Негушкото въстание () е въоръжен бунт срещу османската власт, част от Гръцката война за независимост, избухнал през февруари 1822 година в богатия македонски град Негуш.
История
На Православна неделя 19 февруари в църквата „Свети Димитър“ в Негуш е издигнато бунтовническото знаме – бяло знаме със Свети Георги. Бунтът е под ръководството на Ангел Гацо от воденското село Саракиново, Анастасиос Каратасос от берското село Добра и негушанина Логотет Зафиракис Теодосиу. Градът и около 100 околни християнски гръцки, български и влашки села за кратко са освободени от османска власт. Въстаниците разбиват 4000 турска армия под командването на Кехая бей, атакуват Бер, но са отблъснати.
Чети, които атакуват Бер + № От жители на Командир Численост 1. Негуш Кара Ташо 1200 2. Негуш Зафиракис Теодосиу 1000 3. Негуш Янакис Каратасос 650 4. Перишор 40 5. Държилово 120 6. Ошляни 50 7. Други планински села Ангел Гацо, Димитър Сугарев 250 8. Селата на СЗ от Негуш Михаил Кунцис 160 9. Копаново, Янчища, Вещица, Жервохор Аргириос Карабатакис, Чернопетрис 140 10. Дихалеври, Аркудохор, Чорново, Маруша, Скотина Димитриос Каратасос 230 11. Саракиново, Техово и други планински села 450 12. Горно Шел, Долно Шел, Скотина, Куцуфляни разпръснати в различни чети 450 13. Последни дошли Диамандис Олимпиос 250
Потушаване
Но на 18 април същата година Мехмед Емин паша, известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и башибозук завзема града след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Един отряд, начело с Гацо и Каратасос успява да пробие обсадата, но другият лидер на въстанието Зафиракис загива. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада Стумбани на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Турците вилнеят в града пет дни. Стените му са разрушени и той е изоставен. Около 120 околни гръцки и български села са опожарени – някои от тях, като Добра изчезват завинаги, а други като Държилово променят етническия си състав. След потушаването на въстанието в Негуш Гацо и Каратасос с около 1200 македонци продължават борбата на юг в Гърция – при Месолонги и в Пелопонес.
Памет В 1955 година на Негуш заедно с Месолонги, Сули и Аркади, е дадено почетното прозвище „град герой“.
Балканските историографии за Негушкото въстание Гръцката историография разглежда Негушкото въстание като неразделна част от Гръцката революция, дело на македонските гърци, елинофони, „славофони“ и „влахофони“ (вижте гъркомани). Българската историография също смята въстанието за част от Гръцката революция, но подчертава българския произход на един от водачите на въстанието – Ангел Гацо.„История на България. Българско възраждане XVIII – средата на XIX век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196. Новата истриография в Република Северна Македония смята въстанието за „първото македонско въстание“ и разглежда и Гацо и Анастасиос Каратасос, наричан Атанас или Тасе Каратасе, като „етнически македонци“.
Бележки