание е народно събрание на Царство България, което е сформирано в неделната утрин на 19 юни 1927 г., в сградата на Народното събрание в София, непосредствено след тронното слово на цар Борис III. На откриването присъстват министри, военната и гражданска свита на Негово Величество Царя, Негово Високопреосвещенство софийският митрополит Стефан, представители на софийското духовенство и публика. Закрито е на 18 април 1931 г. след изтичане на мандата му.
Събития Открита е първата извънредна сесия, по изпълнение на чл. 137 от Конституцията на Княжество България,Конституция на Българското Княжество, 1879 г. – Народно събрание на Република България през която правителството подлага на обсъждане и одобрение няколко неотложни законопроекти, между които: Бюджет за приходи и разходи по развити фондове; Бюджет за извънредни държавни приходи и разходи; Издръжката на непълните гимназии чрез изменение закона за народното просвещение. Избира се 43-тото (1926 – 1928), 44-тото (1928 – 1930) и 45-ото правителство на Княжество България (1930 – 1931). 21 юни 1927 г. Почитане паметта на починалия народен представител и бивш министър Янко Стоянчов, през второто заседание на Народното събрание.
Избори Изборите са проведени на 29 май 1927, съгласно указ на цар Борис III № 247 от 15 април същата година.Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 14/18.04.1927 На тях гласуват 1 183 122 избиратели от общо 5 528 741 население. Избирателната активност е 84,3%, от имащите право да гласуват.Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, стр. 380, ISBN 978-3-8329-5609-7 Спечелени са от коалицията Демократически сговор, за която гласуват общо 414 591 души (35% от избирателите), което осигурява 166 места в парламента. Избрани са общо 273 народни представители.
Разпределение на места Местата в парламента са разпределени както следва:Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 473, ISBN 954-528-790-X Демократически сговор – 174 места Демократически сговор – 166 места Работническа партия – 4 места Занаятчийските професионални и просветителни политически ядра – 4 места БЗНС „Врабча 1“ – 48 места БЗНС „Врабча 1“ – 42 места БЗНС – 6 места Националлиберална партия – 14 места Националлиберална партия – 7 места Народнолиберална партия – 6 места Националлиберална обединена партия – 1 места Демократическа партия – 11 места Македонска група – 11 места Социалдемократическа партия – 10 места Радикална партия – 2 места други – 3 места
Сесии, пленарни заседания и комисии Сесии От учредяването до закриването му на 18 април 1931 г. са проведени общо 2 извънредни и 4 редовни сесии.
I извънредна (19 юни – 5 август 1927) II извънредна (15 – 27 октомври 1927) I редовна (28 октомври 1927 – 30 септември 1928) II редовна (28 октомври 1928 – 30 юни 1929) III редовна (28 октомври 1929 – 22 май 1930) IV редовна (28 октомври 1930 – 18 април 1931)
Министерства и комисии XXI обикновено народно събрание се състои от 9 министерства и 4 комисии. Министерство на външните работи и на изповеданията Министерство на вътрешните работи и народното здраве Министерство на народното просвещение Министерство на финансите Министерство на войната Министерство на търговията, промишлеността и труда Министерство на земеделието и държавните имоти Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството Министерство на железниците, пощите и телеграфите Бюджетарна комисия Прошетарна комисия Комисия по проверка на изборите Комисия по отговора на тронното слово
Пленарни заседания Отдолу накратко пленарните заседания: 1927 г. Юни 19/06/1927 – 29/06/1927 ЮлиСтенограми от пленарни заседания, юли 1927 г. 01/07/1927 – 29/07/1927 Август 02/08/1927 – 05/08/1927 ОктомвриСтенограми от пленарни заседания, октомври 1927 г. 15/10/1927 – 28/10/1927 Ноември 02/11/1927 – 30/11/1927 Декември 01/12/1927 – 29/12/1927 1928 г. Януари 31/01/1928 Февруари 01/02/1928 – 29/02/1928 Март 01/03/1928 – 30/03/1928 Април 03/04/1928 – 25/04/1928 Май 16/05/1928 – 31/05/1928 Юни 01/06/1928 – 30/06/1928 Юли 03/07/1928 – 20/07/1928 Септември 04/09/1928 – 28/09/1928 Октомври 28/10/1928 – 31/10/1928 Ноември 06/11/1928 – 30/11/1928 Декември 04/12/1928 – 27/12/1928 1929 г. Януари 22/01/1929 – 31/01/1929 Февруари 01/02/1929 – 28/02/1929 Март 01/03/1929 – 30/03/1929 Април 01/04/1929 – 28/04/1929 Май 14/05/1929 – 31/05/1929 ЮниСтенограми от пленарни заседания, юни 1929 г. 03/06/1929 – 30/06/1929 Октомври 30/10/1929 Ноември 05/11/1929 – 29/11/1929 Декември 03/12/1929 – 28/12/1929 1930 г. Януари 28/01/1930 – 29/01/1930 Февруари 03/02/1930 – 27/02/1930 Март 05/03/1930 – 28/03/1930 Април 01/04/1930 – 30/04/1930 МайСтенограми от пленарни заседания, май 1930 г. 01/05/1930 – 22/05/1930 Октомври 28/10/1930 Ноември 12/11/1930 – 27/11/1930 Декември 03/12/1930 – 31/12/1930 1931 г. Януари 1/01/1931 – 29/01/1931 Февруари 03/02/1931 – 27/02/1931 Март 04/03/1931 – 31/03/1931 Април 01/04/1931 – 18/04/1931
Ръководство Председатели За избирането на председател на Народното събрание гласуват 268 души. Подадени са 33 бели бюлетини, 3 лозунга, 53 за Александър Радолов, 1 за Георги Данаилов и 172 гласа за Александър Цанков. Александър Цанков (19 юни 1927 – 15 май 1930) Никола Найденов (21 май 1930 – 18 април 1931)
Подпредседатели За избирането на подпредседатели на Народното събрание гласуват 235 души. Най-много гласове получава г-н Александър Христов – 141 гласа, след него д-р Борис Вазов – 139, после следователно Коста Лулчев – 55, Петко Петков – 55, д-р Владимир Такев – 18, лозунги – 2, бели бюлетини – 10, и няколко народни представители – 1 глас. Александър Христов Борис Вазов Васил Димчев
Секретари За избирането на 12 души секретари бюрото прави предложение, което е прието от мнозинството. Борис Толев Васил Игнатов Владимир Начев Вълчо Д. Вълчев Гето Кръстев Грую Павлов Димитър Мангъров Драгомир Апостолов Иван Михайлов Йосиф Марулев Никола Търкаланов Стефан Рязков
Квестори За избирането на 4 души квестори бюрото прави предложение, което е прието от мнозинството. Емануил Начев Никола Сапунджиев Стоимен Савов Тома Х. Янчев
Преброители За избирането на 2 души преброители временния председател, най-възрастен из народните председатели, Михаил Маджаров прави предложение, което е прието от мнозинството. Борис Павлов Петър Якимов
Началник на Стенографското отделение Д. Антонов
Народни представители Демократически сговор
Работническа партия Аврам С. Петров Георги Желязков Добри Димитров Христо К. Калайджиев
Занаятчийска партия Димитър Д. Пешев Калоян Манолов Петко Г. Петков Цено Н. Табаков
БЗНС „Врабча 1“
БЗНС Иван П. Недялков Константин Томов Петър Панайотов Славчо Д. Дряновски Стоян Омарчевски Юсеин Галибов
Социалдемократическа партия Григор Ив. Чешмеджиев Димитър М. Нейков Досю Негенцов Илия Янулов Коста Лулчев Кръстьо Пастухов Петър Анастасов Сотир Янев Христо Баралиев Янко Сакъзов
Народнолиберална партия Величко Кознички Георги В. Юртов Иван Ангелов д-р Никола Думанов Никола К. Тахтаджи Христо Статев
Националлиберална партия Георги П. Панайотов Димо Кьорчев Иван Куртев Йовчо Николев Методи ХрановДневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.4 / 19 юли 1924. / стр. 2. Милан Момчилов Тома Константинов
Националлиберална обединена партия Боян Смилов
Демократическа партия Александър П. Малинов Борис К. Ецов Борис Павлов Димитър А. Богданов Димитър В. Гайдаджиев Димитър Ст. Дрянски Кръстьо Цвятков Лев Кацков Милко Ст. Бечев Никола С. Мушанов Стефан Г. Стефанов
Македонска група Ангел Д. Узунов д-р Владимир Руменов Георги Кулишев Димитър А. Жостов Добри Д. Манасиев Димитър Пандов Иван А. Ингилизов Иван Каранджулов Йордан Д. Мирчев д-р Константин Станишев Нестър Цв. Цуцуманов
Радикална партия Илия Георгов Никола Андреев
Източници
Външни препратки XXII обикновено народно събрание в сайта на Народното събрание на Република България
Категория:Народни представители в XXII обикновено народно събрание