Я̀мбол е град в Югоизточна България. Той е административен център на област Ямбол, както и център и единствено населено място на община Ямбол. По данни от НСИ населението на града е .
Име През многогодишната си история град Ямбол е назоваван с различни имена: Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу, Ямболъ, Янболи и настоящото му име – Ямбол. В западните исторически извори е споменат с името Гренбоел.
География Град Ямбол се намира в Югоизточна България и е разположен на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 77 km от Черно море и южно от магистрала Тракия. Градът се намира на 299 km от столицата на страната София, на 167 km от Пловдив, на 208 km от Варна и на 91 km от Бургас.
В землището на града се намира защитената местност „Ормана“, в която има редки видове местни растения и местен дребен дивеч, както и стопанство за развъждане при изкуствени условия на колхидски фазан. Лонгозната гора „Ормана“ притежава редки видове местни растения и местен дребен дивеч, разнообразна флора и фауна – блатно кокиче, мразовец и колхидски фазан. Местността е любимо място за отдих на ямболци в техните почивни дни.
Хълмът Боровец е място за отдих, разположено в североизточната част на града. Известен е с чистия си въздух, панорамния поглед над град Ямбол, телевизионната кула. Лесопарк „Боровец“ е с обща площ 276 дка и с надморска височина 150 – 230 m. Горският фонд на площ 89,7 ха, е обявен със Заповед № 3, 7 от 10 февруари 1976 г. Съществуващата растителност е създадена по изкуствен път със следните видове – акация, гледичия, черен бор, биота, мъждрян, мекиш, явор, ясен, липа, бадем, люляк. Северният склон на парк „Боровец“ е обезлесен. През 2005 г. на парк „Боровец“ се реализира Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост“. Осигурената сума от община Ямбол по програмата е 33 960 лева, която покрива дейности по изкореняване на стари дънери, засаждане на 1600 широколистни дръвчета и на 3024 бр. цветни храсти.
Ямбол е разделен на следните квартали:
Географската ширина и надморската височина, на която е разположен градът, определят неголямата разлика в топлинно отношение между основните сезони – зима и лято. За района са характерни сравнително меката зима – средномесечните януарски температури са 0,2 °C, и топлото лято, със средномесечна температура за юли 23,2 °C. Средната годишна максимална температура е 17,9 °C, а средната годишна минимална – 6,4 °C. Средногодишната месечна температура е 12 °C.
История Древност и античност
Плодородните земи по долината на р. Тунджа са били заселени още от най-дълбока древност. Свидетелство за това са откритите повече от 30 селищни могили в района, сред които добре проучени са тази в с. Веселиново, Рачева и Марчева могили, датирани от периода на неолита (6000 – 4000 г. пр.н.е.), енеолита (4000 – 2700 г. пр.н.е.) и бронзовата епоха (2700 – 900 г. пр.н.е.).
В селището Ясъ тепе са установени 26 вида диви и домашни животни (от късножелязната епоха (отпреди 3000 – 2000 години), сред които и изчезналите повсеместно тур/диво говедо (Bos primigenius), тарпан (Equus ferus ferus), както и изчезналите от пределите на страната бобър (Castor fiber), сив жерав (Grus grus) и голяма дропла (Otis tarda).
Средновековие Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 г. император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. В началото на месец май е в Адрианопол, откъдето тръгва за Августа Траяна, Филипопол и Сердика. Пътят на императора минава точно през мястото, където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Императорът е удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решава, че на това място трябва да има голям и хубав град с божественото име Диосполис – град на Зевс.
Ямбол става за първи път част от България по времето на хан Тервел през 705 г. и оттогава е неразаделна част от България.
Сред костните останки от средновековния некропол в града от 9 – 12 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени и такива на домашни кокошки (Gallus gallus f. domestica).Рибаров, Г., З. Боев. 1990. Проучване на животинските останки от селището Ясъ-Тепе край Ямбол от късно-желязната епоха. – Интердисципл. изсл., АИМ-БАН, 17: 83 – 90.Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67.
Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени. От периода на османското владичество в града са запазени два архитектурни паметника: Безистенът и Ески джамия.
В навечерието на Освобождението Разположен върху двата бряга на река Тунджа, градът е имал две части – Каргона или Новия Ямбол, и Ески или Стария Ямбол, свързани помежду си с мост. В края на 1877 г. броят на жителите на града е бил около 8000 души, от които 4500 българи, 2000 турци, 1000 евреи и 500 от други народности. Налични били следните обществени постройки: Безистен (покрит пазар), часовникова кула, 21 чешми, конак (околийско управление), телеграфопощенска станция, 3 моста, 17 джамии, 2 църкви, 2 бани и др.
През 1877 г. е построена железопътна линия между Цариград и Пловдив. От Харманли има връзка към Ямбол.
Турските войски били изтикани от стратегическите си позиции в старопланинските проходи. За турското командване било ясно, че не може да има успех срещу русите в полетата на Тракия и затова побързало да прибере остатъците от своята разбита армия към столицата. Градът силно пострадва от огън. При изтеглянето на редовните части на 12 – 13 януари Керим паша заповядва освен станцията да се запалят и оцелелите къщи в горящия град. В резултат почти всички български и еврейски къщи са съборени. Запазени са само Ески джамия, Безистенът и градският часовник. В продължение на повече от седмица преди това черкезки шайки, заедно с дезертирали турски войници и други башибозушки банди се впуснали по дюкяните и по къщите, извършили масови погроми над останалото българското население в града и околните села – грабеж и изтезания за пари, зверства и издевателства. Голяма част от населението бяга на Зайчи връх до с. Кабиле, за да запази поне честта и живота си. На 13 януари турците запалват училището, на 14 януари – църквата „Свети Георги“. На 15 януари турското население от града бяга към Одрин. Чаршията и махала Каргона са напълно обрани. Всяко едно турско семейство натоварва по 2 – 3 коли с крадена стока и покъщнина. На 17 януари сутринта в града нахлуват отново голям отряд черкези, тогава са убити свещениците Георги Снегов, Иван Михалакиев и Тоте Драгиев и още много невинни граждани. По-късно през деня, 17 януари 1878 г., казаците на 23-ти Донски казашки полк с командир полковник Николай Бакланов първи влизат в димящия и опустошен град. За превземането на града не са водени боеве. На следващия ден – Богоявление, оцелелите ямболци тържествено празнуват своето освобождение.
След Освобождението Ямбол става известен с това, че след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. областта поражда най-масовите (т.е. основните) изселнически вълни в посока към Бесарабия и Добруджа. Те са предизвикани от желанието на местното население, оставащо все още под османска власт, да съхрани отвоюваната си (чрез съдействие на християнската войска) мимолетна независимост и след оттеглянето на руската армия. Този процес на обезлюдяване, характерен за Югоизточна България, впоследствие частично бива компенсиран от друг процес – почти век по-късно много български бежанци от Одринска и Беломорска Тракия се заселват в ямболския край.
В първата половина на XX век Ямбол е известен с минералната си вода и минералната баня, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и други забележителности.
По време на Първата световна война най-южната военна база за дирижабли на Централните сили – Ямбол – се оказва отправна точка за една специална мисия – полетът на бойния дирижабъл „LZ 104“ (с тактическо обозначение „L.59“). „Das Afrika-Schiff“ – транспортен въздушен кораб на немските Имперски военноморски сили, пристига от Фридрихсхафен на 4 ноември 1917 г. Задачата му била да осигури неотложни доставки (боеприпаси, медицински принадлежности и др.) за силите на генерал-майор Паул фон Летов-Форбек в Германска Източна Африка, в рамките на еднопосочен полет без междинно зареждане. След два неуспешни опита да се насочи към целта си, на 21 ноември 1917 г. „Das Afrika-Schiff“ успява да поеме по планирания маршрут на юг – Одрин, Мраморно море, крайбрежието на Мала Азия и о. Крит. Мисията е преждевременно прекратена на 23 ноември поради влошаване на положението на немската колониална власт в Източна Африка, което поставило под въпрос крайния успех на това начинание. Цепелинът се завърнал в Ямбол на 25 ноември, след 95-часов непрекъснат полет (рекордно за времето си постижение) и 6800 km изминат път.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. +Етническа група2011Брой%Българи59 89980,80%Роми4 2635,75%Турци3 1854,30%Други2960,40%Не се самоопределят1 1011,49%Неотговорили5 3887,27%Общо74 132
Религия
Основната религия е православното християнство. В града има и общност на Евангелската методистка епископална църква.
Управление
Колективен орган на самоуправление е общинският съвет, кметът на града е орган на изпълнителната власт. Общинското управление се осъществява от шест дирекции, които включват „административно-правно и информационно обслужване“, „финансово-стопански дейности и управление на собствеността“, „териториално устройство и развитие“, „финанси и икономическа политика“, „общинска собственост“ и „социално развитие“. Кмет – Валентин Цветанов Ревански Председател на Общинския съвет – Антон Русков Шиков
Международни отношения Ямбол е побратимен град с: Бердянск, Украйна Вилжуиф, Франция Ижевск, Русия Одрин, Турция Търгу Жиу, Румъния Шерадз, Полша Андижан, Узбекистан Хале, Германия
Икономика Промишленост
Промишлеността е най-важният сектор в икономиката на Ямбол. Структурата ѝ обхваща следните подотрасли: хранително-вкусова промишленост; химическа промишленост; машиностроене и металообработване; текстилна и трикотажна промишленост; шивашка промишленост и др. В Ямбол се развиват нови индустриални отрасли като производството на автомобилно електрооборудване и рециклирането на отпадни пластмасови продукти. Сред големите индустриални предприятия, определящи облика на промишлеността в града, се нареждат: „Темпо М“, „Синтер М“, „Хидравлични елементи и системи“, „Екопласт Файбър“, „Язаки България“, „Е. Миролио“, „Белла България“,Официален сайт на „Белла България“ „Тунджа“, „Вакуум Ел Систем“ „Калибровани Стомани“, „Хидросистем“ „Папас олио“, „Карил“, „Винпром Ямбол“.
Важно значение за областната икономика има развитието на дейността на малките и средни предприятия. Основна цел пред развитието на промишлеността на Ямболска област е на базата на наличния промишлен потенциал, с привличането на местни и чуждестранни инвестиции, да се осигури нарастване на производството, обновяване на крайната продукция и повишаване на нейната конкурентоспособност на вътрешния и международните пазари.
Селско стопанство Регионът е утвърден като един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната. Произвеждат се: хлебна и фуражна пшеница; ечемик; царевица; маслодаен слънчоглед; качествено червено и бяло грозде от винени сортове; плодове и зеленчуци; технически култури – памук, слънчоглед, бамя, кориандър.
На Ямболска област принадлежат 6,1% от обработваемата земя на страната. Общият размер на земеделските земи в Ямболска област е 2 580 392 дка към 31 декември 1999 г., като към тях на 273 000 дка са изградени поливни и на 79 000 дка отводнителни системи.