„Bohemian Rhapsody“ („Бохемска рапсодия“) е песен на британската рок група Куийн. Тя е написана от Фреди Меркюри за албума A Night at the Opera през 1975 година. Песента се състои от три основни части – една баладна завършваща с китарно соло, преминаване към опера и завършване с тежък рок.
Когато е издадена като сингъл, „Bohemian Rhapsody“ прави огромен комерсиален успех, като остава на върха на класациите в Обединеното кралство в продължение на девет седмици и продава повече от един милион копия до края на януари 1976 година.Ходкинсън, Марк (2004) Куийн: ранните години стр.194, Music Sales Ltd. ISBN 1-84449-012-2 Тя достига номер едно отново през 1991 г. за пет седмици след смъртта на Меркюри, и се превръща в третия най-продаван сингъл на всички времена във Великобритания.Корн, Джон (2005). Великобритания след 1948 стр.24, Folens Publishers. ISBN 1-84303-985-0. В САЩ песента първоначално достига номер девет през 1976 г., а след повята си във филма Wayne's World се изкачва до номер две през 1992 и се преиздава отново, като сингъл с цел популяризиране на групата там.
Сингълът е съпроводен от рекламно видео, считано за едно от най-добрите за всички времена.Хийтли, Майкъл (2008). Massive Music Moments, Колинс & Броун стр.109 ISBN 1-84340-493-1 Произведението помага за установяването на визуален език на съвременния музикален клип. Въпреки критичната реакция първоначално тя е смесена, особено в САЩ „Bohemian Rhapsody“ остава една от най-популярните песни на Куийн. Списание Rolling Stone класира песента на 163-та позиция в 500-те най-велики песни на всички времена.
История и запис Фреди Меркюри пише по-голямата част от „Bohemian Rhapsody“ в дома си в Кенсингтън, западен Лондон. Продуцент е Рой Томас Бейкър Фреди създава песента в негово присъствие, Брайън Мей решава, че проектът на Меркюри за тази песен е интересен, оригинален, и достоен за работа. Голяма част от материала е написана в студиото в съответствие с Мей, но песента е в ума на Фреди още преди да започнат. Музикалният учен Шийла Уйтъли предлага, заглавието да е като съвременна рок идеология в света на бохемските артисти, а с рапсодия да се потвърди романтичните идеали на арт рока.Уйтъли, Шийла (2006) Queering the Popular Pitch Routledge ISBN 0-415-97805-X Джудит Перайно коментирайки бохенизмът заявява: „Тази песен ще бъде, като макет на опера, нещо извън нормата на обикновените рок песни, ще следва определена оперна логика: припев на мулти-проследени гласове, които се редуват със сола, емоциите са прекомерни а сюжетът е объркващ“.Перайно, Джудит (2005). Слушане на сирените: Музикални технологии стр.230 ISBN 0-520-21587-7.
Записите започват в Rockfield Stduio 1 в близост до Мънмът на 24 август 1975 г., след 3-седмични репетиции. По време на записването се използват допълнително четири студия: Roundhouse, SARM (East), Scorpion и Wessex.Покана за участие в операта – Sound on Sound Кънингам, Марк (Октомври 1995) Според някои членовете на групата, Фреди Меркюри е бил подготвен психически предварително режисирал записите през цялото време. Меркюри използва пиано, с което той свири в рекламното видео и на турнето във Великобритания. Поради сложната природа на песента, тя е записан в различни раздели, само с един барабан.Ходкинсън, Марк (2004) Куийн: ранните години стр.192, Music Sales Ltd. ISBN 1-84449-012-2
Брайън, Фреди и Роджър пеят своите вокални части непрекъснато по 10 – 12 часа на ден. Цялата творба отнема три седмици за да запише, а на места включва 180 отделни „overdubs“. Тъй като ателиетата по това време предлагат само 24 аналогова лента, е било необходимо за трите „overdub“ да се използва последователен подсет. В крайна сметка се използват осмо поколение касати. Различните раздели на лентата, съдържат „submixes“ (ножчета за бръснене монтирани в правилната последователност, използвани на самозалепващите се ленти). Брайън Мей предлага, поставянето на лента да е в предната част на светлината за да могат да виждат през нея, тъй като записвали твърде интензивно. Това е най-скъпият сингъл създаван някога и остава един от най-сложните записи в историята на популярната музика.
Състав и анализ Песента се състои от шест части: увод, балада, китарно соло, опера, хардрок, и заключение. Този формат, с резки промени в стила, тона, и темпото е необичаен за рок музика. Зародишна версия на този стил вече е бил използван от групата в „My Fairy King“.
Интро (0:00 – 0:48) Началото започва с хармония, и акапелно въвеждането в B-flat major изцяло записан от Меркюри, въпреки че във видеото присъстват всички четири членове и с устните си синхронизират тази част. Текстът започва с въпроса дали животът е „истински“ или е „просто фантазия“, преди да се завърши с това, че не може да има „бягство от реалността.“ Шийла Уйтъли коментира:
След 15 секунди в роял влиза и гласът на Фреди. Разказвачът се представя, като „просто едно бедно момче“, но заявява, че „не се нуждае от съчувствие“, защото той „лесно идва и лесно си отива“ подчертавайки мечтаната атмосфера. Края на този раздел се характеризира с бас и познатите кръстосани ръце на Меркюри на пианото както и китарен риф.
Балада (0:49 – 2:37) Пианото е в продължение на 4-bar в Б ♭. Джон Дийкън на бас китарата започва да свири първият тон, а вокалите на Фреди започват с промяна на соло спектакъла. Разказвачът обяснява на майка си, че той „просто е убил един човек“, „с насочен пистолет срещу главата му“ и с този акт изхвърля живота си. Този раздел Уйтъли коментира: „това е положителната животворна сила на жената да опрощава“. Хроматичен бас води модулация на E ♭, в подкрепа на настроението на отчаянието. Тейлър влиза в песента към (1:19), като тази функция на 1-1-2 ритъм вече е изпробвана в „We Will Rock You“.
В преминаването към балада във втория си стих, разказвачът показва как е уморен от своите действия (в който стих Мей влиза с китара имитирайки горния диапазон на пиано 01:50). Разказвачът казва сбогом и обявява, че се подготвя за „Голата истина“ и признава „Аз не искам да умра/понякога ми се иска никога да не съм бил роден“. Друг хроматичен произход носи модулация на Опера. Отбелязването на фалически характер Джудит Перайно също подсказва, че песента е „мелодрама на хомоеротизъм“, въпреки че, за разлика от Уйтъли, тя не разчита биографични подробности.Перайно, Джудит (2005). Слушане на сирените: Музикални технологии стр.231 ISBN 0-520-21587-7.
Соло (2:37 – 3:03) Както Фреди пее: „Понякога ми се иска никога да не съм бил родени“, групата изгражда интензитет, което води до китарното соло от Брайн, а то служи като мост от балада към операта. Интензитетът продължава, а басът допълва създаване на нова тоналност. Цялата група рязко сменя посоката в 3:03 мин. Продуцентът Бейкър припомня, че солото на Мей е направено само с един запис. Мей заявява, че иска да композира „една малка мелодия, която ще бъде близка на основната мелодия“. Китаристът казва, че си по-добрият начин на работа е този, в който мисълта се настройва преди самото възпроизвеждане на мелодията: „пръстите могат да бъдат предвидими, освен ако не се ръководят от мозъка“.
Джудит Перайно коментира, че: „младият герой, след като е признал престъплението пред майка си напуска дома на „Голата истина“ и се намира в един ексцентричен свят на италианската опера“. Неговото пътуване е представено от мелодично китарно соло. Тя сравнява инструменталните интерлюдия със същите структурни моменти в албума на Бийтълс – A Day in the Life.
Опера (3:03 – 4:08) Една бърза поредица от ритмични и хармонични промени се въвеждат в псевдооперен „midsection“, в който се съдържа основната част от сложен вокал, изобразяващи снижението на разказвача в Ада. Въпреки че основният импулс на песента се запазва, динамиката се различават значително от бар до бар, а гласът на Меркюри придружаван от пиано е подкрепен от хор, барабани, бас, пиано и тимпани. Хорът е създаден от Брайън Мей, Фреди Меркюри и Роджър Тейлър, които пеят своите вокални части непрекъснато по 10 – 12 часа на ден, което води до 180 отделни „overdubs“. Според Роджър Тейлър, гласовете на Мей и Меркюри създават комбиниран широк вокален диапазон: „Брайън пееше определено доста ниско, Фреди имаше силен глас, а аз бях добър във високите неща“. Групата иска да създаде „стена на звука“, която започва надолу и продължава през целия път нагоре. Използват камбанен ефект за лириката при „Магнифико“ и „Пусни ме“.
Лирически позовавания, в този пасаж включват Скарамуш, фанданго, Галилео Галилей, Фигаро и Бисмиллах, като съпернически се борят за душата на разказвача. Джудит Перайно описва последователността, както комикс. В песента отново се припомня: „Аз съм просто едно бедно момче, и никой не ме обича.“ Разделът завършва с лиричния текст: „Велзевул има дявол заделен за мен, за мен!“.
С помощта на 24-track технология, налична при записа, са необходими около три седмици, за да приключат разделът Опера. Продуцентът Рой Томас Бейкър заявява, че: „Всеки път, когато Фреди идва с различен Галилео, бих добавил още една част в лентата“.
Хардрок (4:08 – 4:55) Оперният раздел води към един агресивен хардрок мюзикъл, придружен с китарен риф, написани от Меркюри. В 04:15 Фреди пее ядосан текста и адресира до неопределено „вие“, обвинявайки го в предателство, злоупотреби и настоява „не можеш да направиш това с мен, бейби“ – което може да се тълкува като ретроспекция за някои събития, които доведоха до по-ранния балададен раздел („просто убил човек“). Следват три възходящи китари, а Фреди приключва движейки бавно ръцете си по пианото.
Перайно пише, че след „съдебният процес“ „героят става упорит [„Така че мисля, че може да ме...“] и се очертава победител от съдебния процес.“ Критичката Шийла Уйтъли свързва това с „повишено чувство за неотложност“, свързано с вътрешните сътресения на Фреди от напускането на Мери Остин. Въпреки че Остин остава близък негов приятел, тя просто трябва да се оттегли от живота му „и така се достига една метафора от отчаяние, тъй като се движи към кулминацията“.
Заключение (4:55 – 5:55) След като Брайън Мей изпълнява възходящи октави на ноти песента се връща в темпото и формата на въвеждане.
Китарата е придружава от хор „О, о да, о да.“ Мелодия близнак на китарата се възпроизвежда през усилвател проектиран от Джон Дийкън. Фреди завършва с думите „Нищо наистина има значение...“, заедно с пиано и ново усещане за свобода в широк вокален участък.
Според Джудит Перайно, тази крайна точка добавя „ниво на резистентност към комплекса на очарователен на мачо-рокендрол.“ Това свойство се получава чрез „Бохемска позиция към идентичността, която включва задължително променливо самоопределяне („Всеки път вятърът духа“).“Перайно, Джудит (2005). Слушане на сирените: Музикални технологии стр.232 ISBN 0-520-21587-7. Окончателният ред на „Всеки път вятърът духа“, е последвано от тих звук на голямо там-там, и най-накрая напрежението изградено в цялата песен приключва.
Контекст Ню Йорк Таймс коментира, че „най-отличителната черта на песента е фаталистичният текст“. Фреди Меркюри отказа да обясни състава му, и казва, че групата е защитила своите тайни в песента.
Брайън Мей подкрепя предложенията, че песента съдържа забулени препратки към лични травми на Меркюри и припомня, че: „Фреди е един много сложен човек, лекомислен със скрити несигурности и проблеми в детството си. Той никога не обяснява текстове на песните, но мисля, че поставя много от себе си в тази песен.“ Групата се е съгласила, че в основата е един лиричен текст с лично отношение към композитора. В документален филм на Би Би Си за създаването на „Bohemian Rhapsody“, Роджър Тейлър коментира, че истинското значение на песента е „доста очевидно само с малко глупости по средата.“