Костурската съединена чета e българска военна част, участвала в Балканската война през 1912 година, включваща доброволческите чети на Македоно-одринското опълчение № 4 с войвода Васил Чекаларов, № 5 на фелдфебел Иван Попов и № 6 на Христо Силянов. Четата тръгва от България с 45 души личен състав - 20 души чета в № 4, 15 в чета № 5 и 10 души в № 6, но числеността ѝ се променя по време на бойния път. Отрядите на съединената чета пленяват 2500 турски войници край Костур.Гоцев, Д. Национално-освободителната борба в Македония 1912-1915, Издателство на БАН, София 1981, стр. 21-24.

Боен път Четвърти, Пети и Шести партизански взвод са формирани на 18 септември 1912 година. На 7 октомври 1912 година трите взвода като една сборна чета преминават река Вардар при Градец и УдовоСилянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 381. и два дни по-късно при Петрово се съединява за кратко с четите на Алексо Джорлев, Алексо Стефанов, Дякон Евстатий, Павел Христов, Славчо Пирчев, Константин Дзеков и Коста Христов Попето, а четата достига до 150 души четници.

На 17 октомври четата се намира в Горничево, Леринско, откъдето войводата Марко Иванов заминава за Кайляри за среща с главнокомандващия гръцката армия. На 19 октомври гръцката армия и сборната чета провеждат първа съвместна акция при Кирли дервент, като след победата частите са посрещнати в Баница.Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 410-412. На 20 октомври гръцката армия е разбита при Лерин и планираната обща акция срещу града е осуетена. Костурската чета освобождава последователно Невеска, Прекопана и Загоричани и обезоръжава околните турски села и помашкото Жервени. След това са освободени и селата Апоскеп, Дъмбени, Габреш и Косинец.

След разгрома на Пета гръцка дивизия при село Баница сборната чета на Васил Чекаларов води ариергардни сражения с турския аскер и осигурява изтеглянето на гръцките части. При общото изтегляне четата прави опит да защити селата от напредващите турци. На 29 октомври четата подпомага гръцките войски при превземането на Кайляри, а на 8 ноември разбива и пленява 600 турски войници при Писодер и Желево. Ден по-късно след голямо сражение пленяват още 100 турски войници при Капещица, а на 13 ноември обединените чети влизат в Костур, като са тържествено посрещнати от членовете на българската община, начело с архерейския наместник Панарет. На 29 ноември гръцките части се оттеглят от областта Кореща, а съединената чета се поставя в защита на селищата там.

Костурската съединена чета е разформирована в края на месец ноември 1912 година, като четниците се включват в редовните дружини на Опълчението.Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 558. Васил Чекаларов заминава на 24 ноември за Солун и София, а почти всички четници се прибират по родните си места, като тези от България и няколко костурчани се разделят между Силянов и Попов, като Силянов потегля към Дъмбени, а Попов - към Смърдеш.Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 560.

На 29 ноември турците нападат и завземат Билища, а гръцката войска панически се изтегля от Капещица през ДъмбениСилянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 566., където в това време се намира Силянов с част от четата. Към него се присъединява Попов и заедно с набързо сформирана чета от Четирок завземат височините над Капещица, където дават отпор на турското настъпление.Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 569-570. Новопристигналата от САЩ чета на Пандо Сидов и гръцки части впоследствие подпомагат четата и удържат турските нападения до 2 декември, когато на помощ идват две евзонски дружини, и с общи усилия отблъскват турските части.

След това сражение войводите и част от четниците се изтеглят от Костурско. Силянов минава първо през Костур, от там се среща с Попов в Кономлади, от където заедно напускат Костурско и заминават към Солун на 18 декември.Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 593. Официално Костурската чета е разформирована на 20 декември 1912 година.

Войводата Христо Силянов описва бойния път на Костурската съединена чета в произведението си „От Витоша до Грамос“ (1920).

Вижте също Сборна партизанска рота на МОО

Войници Чети № 4, 5 и 6 на МОО Номер Име Години Околия Селище Бележка Васил Чекаларов 37 Костурско Смърдеш убит на 09.07.1913 Иван Попов 42 Неврокопско Лески орден „За храброст“ ІІІ Христо Силянов 37 Цариградско Цариград орден „За заслуга“ VІ Андон (Антон) Наумов 21 Костурско Жупанища Апостол Томов 35 Костурско Орман Атанас Георгиев 24 Костурско Поздивища бронзов медал Атанас Панчаров 30 Костурско Кономлади Васил Василев 20 Костурско Жупанища Васил Георгиев 25 Леринско Прекопана Васил Зисов 21 Костурско Жупанища бронзов медал Васил Изидов Костурско Жупанища Васил Какалов 34 Костурско Дъмбени Васил Кушев 18 Велешко Велес „За храброст“ IV степен Георги Иванов 34 Костурско Загоричани сребърен медал Димитър Касев (Касов) 20 Леринско ЕлховоСилянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 584. Доно Стамков (Станков) 37 Костурско Жупанища бронзов медал Илия Тепов 28 Костурско Добролища Илия Толев (Тольов) Костурско Добролища Колю Галушниски Костурско Галища Кольо Костов 21 Костурско Сетома Коста Василев Чалмов (Чаммов) 30 Костурско Нестрам Кръстан Тодоров 19 Софийско София Кръсто Караскаков Костурско Въмбел Кръстьо (Ставри, Ставро) Калабуров 34 Костурско Дъмбени Кръстю (Кръсто) Кръстев 24 Костурско Смърдеш Лазар Бицанов Леринско Зелениче Манол Панайотов 24 Костурско Старичани Мито (Митьо) Атанасов 22 Костурско Въмбел Мито (Митьо) Николов 21 Костурско Жупанища бронзов медал Наум Кръстев 40 Костурско Въмбел Никола Кръстев 30 Костурско Смърдеш Никола Янакиев 24 Костурско Загоричани сребърен медал Николай Николаев 19 Кюстенджанско Кюстенджа Павел Шкорнов (Павле Шкорлев) 26 Костурско Нестрам Павле Пенев 24 Костурско Брезница Панайот Атанасов 20 Костурско Апоскеп Пандо Киселинчев 22 Костурско Косинец Сотир Николов 21 Костурско Сетома Сотир Савов 32 Костурско Смърдеш Спас (Спасе) Томов Костурско Жупанища Спиро Сидеров (Сидов) 27 Костурско Загоричани Ставро Костадинов 35 Костурско Сетома Стоян Юруков 25 Костурско Лабаница орден „За храброст“ IV Тодор Николов (Колев) 25 Костурско Жупанища сребърен медал Тома Янакиев Желински 30 Костурско Желин Търпо Георгиев 29 Костурско Четирок Търпо Шалапутов 36 Костурско Жупанища Филип Савов 36 Костурско Смърдеш орден „За храброст“ ІV Христо Кръстев Костурско Смърдеш Христо Тарев 30 Костурско Въмбел Христо Цветков Костурско Кономлади Шериф Яшаров Костурско Четирок бронзов медал

Бележки

Категория:Партизански формирования на МОО Категория:Български партизански чети Категория:История на Костур