Васил Маринов Пундев, с псевдоними Чакре и В.П., е български публицист, литературен историк и критик, масон, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 344.

Биография Произход и младежки години

Васил Пундев е роден на 6 септември 1892 година„Литературен глас“, брой 465 – 466, 1940, с. 5. в Дупница в семейството на Александра Пундева и Марин Пундев, виден педагог, четири години директор на Солунската българска девическа гимназия, активен участник в дейността на ВМОРО. Родът на баща му е от Голямо Конаре, Пловдивско, но се изселва в Бесарабия. Учи във Втора мъжка гимназия в София, а поради проблеми с учители до 7-и клас сменя няколко гимназии в града, като завършва Трета. След това се записва да учи славянска филология в Софийския университет.

В 1912 година, дни след като се оженва за Христина Чобанска, Васил Пундев става четник на Васил Чекаларов, но поради физическа неиздръжливост е изпратен обратно в София. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Инженерно-техническата част на МОО, в 1 дебърска дружина и в 1 рота на 5 одринска дружина. С частта си участва в сраженията при Дедеагач, Кешан, десанта при Шаркьой и други. Отличен е с орден „За храброст“. Бие се в състава на Пети пехотен македонски полк от Единадесета пехотна македонска дивизия на Македонския фронт през Първата световна война. Получава втори орден за храброст. Завършва Скопската Школа за запасни офицери и е произведен като офицерски кандидат. Сражава се на Румънския фронт, а след примирето попада в плен, но успява да избяга.

След войната му признават годините на фронта за студентски и той завършва с държавен изпит. В 1920 година е назначен в Първа мъжка гимназия и командирован като библиотекар в Народната библиотека. От 1921 година е учител по литература в Първа мъжка гимназия в София. Специализира във Виена и пише поредица от литературни изследвания и критики. Член е на Дружеството на софийските журналисти, на Съюза на българските писатели,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 23 юли 2026 г. на Международния съюз на писателите, на Управителния съвет на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, на българския ПЕН клуб. Изпратен е да следва немска филология във Виена.

В 1923 година оглавява чета на ВМРО в Западна Македония. След завръщането си е начело на литературния отдел на вестник „Слово“. От 1926 е редактор, а от 1928 година е главен редактор на вестник „Македония“. При обсъждането на кандидатурата му в Централния комитет на ВМРО е повдигнат въпросът дали е редно немакедонец да заеме този пост, но Пундев е защитен от Иван Михайлов:

От 1927 година Пундев участва в редактирането на списание „Българска реч“, а от 1928 – на вестник „Литературни новини“. Пише в списанията „Демократически преглед“, „Обществена обнова“ (1919 – 1920), „Златорог“, „Съвременник“, „Отец Паисий“, във вестник „Литературен глас“ и други.

Във ВМРО (протогеровисти) След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година Васил Пундев, заедно с директора Георги Кулишев и редактора Никола Джеров в знак на протест напускат редакцията на вестник „Македония“, като издават прощален дублиращ брой № 615. Пундев започва да издава протогеровисткия вестник „Вардар“, който води борба с михайловисткото крило.

Васил Пундев е изпратен от ръководството на ВМРО (Протогеровисти) да преговаря с Йордан Гюрков за възстановяване на отношенията между двете фракции. Вместо това, на 4 март 1930 година Пундев е застрелян от упор, заедно с телохранителя си Стоян Димитров, в градинката до Народното събрание в София от Димитър Медаров и Никола Стаменков, като жертвата им е посочена от репортера на вестник „Македония“ Страхил Топуков. На 22 март 83 учени, художници, писатели, артисти и композитори подписват протестен Апел, в който изказват възмущението си от убийствата по софийските улици. На погребението на Пундев надгробни слова изказват Тодор Влайков, Асен Златаров и други.

Петър Шанданов пише в спомените си следното:

Убийството на Васил Пундев е първият случай, при който обвиняеми за престъплението са не само тримата преки извършители, но и ръководителят на ВМРО Иван Михайлов като подбудител на атентата. Съдът отхвърля законността на смъртните присъди, издавани от ВМРО, като Медаров и Стаменков са осъдени на по 15 години затвор, а Топуков и Михайлов са оправдани.

Седем месеца след убийството във вестник „Македония“ излиза декларация, в която се казва:

На 5 септември 1932 година член на ВМРО убива публициста д-р Михаил Пундев, брат на Васил Пундев.Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, стр.818.

Пундев изследва възрожденската и следосвобожденската литература – в 1925 година издава „Първи български стихотворци“, в 1929 – „Гръцко-български литературни сравнения“, в 1927 година първата, а в 1930 година втората част на „Периодически печат преди Освобождението“.Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, с. 578. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.ДАА, Фонд № 125К, оп.1

Синът на Васил Пундев, Марин Пундев, е изтъкнат професор по история в САЩ,Светлозар Игов. Книга за и на литературоведската зрелост. преподавал в Калифорнийския университет и автор на исторически трудове.

Вижте също "Стихотворения" на войводата Любомир Весов, с предговор от Васил Пундев "Съчинения (1830-1930)" на възрожденеца Григор Пърличев, с предговор, превод и обяснителни бележки от Васил Пундев "Трите Дела: Прага-Табор – Виена – Милано (страници от борбата на Македония)", книга от Васил Пундев за делата срещу дейците на ВМРО Йордан Цицонков, Менча Кърничева и Димче Стефанов "Рицарят", възпоменателна статия на Георги Томалевски за убития от михайловистите Васил Пундев, публикувана в сп. "Литературен глас", год. XII, бр. 465-466, София, 6 март 1940 година "Гръцко-български литературни сравнения", в: "Списание на Българската академия на науките", кн. XXXVIII, София, 1929 г. "Боян Магьосникът. Историко-литературна студия", София, 1923 г. "За наименованията в периодичния ни печат", в-к "Вестник на вестниците", год. XI, бр. 35, София, 24 май 1927 година "Кръщелно свидетелство", "Свидетелство за зрелост", "Лична карта", Дупница, София, 1892, 1911, 1926 година

Литература Велкова-Гайдарджиева, Антония. „Васил Пундев и българската литература“, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 2007, ISBN 954-524-541-7 Васил Пундев в Литернет От и за Васил Пундев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Родословие

Бележки

Категория:Български публицисти Категория:Български журналисти Категория:Български литературни критици Категория:Български литературни историци Категория:Български библиотекари Категория:Български учители Категория:Български революционери Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Протогеровисти Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български подпоручици Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български масони Категория:Жертви на политически убийства в България Категория:Жертви на междуособици в македоно-одринското революционно движение Категория:Родени в Дупница Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Възпитаници на Софийския университет Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“