Равенство между половете e принцип, ценност и обект на политики за постигане на равноправие и равнопоставеност между жените и мъжете. Равенство между половете се постига, когато мъжете и жените се ползват с еднакви права, отговорности и възможности във всички слоеве на обществото и когато различните интереси, нужди и приоритети на мъжете и жените се ценят еднакво.
Равенството между половете е определено от международните организации като относимо към човешките права, по-специално правата на жените, и икономическото развитие. World Bank (септември 2006). Gender Equality as Smart Economics: A World Bank Group Gender Action Plan (Fiscal years 2007–10). United Nations Millennium Campaign (2008). "Goal #3 Gender Equity". United Nations Millennium Campaign. Линк от 1 юни 2008. To e основна ценност на ЕС и се разглеждат като компонент от критично значение за икономическия растеж и ключов принцип на Европейския стълб на социалните права.
Равенството между половете е петата от седемнадесетте Глобални цели за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации, а неравенството между половете се измерва ежегодно от докладите за човешко развитие на Програмата на ООН за развитие.
Равнопоставеността на половете в глобалните цели за устойчиво развитие на ООН Програмата „Да преобразим нашия свят: Програма за устойчиво развитие до 2030 г.” е приета през 2015 г. по време на Срещата на върха по устойчивото развитие в рамките на ООН. Тя се състои от пет части, в които са изброени и формулирани 17 цели за устойчивото развитие. Документът е одобрен от всичките 193 държави членки на ООН, включително България.
Постигането на равенство между половете и осигуряване на възможности за всички жени и момичета като цел за устойчиво развитие до 2030 г. предвижда постигането на следните подцели:
Премахване на всички форми на дискриминация по отношение на всички жени и момичета, навсякъде. Премахване на всички форми на насилие спрямо всички жени и момичета в публичната и частната сфера, в това число трафика на жени и момичета, сексуалната и другите видове експлоатация. Премахване на всички вредни практики като детски, ранни и принудителни бракове и гениталното осакатяване на жени. Признание и оценяване на неплатеното полагане на грижи и домашния труд посредством предоставяне на обществени услуги, инфраструктура и политики за социална закрила, и насърчаване на споделената отговорност в домакинството и семейството по подходящ за националните условия начин. Гарантиране на пълноценно и ефективно участие на жените и равни възможности за лидерство на всички равнища на вземане на решения в политическия, икономическия и обществения живот. Осигуряване на всеобщ достъп до полово и репродуктивно здравеопазване и репродуктивни права в съответствие с Програмата за действие, приета от Международната конференция за населението и развитието и Платформата за действие от Пекин, както и заключителните документи от последващите конференции за техния преглед. Предприемане на реформи за предоставяне на равни права на жените за достъп до икономически ресурси, както и достъп до собственост и контрол върху земя и други форми на собственост, финансови услуги, наследство и природни ресурси в съответствие с националното законодателство. Засилено използване на базови технологии, по-специално информационни и комуникационни технологии, за насърчаване на еманципирането и овластяването на жените. Приемане и укрепване на разумни политики и стриктно прилагано законодателство за насърчаване на равенството между половете и осигуряване на равни права на всички жени и момичета на всички равнища.
Стратегия за равенство между половете на Европейския съюз за периода 2020—2025 г. Стратегията на Европейския съюз за равенство между половете (2020—2025 г.) е политически документ, приет от Комисия „Фон дер Лайен“, който очертава работата на Европейската комисия по въпросите на равенството между половете и определя целите на политиката и ключовите действия за постигането му: без насилие, основано на пола, дискриминация, основана на пола, и структурно неравенство между мъжете и жените. Изпълнението на стратегията предвижда прилагане на двустранен подход, който включва целеви мерки за постигане на равенство между половете, съчетани с интегриране на принципа на равенство между половете с цел засилване на интегрирането на свързаните с пола аспекти във всички политики и важни инициативи на ЕС.
Стратегията определя следните основни цели и съпътстващите действия, които трябва да бъдат осъществени от Комисията, Съвета на Европейския съюз и държавите на ЕС:
1. Борба с насилието, основано на пола, и със стереотипите, свързани с пола. Основните действия включват: присъединяване към конвенцията на Съвета на Европа — Конвенцията от Истанбул — за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие; комуникационна кампания в целия ЕС срещу стереотипите, свързани с пола.
2. Процъфтяваща икономика, основана на равенство между половете, чрез решаване на въпроси като разликата в заплащането на мъжете и жените. Основните действия включват: гарантиране на прилагането на законодателен акт (Директива (ЕС) 2019/1158) относно равновесието между професионалния и личния живот; предложение за преразглеждане на целите от Барселона относно образованието и грижите в ранна детска възраст, за да се гарантира по-нататъшно сближаване между държавите членки.
3. Равни възможности за заемане на ръководни позиции в процеса на вземане на решения и в политиката. Основните действия включват: настояване за приемане на законодателен акт (директива) за подобряване на баланса между половете в управителните съвети на предприятията; улесняване на обмена на добри практики за постигане на баланс между половете в управителните съвети и на ръководните длъжности.
4. Засилване на външната политика на ЕС по отношение на равенството между половете. Основните действия включват: стартиране на третия план за действие относно равенството между половете и овластяването на жените във външните отношения; приемане на плана за действие относно правата на човека и демокрацията (2020—2024 г.).
Като едно от първите действия за изпълнение на стратегията, на 4 март 2021 г. Комисията предлага задължителни мерки за прозрачност в заплащането. Конкретен резултат от Стратегията е кампанията за борба със стереотипите, свързани с пола, насочена към свързаните с пола стереотипи, които засягат както мъжете, така и жените, в различни области на живота, включително избор на професия, споделяне на отговорностите за полагане на грижи и вземане на решения. Началото ѝ е поставено на 8 март 2023 г.
Политика за равнопоставеност в България Правовите гаранции за равнопоставеност и равно третиране на жените и мъжете в България се съдържат в Конституцията на Република България и в редица специални и секторни закони, в т.ч. Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Закона за защита от дискриминация, Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, Закона за социално подпомагане, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за защита от домашното насилие, Закона за държавния служител. Провеждането на националната политика по равнопоставеност на жените и мъжете се подпомага и от изпълнението на тематични проекти, финансирани от държавния бюджет, европейски и други източници.
Провеждането на държавната политика на Република България в областта на равнопоставеността на жените и мъжете се организира и координира на национално ниво от Министерството на труда и социалната политика (ПМС № 155 от 2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.). Политиката за равнопоставеност на половете е хоризонтална и се осъществява в сътрудничество с множество институции и организации. В дирекция “Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи”) на МТСП е обособено специализирано звенo – отдел “Равни възможности, антидискриминация и социални помощи”, който изпълнява ролята и на Секретариат на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет.
Сред проблемите, свързани с основните права на човека, които държавата не адресира в необходимата степен според комисаря на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович, откроени в доклада ѝ за България от 2020 г., са нетолерантността и дискриминацията и насилие над жени и домашно насилие. В доклада си Комисарят отбелязва, че: „Властите трябва да променят курса. Те трябва да се противопоставят на вредните разкази, да подобрят законодателството и да повишат обществената осведоменост относно необходимостта от подобряване на защитата на жертвите на насилие срещу жени и домашно насилие. Особено внимание трябва да се обърне на насърчаването на равенството между жените и мъжете“. Миятович предлага набор от мерки за подобряване на усилията на властите за борба с насилието над жени и домашното насилие, в т.ч.:
по-голяма подкрепа за работата на неправителствените организации и правозащитниците, активни в тази област системно събиране на данни за всички форми на насилие, основано на пола, срещу жени налагане на възпиращи санкции на извършителите достъп на жертвите до безплатна правна помощ и леснодостъпни защитни мерки ефективни правни средства за защита
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е първият правно обвързващ международен инструмент за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и момичета на международно ниво. Той влиза в сила през 2014 г. и установява цялостна рамка от правни и политически мерки за предотвратяване на такова насилие, подкрепа на жертвите и наказване на извършителите. Към декември 2022 г. Конвенцията е подписана от всички държави членки на ЕС и ратифицирана от 21. България е една от шестте държави членки на ЕС, заедно с Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия, които не са ратифицирали конвенцията. През 2018 г. Конституционният съд на България приема решение, в което се посочва, че „Истанбулската конвенция“ застъпва правни концепции, свързани с понятието „пол“ (gender), които са несъвместими с основни принципи на Конституцията на Република България.
В становището на Съда на ЕС от 6 октомври 2021 г. се посочва, че Европейският съюз може да ратифицира Истанбулската конвенция, без да има съгласието на всички държави членки. През февруари 2023 г. Европейският парламент приема с голямо мнозинство текст, в който се подчертава, че Истанбулската конвенция остава международен стандарт и ключов инструмент за изкореняване на насилието, основано на пола, а шестте държави, които не са ратифицирали Конвенцията, се призовават да го направят „незабавно“. Приетият от ЕП документ няма правно обвързващ характер.
Източници
Външни препратки
Sustainable Development Goals of the United Nations. Goal 5: Achieve gender equality and empower all women and girls Sustainable Development Goals Country Profile: Bulgaria. Goal 5 Gender Equality Strategy Monitoring Portal of the European Commission Committee of the European Parliament on Women’s Rights and Gender Equality
Категория:Икономическо развитие Категория:Международно развитие Категория:Социоикономика Категория:Изследвания на пола Категория:Социална философия Категория:Политика на идентичността половете