Общност на независимите държави

Общността на независимите държави (), съкратено ОНД (СНГ), е регионална международна организация, имаща за цел да регулира сътрудничеството между страни, влизали по-рано в състава на СССР. Седалища са Москва и Минск.

Общността е междудържавно, а не наддържавно образувание и функционира на доброволна основа. Включва днес 10 (9 действителни и 1 асоциирана) членки от 15-те държави, наследили съюзните републики на бившия Съветски съюз. Членувалите по-рано Грузия и Украйна са напуснали. Останалите 3 прибалтийски републики (Литва, Латвия, Естония) не са участвали.

Най-големите градове на ОНД са Москва, Санкт Петербург, Ташкент, Баку, Алмати, Минск. Организацията се е председателствала от руските президенти Борис Елцин, Владимир Путин и Дмитрий Медведев.

История Организацията е основана на 8 декември 1991 г. с подписването от президентите на РСФСР, УССР и БССР на Споразумение за създаването на Организация на независимите държави (Соглашение о создании Содружества Независимых Государств), наричано още Беловежко споразумение, сключено във Вискули (Беловежката гора) край Брест (Беларус).

В документа, състоящ се от преамбюл и 14 точки, се казва, че СССР прекратява съществуването си като субект на международното право. Основавайки се на историческата общност на народите им, връзките между тях и зачитайки двустранните договори, стремежа към демократични правни държави и намерението за развиване на отношения на основата на взаимно признание и уважение на държавния суверенитет, страните се договарят за образуването на Организация на независимите държави.

На 10 декември с.г. споразумението е ратифицирано от върховните съвети на Беларус и на Украйна, а на 12 декември – и от Върховния съвет на Русия. Руският парламент ратифицира документа с голяма разлика в гласовете: „за“ – 188 гласа, „против“ – 6, „въздържали се“ – 7. Кацва Л.А. История России. Советский период. (1917 – 1991)

На 13 декември с.г. в Ашхабад се провежда среща на президентите на 5-те средноазиатски държави, влизащи в състава на СССР: Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Ключово е заявлението, в което страните изразяват съгласието си да влязат в организацията, но при условие че се осигури равноправно участие на субектите на бившия съюз и признаване на всички държави в ОНД за учредители. Султыгов, М. К вопросу создания Содружества Независимых Государств Впоследствие президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев предлага страните да се съберат в Алмати, за обсъждане на въпросите и приемане на съвместно решение.

В организираната специално за тези цел среща взимат участие ръководителите на 11 бивши съветски съюзни републики: Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Украйна (от бившите съюзни републики отсъстват Латвия, Литва, Естония и Грузия). В резултат на срещата на 21 декември 1991 г. е подписана Алматинската декларация, в която се излагат целите и принципите на ОНД. В нея се формулира, че взаимодействието между участниците в организацията „ще се осъществява на принципа на равноправие чрез координиращи институти, формирани на паритетна основа и действащи в порядък, определен от споразуменията между участниците в организацията, която е нито държавно, нито наддържавно образувание“. Също така се запазват обединеното командване на военностратегическите сили и единният контрол на ядреното оръжие, уважава се взаимният стремеж към статут на неядрена и (или) неутрална държава, декларира се привързаност към сътрудничество при формирането и развитието на общо икономическо пространство. Констатира се фактът на прекратяване на съществуването на СССР с образуването на ОНД. Алматинска декларация

Алматинската среща става важен стълб в изграждането на постсъветското пространство, тъй като завършва процеса на преобразуване на бившите съюзни републики на СССР в суверенни държави. Последните държави, ратифицирали Алматинската декларация, са Азербайджан (24 септември 1993 г.) и Молдова (8 април 1994 г.), които дотогава са асоциирани членки на организацията. През 1993 г. действителен член на ОНД става Грузия. Содружество Независимых Государств (справочна информация)

Първите години на организацията до голяма степен са посветени на организационни въпроси. На първата среща на ръководителите на държавите от ОНД, която се провежда в Минск на 30 декември 1991 г., е подписано Временно споразумение за Съвета на държавните глави и Съвета на правителствените глави на Общността на независимите държави (Временное соглашение о Совете глав государств и Совете глав правительств Содружества Независимых Государств). Всяка държава има право на 1 глас, решенията се взимат въз основа на консенсус. Временное соглашение о Совете глав государств и Совете глав правительств Содружества Независимых Государств

Освен това е подписано Споразумение на Съвета на главите на държавите участнички в Общността на независимите държави за въоръжените сили и граничните войски (Соглашение Совета Глав Государств-участников Содружества Независимых Государств о Вооруженных Силах и Пограничных войсках), в което се потвърждава законното право на държавите участнички на създаване на собствени въоръжени сили. Соглашение Совета Глав Государств-участников Содружества Независимых Государств о Вооруженных Силах и Пограничных войсках

Организационният етап завършва на 22 януари 1993 г., когато в Минск е приет Уставът на ОНД, основополагащият документ на организацията. Основополагающие документы СНГ

През периода 2003 – 2005 г. 3 страни-членки на ОНД сменят правителствата си след серия от цветни революции. Едуард Шеварднадзе е свален от власт в Грузия, Виктор Юшченко е избран в Украйна и Аскар Акаев е свален от власт в Киргизстан.

През февруари 2006 г. Грузия официално се оттегля от Съвета на министрите на отбраната с изявлението, че „Грузия започва курс за приемане в НАТО и не може да бъде едновременно в 2 военни организации“,Georgia opts out of ex-Soviet military cooperation body – Pravda.RuRIA Novosti – World – Georgia's quitting CIS council will not affect security – Russian minister но остава пълноправен член на ОНД до август 2009 г., когато напуска в резултат на Руско-грузинската война.

През март 2007 г. Игор Иванов, секретар на Съвета за сигурност на Русия, подчертава, че Евразийската икономическа общност става все по-компетентна организация за обединението на големите страни в ОНД.Russia questions further existence of the CIS post-soviet organization InfoNIAC

След оттеглянето на Грузия президентите на Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан пропускат срещата на ОНД през октомври 2009 г.Russia Facing Resistance With Allies On CIS's Southern Flank

През май 2009 г. 6 държави – Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна – се присъединяват към Източното партньорство, проект на Европейския съюз.

На 19 март 2014 г. правителството на Украйна взема решение да напусне ОНД, както и да въведе визи за граждани на Русия и за граждани на други държави в Общността. Въпреки това Украйна официално не е подала заявление за напускане в парламентарната асамблея на ОНД. Тя спира да плаща членския си внос като член на ОНД след 2013 г., отказва да участва в заседания на организацията. Въз основа на тези ѝ действия някои членки са искали изключване на Украйна от ОНД.

На 16 декември 2015 г. президентът на Русия В. Путин подписва указ за въвеждането на визи за украински граждани и отменя спогодбата за свободна търговия в рамките на ОНД със самоизключилата се Украйна.

Цели Общността е създадена на основата на принципа на зачитане на суверенитета на нейните членове с цел да подпомогне организираното прехвърляне на управленските функции и договорни задължения на СССР към наследилите го независими републики. Нейните цели са да бъдат доразвити и заздравени отношенията на приятелство, добросъседство, междуетническо разбирателство, доверие, взаимно разбиране и сътрудничество между страните членки на ОНД. Целите на икономическия съюз са създаване на общо икономическо пространство на основата на свободното придвижване на стоки, услуги, работна ръка и капитали и осъществяване на съгласувана политика в областта на икономиката, финансите и търговията.

Структура Институционалната структура на общността включва съвет на държавните ръководители, съвет на правителствените ръководители, съвети на министрите на външните работи и на отбраната и изпълнителен комитет. Съветът на командващите граничните войски, Междудържавният комитет на икономическия съюз и Междупарламентарното събрание завършват основната институционна рамка. Съветът на държавните ръководители е върховният орган, определящ политиката на организацията. Той се събира поне 2 пъти годишно и взема решения с общо съгласие. Съветът на правителствените ръководители, който може да има съвместни заседания със съвета на държавните ръководители, се събира поне веднъж на 3 месеца. Министерските срещи се провеждат, за да бъдат обсъдени въпроси, свързани с външните дела, отбраната, енергетиката, транспорта и околната среда, както и други въпроси. Изпълнителният комитет е учреден на 2 април 1999 г. на мястото на предишния изпълнителен секретариат и други работни органи и комитети. Председателят на изпълнителния комитет изпълнява и функцията на изпълнителен секретар.

Постоянното седалище на Междупарламентарното събрание (Межпарламентская ассамблея), която има свой собствен секретариат, се намира в Санкт Петербург.

Дейност Върху дейността на общността дават отражение няколко отрицателни фактора, включително тежки икономически затруднения и регионални конфликти, в резултат на което са осъществени само част от международните документи, подписани в нейните рамки. Периодичните политически и икономически напрежения между членове и натискът на по-малки групировки, преследващи конкретни цели в по-широката структура на общността, пречат за стабилното развитие на организацията. Общността е приела мерки в политическата, военната и социално-икономическата области и за реформиране и опростяване на организационния механизъм. Сформирани са колективни мироопазващи сили, които да регулират локалните конфликти в страните членки, като същевременно се извършва координиране на усилията в борбата с международния тероризъм и екстремизъм. Постепенно икономическото сътрудничество се налага като приоритетна област с цел установяване на многостранна свободна търговска зона като първа стъпка към създаване на общ пазар. Поради различията в икономическия потенциал и степента на реформиране на вътрешните икономики се налага приемане на графици за всеки член на общността.

Държави членки Съгласно действащия устав на Организацията на независимите държави, държави-учредителки на организацията са тези държави, които към момента на приемане на устава са подписали и ратифицирали Споразумението за създаване на ОНД от 8 декември 1991 г. и протокола от 21 декември 1991 г. към него. Страни-членки на организацията са тези държави-учредителки, които приемат задълженията, указани в Устава, в течение на година след приемането му от Съвета на държавните ръководители. Устав СНГ. Раздел II. Статья 7

За встъпване в организацията потенциалният член е длъжен да споделя целите и принципите на ОНД, да приема задълженията, съдържащи се в Устава, а също така да получи съгласието на всички държави членки. Освен това Уставът предвижда категориите асоциирани членки (държави, които участват в отделни дейности на организацията при условия, определени със споразумение за асоциирано членство) и наблюдатели (държави, чиито представители могат да присъстват на заседанията на органите на организацията по решение на Съвета на държавните ръководители). Устав СНГ. Раздел II. Статья 8