Обсадата на Кесария е съществена стратегическа завоевателна победа на военните сили на селджукския султан Алп Арслан срещу войските на Византийската империя. Битката е част от продължилия близо три века военен конфликт между Източната римска империя и селджукските турски държави.
Предистория След управлението на Василий II византийската държава, бъдещ модел за западноевропейските християнски монархии, е в колапс. Изтощена от войни на изток и запад, тя е застрашена от победилите вече Абасидите селджуки в Средна Азия. Туркоманските конници на „Героичния Лъв“ Алп Арслан търсят нови жизнени пространства и под Знамето на Пророка виждат път за разпространение на исляма и полуплеменната си държавност на запад през Мала Азия в териториите на отслабващата Византия.
Битка След няколко успешни сезонни кампании за грабеж през последните две десетилетия селджуките се осмеляват да помислят за завоевателна експедиция срещу богатите византийски градове. През Алп Арслан бързо достига до древната римска Цезарея (Кесария), която се отбранява лично от василевса Константин X Дука. Крепостта е превзета с щурм от войниците на селджукския султан. В оформилата се завоевателна кампания до нов съществен пробив и сражение обаче не се достига. Алп Арслан е принуден да се оттегли, след като възниква опасност пътят му назад да бъде отрязан от дебаркирала в Антиохия и отправила се на североизток византийска армия.
Последствия Селджуките са принудени да изоставят Кесария, но този мимолетен успех отваря вратите за все по-масираното селджукско настъпление на запад. Кесария е отново и окончателно завладяна от тюрките след втората битка при Манцикерт.
Категория:Битки на Византия Категория:Битки в Средновековието Категория:Селджуци Категория:1067 година в Азия