Боян Георгиев Урумов е български офицер (генерал-лейтенант).
Биография Боян Урумов е роден е на 30 март 1892 г. в Кюстендил. През 1911 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и на 22 септември е произведен в чин подпоручик. Служи в Осемнадесети артилерийски полк, Двадесет и трети пехотен шипченски полк, и като адютант на Артилерийската инспекция. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата война, на 1 ноември 1913 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Първата световна вона, като на 30 май 1917 г. е произведен в чин капитан.Руменин, с. 8
След войната, на 15 март 1923 г. е произведен в чин майор, а от 1 април 1927 г. е подполковник. През 1928 г. подполковник Урумов е назначен за командир на отделение в Четвърти артилерийски полкМинистерска заповед (МЗ) № 47б от 1928 г., 1930 – 32 учи във Военната академияМЗ № 230 от 1930 г. и № 71 от 1932 г.. След завършването ѝ е командир на отделение в Четвърти армейски артилерийски полкМЗ № 83 от 1932 г., по-късно същата година служи във Военното училищеМЗ № 194 от 1932 г., от 1933 г. е инспектор на класовете във Военното училищеМЗ № 224 от 1933 г., на 6 май 1933 г. е произведен в чин полковник, след което по-късно същата година е назначен на служба в Щаба на армиятаМЗ № 293 от 1933 г..
През 1934 г. полковник Урумов е назначен за началник на отделение в Щаба на армиятаМЗ № 70 от 1934 г., по-късно същата година за началник на ШЗОМЗ № 107 от 1934 г., като през същата година става член на Военния съюз. От 1935 г. е началник на Учебния отдел в Щаба на армиятаМЗ № 108 от 1935 г.. На 18 октомври 1935 г. е уволнен от армиятаЦарска заповед № 59 от 1935 г., заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.
На 17 септември 1944 г. е назначен за командир на Четвърта българска армия, която през октомври 1944 г. заедно със съветските войски настъпва по направление Царево село и Кочани. На 30 октомври 1944 г. е заменен от генерал Асен Сираков и е назначен за командир на Седма армия. От 1945 г. е началник на отдел „Доставки и поддръжка“. През периода 1951 – 53 г. е сътрудник на военноисторическия отдел на Генералния щаб. Достига до чин генерал-лейтенант.
Военни звания Подпоручик (22 септември 1911) Поручик (1 ноември 1913) Капитан (30 май 1917) Майор (15 март 1923) Подполковник (1 април 1927) Полковник (6 май 1933) Генерал-майор (3 октомври 1938) Генерал-лейтенант (неизв.)
Външни препратки Биография
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Тридесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Родени в Кюстендил Категория:Починали в София Категория:Звенари Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен