Петър Хаджииванов

Петър Димитров Хаджииванов е български офицер (генерал-майор посмъртно), участник във Втората световна война като началник на щаба на Четвърта българска армия (1944) и на Първа българска армия (1944 – 1945).

Биография Роден е на 11 януари 1900 г. в шуменския квартал Араста. Завършва шуменската мъжка гимназия през 1914 г.

Начална военна кариера Постъпва във Военното училище в София през 1915 г. Завършва го успешно и на 4 октомври 1920 г. е произведен в чин подпоручик с първо назначение в Седми пехотен преславски полк в Шумен. През 1925 г. завършва и търговско-стопански науки в Свободния университет за политически и стопански наукиedinzavet.wordpress.com, днес УНСС в София.

До началото на Втората световна война Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, Двадесет и седми пехотен чепински полк, Двадесет и първи пехотен средногорски полк, Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, Първи артилерийски полк, Осемнадесети пехотен етърски полк, в щаба на Седма пехотна рилска дивизия като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик (27 ноември 1923 г.) през капитан (3 септември 1928 г.), до майор (6 май 1936 г.)

След завършване на Генерал-щабния отдел на Висшата военна академия през 1928 г. си проправя пътя към висшите офицерски звания. Фактор се оказва и членството във Военния съюз от 1928 г., участието във военния преврат на 19 май 1934 г., както и подкрепата му за преврата на 9 септември 1944 г.

Втора световна война На 6 май 1940 г. майор Хаджииванов е повишен в чин подполковник и е преместен на служба в София като началник на секция в Министерството на войната. След присъединяване на България към Тристранния пакт е изпратен на специализация в Берлин. На 14 септември 1943 г. е произведен в чин полковник, а през август 1944 г. поема ръководството на Шестнадесета пехотна дивизия в присъединената към България през 1941 г. Беломорска област, с център град Драма.

През септември 1944 г. България преориентира участието си във войната. Новият враг е бившият съюзник Германия. Този период (септември 1944 – май 1945 г.) е известен в българската историография като Отечествена война. През първата фаза за главнокомандващ на Четвърта българска армия е назначен генерал Боян Урумов, а за началник-щаб – полковник Хаджииванов. Частите на армията провеждат Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция в днешна Република Македония, в направление Царево село-Щип-Велес за блокиране на германските части в този район.

През Втората фаза на войната България продължава участието си с Първа българска армия. Начело на нея е генерал Владимир Стойчев, а началник-щаб е полковник Хаджииванов.

В края на ноември 1944 г. частите са съсредоточени в района между реките Сава и Дунав. От 18 декември 1944 г. започва форсирането на Дунав. След това настъплението продължава към брега на р. Драва, южно от езерото Балатон в Унгария. На 6 март 1945 г. започва последната германска настъпателна операция през войната – Дравската. В жестоките 10-дневни боеве българските войници устояват на масирания германски натиск в района на селата Драва Соболч, Драва Чехи, Драва Полконя, Сабаш, Чифлик Седен. Съюзническото командване и лично главнокомандващият Трети украински полк маршал Фьодор Толбухин дават високи оценки на българските войски и лично на полковник Хаджииванов. На 16 март Дравската операция прераства в Мурска операция, след тежки боеве българските войници влизат в Австрия и достигат до района на Грац и Клагенфурт. Там се срещат с британските войски, освободили Западна Австрия.

Дейност след войната След завършването на войната полковник Хаджииванов е назначен за началник на Школата за запасни офицери (17 януари – 3 септември 1946), а по-късно е началник на Военната академия (1946 – 1948). На военна служба е до отстраняването му от армията през 1954 г.

Като офицер от запаса и военен пенсионер Хаджииванов се отдава на обществена дейност. Става член на Националния съвет на Отечествения фронт, на Съюза на българските журналисти, председател е на секция „Военна история“ от основаването ѝ. През 1962 г. е удостоен със званието „активен борец против фашизма и капитализма“. Редактор е на списание „Съвременна пехота“ и е автор на много статии в периодичния печат, както и на няколко монографии на военна тема. Мемоарната му книга „До Алпите с Първа българска армия“ е издадена и на унгарски език.

Петър Хаджииванов умира на 2 май 1984 г. в София.

След 1989 г. комисия на военното министерство разглежда дейността на офицера. Членовете на комисията излизат със становището, че е бил ощетен. Посмъртно на Петър Хаджииванов е присъдено генералско звание. В началото на май 2007 г. в Шумен, на мястото, където е била родната къща на генерала, е открита негова паметна плоча.

Награди За заслугите му в победите над германските войски по време на Втората световна война Петър Хаджииванов е удостоен с 2 български ордена „За храброст“, съветския орден „Отечествена война“ I ст., 2 унгарски ордена „Народна свобода“, югославския орден „Народна съпротива 1941 – 1944 г.“

Източници

Енциклопедия България. Том 7. Тл-Я. София, 1996, с. 235. Йорданов, М. Шуменец назначен за началник-щаб на Първа българска армия. В: Шуменска заря, бр. 227, 21 юни 2003, с. 5.

Спомени на Спасенка Костова – първа братовчедка на ген. Петър Хаджииванов, записани от Георги Минков на 7 ноември 2005 г. в Шумен. Танев, Ч. Участието на България във Втората световна война 1941 – 1945 г. Шумен, 2005. Хаджииванов, П. До Алпите с Първа българска армия. Спомени. С., 1975. Хаджииванов, П. Как победихме Германия. В: Отечествен фронт, 19 март 1980, с. 2. Хаджииванов, П. Кратка история на Отечествената война. С., 1958. Хаджииванов, П., Вл. Стойчев. Приносът на българския народ за разгрома на фашистка Германия. С., 1964. В. Шуменски Показател. Ш., бр. 33, 9 май 2007

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Четиридесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Шумен Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Хора с архиви в Държавния военноисторически архив Категория:Активни борци против фашизма и капитализма