Зѐнон Кошидо̀вски () е известен полски писател, есеист.
Биография Учи в Ягелонския университет след възстановяване независимостта на Полша след Първата световна война. В началото на 20-те години на 20 век като младеж приема идеите на полските експресионисти. В периода 1928 – 1939 е директор на радиото в Познан. С началото на Втората световна война емигрира в САЩ, където живее до 1951 г. След това се завръща в Полша, отдавайки се на литературно-публицистична дейност по значими общочовешки теми.
Творби Szalony łowca (1922) Pożar (1927) Artystyczne słuchowisko radiowe (1928) Poemat o Stanisławie Wysockiej (1930) Fakty i złudy (1931) Gdy słońce było bogiem (1956)Когато слънцето беше бог. Превод от полски Методи Методиев. 1968, 380 с.Когато слънцето беше бог. Варна: Георги Бакалов, 1977, 344 с. Królestwo złotych łez (1960)Царството на златните сълзи. Варна: Георги Бакалов, 1967, 480 с. Opowieści biblijne (1963)Библейски сказания. София: Отечествен фронт, 1968, 404 с.Библейски сказания. София: Наука и изкуство, 1980, 396 с. Rumaki Lizypa (1965)Конете на Лизип. София: Наука и изкуство, 1982, 300 с. Opowieści ewangelistów (1979)Евангелски сказания. Превод от полски Ангелина Дичева. София: Наука и изкуство, 1982, 376 с.Евангелски сказания. София: Сиела, 2016, 436 с.
Произведенията му по библеистика са преведени на български и познати на българския читател благодарение на издателство „Народна младеж“.
Източници Конете на Лизип от Зенон Косидовски
Категория:Полски писатели Категория:Полски журналисти Категория:Популяризатори на науката Категория:Експресионизъм Категория:Възпитаници на Ягелонския университет Категория:Носители на Ордена на Възраждане на Полша Категория:Носители на Академичен лавър Категория:Поляци в САЩ Категория:Починали във Варшава Категория:Погребани на Военното гробище в Повонзки