Върколакът (вълколак) е митологично същество, считано за създание на злото, обикновено дух на умрял човек.talkoven.onlinerechnik.com Той живее сред хора или в много гъсти иглолистни гори. Когато те захапе върколак, той те заразява, превръщайки те в такъв като него.
Върколаците могат да бъдат убити със сребърни прибори, куршуми и оръжия. Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Когато някой мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности (виж сдухач). Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.
За него свидетелства кремонският епископ Лиудпранд през 949 г. посланик на немския император Отон I в Цариград: „Той (Симеон) имал два[ма] сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование“Веселин Бешевлиев, Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите. – ИЕИМ, 8 – 9, 1929 г.стр. 165 Византийски хронисти също го споменават и пишат, че той приемал формата на различни животни – вълк и орел.
Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците под името βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик).
Има вярвания, че върколаците също могат да се отслабят или убият чрез вълче биле (синя самакитка) или имел.
Вижте също Вълчи зъб (корниз) Славянски митични същества Славянска религия Ликантропия
Източници
Попов P. За върколака в българските народни вярвания (исторически корени и място в народната култура) // Известия на Националния исторически музей. – 1985. – № 5. – С. 213 – 227.
Категория:Българска митология Категория:Славянска митология