Раденко Рангелов Видински е български висш деец на БКП, началник на Дирекцията на народната милиция след Деветосептемврийския преврат, член на ЦК и на Политбюро на ЦК на партията, многократно депутат и два пъти член на Президиума на Народното събрание, министър на строежите и строителните материали в периода 1956 – 1959 година в правителствата на Антон Югов.
Биография Образование и младежки години Раденко Видински е роден на 26 февруари (14 февруари стар стил) 1899 година в село Трекляно, Босилеградско (тогава в Княжество България). През 1918 година става член на БРСДП (т.с.), приела година по-късно името БКП (т.с). Участва в Септемврийското въстание от 1923 година в Ескиджумайско, за което е осъден на 10 години затвор, но е амнистиран на следващата година. След освобождаването си влиза и активно участва във Военната организация на БКП (т.с), за което отново е осъден на 3 години затвор.
През 1931 година Видински е избран за народен представител в XXIII обикновено народно събрание. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година и установяването на дипломатически отношения със Съветския съюз заминава в Москва, където до 1936 година учи в Международната ленинска партийна школа. В периода 1934 – 1936 година е член на Централния комитет на партията, а след връщането си в България – член на Политбюро и секретар на Централния комитет (ЦК) на БРП (т.с.) до към 1941 година, когато е интерниран последователно в лагерите „Гонда вода“ и „Кръсто поле“. От есента на 1943 година е на свобода, като в нелегалност е пълномощник на партийното ръководство в Кюстендилско.
Кариера Първоначално след Деветосептемврийския преврат 1944 г. Видински е помощник-командир по политическата част на Пета българска армия. Непосредствено след преврата на мястото на полицията се създава Дирекция на народната милиция в София. Неин пръв директор е Енчо Стайков, заменен в края на септември 1944 г. от Раденко Видински.Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 142. По време на неговото ръководство репресивните мерки са засилени, броят на арестуваните се увеличава, а убийствата без съд и присъда достигат най-голям размер. Бързо и тайно се ликвидират набелязани и определени за врагове на комунистическата партия граждани. Всяка вечер от Дирекцията на милицията в сградата на Лъвов мост се натоварват хора в камиони и се отвеждат на разстрел. По лична преценка на Раденков и с участието и на други отговорни партийци се изпълнява поставената от Политбюро задача. Когато се налага събиране на допълнителни сведения от бивши административни и полицейски началници и става ясно, че те вече са избити, Раденков е сменен. Вълко Червенков, вече като главен секретар на партията, упреква Раденков, че Политбюрото било лишено от ценна информация поради прибързаните му действия, но без никакво съжаление за извършените злодеяния.
На 17 ноември 1944 година Раденко Видински е отстранен от ръководството на милицията, остро критикуван за масовия терор през предходните седмици. Той е тежко засегнат от това, прави опит за самоубийство, а в продължение на месеци негови колеги са загрижени за психическото му здраве. В крайна сметка е назначен за началник на отдела за масовите организации в ЦК на БКП.
От 27 – 28 февруари и 1 март 1945 година до смъртта си на 31 юли 1974 година е преизбиран многократно за член на ЦК на БКП.Ф. 1Б. оп. 6; а.е. 3, Решение № 3 от октомври 1944 г.на ЦК на БРП /к/ за отменяне наказанието на Раденко Рангелов Видински. октомври 1944 г. Народен представител е между 1946 и 1974 и два пъти член на Президиума на Народното събрание през 1954 – 1958 и 1966 – 1971 година.
През 1956 – 1959 година Раденко Видински влиза като министър на строителните материали и горската промишленост, а след това на строежите и строителните материали в първото и второто правителство на Антон Югов. От 1969 година до края на живота си е заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт.
Обявен е за „Герой на социалистическия труд“ през 1964 година.
Раденко Видински умира на 31 юли 1974 година в София.
Семейство Има по-малък брат Кирил Видински, командир на Търговищкия партизански отряд.
Бележки
Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Участници в Септемврийското въстание Категория:Затворници Категория:Българи в СССР Категория:Възпитаници на Комунистическия университет на националните малцинства на Запада Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП до 1944 година Категория:Секретари на ЦК на БКП Категория:Лагеристи в „Гонда вода“ Категория:Лагеристи в „Кръстополе“ Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Заместник-председатели на НС на ОФ Категория:Български министри Категория:Членове на Президиума на Народното събрание на НРБ Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Родени в област Кюстендил Категория:Починали в София