Пандо Вълев Ванчев е български политик от казионния Български земеделски народен съюз (БЗНС), министър на съобщенията през 1976 – 1986 година.
Биография Пандо Ванчев е роден на 6 октомври 1919 година в Узунджово, Хасковско. Член е на Земеделския младежки съюз на левия БЗНС в гимназията, където се запознава с Петър Танчев и двамата започват да развиват нелегална земеделска дейност, за което са арестувани от полицията в Хасково и престояват няколко месеца интернирани в лагер в Свиленград. През 1941 г. Пандо Ванчев заминава за Хърватия и Словакия където следва електроинженерство в Загреб и Братислава, и става част от нелегалното съпротивително движение в Словакия, където е разкрит, но когато полицията пристига да го арестува, той е укрит в квартира, и впоследствие бяга при словашки партизани, където участва в Словашкото народно въстание през 1944 година. През 1948 година се дипломира в Прага, след което през 1948 г. се завръща в България и работи в Министерството на електрификацията.
От 1952 г. Ванчев работи в апарата на БЗНС в Хасково, между 1956 и 1976 година е заместник-председател и председател на Окръжния народен съвет, а през 1962 година става член на Управителния съвет на БЗНС. През 1971 – 1976 година е член на новосъздадения Държавен съвет, а от 1974 година е член на Постоянното присъствие на БЗНС. Освен това е секретар на Постоянното присъствие на БЗНС.Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 341 От 1973 до 1976 година е заместник-председател и първи заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес.Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 317, ISBN 954-528-790-X
В периода 1976 – 1986 г. Пандо Ванчев е министър на съобщенията във второто правителство на Станко Тодоров и правителството на Гриша Филипов. През 1986 – 1989 г. е секретар на Постоянното присъствие на БЗНС. През 1979 г. е награден с орден „Георги Димитров“, през 1984 – с орден „13 века България“, а през октомври 1989 година получава званието „Герой на социалистическия труд“, но в края на годината е отстранен от политическите си постове.
Награди Герой на социалистическия труд“ (1989) – Орден Георги Димитров (1989) – Орден Георги Димитров (1979) – Орден "13 века България – (1984) – Орден Народна република България I ст. – Орден Народна република България II ст. Народен орден на труда (златен) Народен орден на труда (златен) Медал „30 години от Победата над фашистка Германия“ – (1975) вестник „Земеделско знаме“, 9 май 1975 г.. Медал „40 години от Победата над Хитлерофашизма“ – (1985) Държавен вестник, указ за учредяване на медал „40 г. от победата над хитлерофашизма“.. Медал „1300 години България“ (1981) Медал „40 години от Социалистическата революция в България“ – (1984) Медал „90 години от рождението на Георги Димитров“ – (1972) Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ – (1982) Медал „25 години Народна власт“ – (1969) Медал „50 години от юнското антифашистко въстание“ – (1973) Медал „Отечествена война 1944 – 1945“ – (1947) Медал „100 години Априлско въстание“ – (1976) Медал „100 години от освобождението на България от османско иго“ – (1978)
Източници
Категория:Български министри Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Секретари на ПП на БЗНС Категория:Членове на ПП на БЗНС Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Родени в област Хасково