Вторият видински сборник („Разкази и разсъждения“) е компилация от басни и нравоучителни разкази, съставена от Софроний Врачански във Видин през 1802 година. Този сборник е основното съчинение на Софроний с предимно светско съдържание, наред с автобиографията му „Житие и страдания грешнаго Софрония“.

Макар и останал неотпечатан, той оказва значително влияние върху българската литература през следващите десетилетия, като жанрът на кратките дидактични форми е доразвит от автори като Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Райно Попович, Константин Огнянович.

Съдържание Сборникът е разделен на няколко обособени части. Първата от тях, озаглавена „Страхът от Господа – начало на премъдростта“, включва притчите на Соломон и няколко кратки нравоучителни разказа, сред които „Малкият крадец“, „За молбата“, „Ятак“, „За изповедта“, „Кратка повест за суеверието“.

Втората част на Втория видински сборник представлява превод от гръцки на „Митология на Синтип философа“, популярен още от Средновековието цикъл от трагикомични новели, вероятно с индийски произход. Със своите хумористични, фантастични и еротични елементи те са силно необичайни за дотогавашната българска литература, която има предимно религиозен или историографски характер. „Митология на Синтип философа“ оказва значително влияние и върху „Декамерон“ на Джовани Бокачо, която споделя някои общи фрагменти с текста на Софроний.

Третата част, „Басни езопови“, се състои от 147 басни, вероятно преведени от новогръцки. С изключение на три („Змия и човек“, „Цар и три паши негови“ и „Жена и мъж“) басните действително носят белезите на творчеството на Езоп.

Четвъртата част на сборника има най-голям обем и е озаглавена „Философски мудрости“. Тя се състои от множество случки от живота на известни исторически личности, като Солон, Аристотел, Аристофан, Диоген, Филип и Александър Македонски, Сенека, Плутарх, отново използвани с нравоучителна цел. Между тях се срещат множество лирически отклонения, някои от тях с политически подтекст. Частта „Философски мудрости“ е разделена на няколко тематични подчасти - „Господарят и благополучието“, „За съветниците“, „Господарят и неблагополучието“, „Господарят, науката и книжнината“, „Господарят и законите“ и други. Някои от тези подчасти завършват с поетични цитати, главно преводи, правени от самия Софроний на класически автори, като Вергилий и Овидий.

Бележки

Категория:Видинска книжовна школа Категория:Възрожденска литература Категория:Книги от 1802 година Категория:1802 година в Османската империя Категория:Софроний Врачански