Николай Яковлевич Озерецковски () е руски учен, естественик, пътешественик-изследовател, член на Петербурската академия на науките (1782).
Произход и години на учение (1750 – 1767) Роден е през 1750 година в село Озерецкое, Московска губерния, Руска империя, в семейство на свещеник. На 8-годишна възраст постъпва в семинарията на Троицко-Сергиевската лавра, където учи 10 години. През 1767 г., като един от най-добрите възпитаници на семинарията, е изпратен в Петербург за нуждите на Академията на науките, която през тези години организира редица експедиции в Русия.
Експедиционна дейност (1768 – 1772) От 1768 до 1772 взема участие в експедицията на академик Иван Иванович Лепьохин, като част от маршрутите по Беломорието и Колския полуостров провежда самостоятелно.
През пролетта на 1771 е изпратен от Лепьохин в Архангелск, за да изучи „птиците, рибите и други продукти на Бяло море“. По пътя натам изследва реките Тура и Ляля (от системата на Тавда) и описва няколко върха в Урал. Пресича планината и достига до Соликамск в басейна на река Кама. През лятото на 1771 изследва Мурманския бряг от устието на река Поной до Колския залив (), оттам по река Кола (86 км) и през четири езера, в т.ч. Имандра (812 км2), се добира до Кандалакшкия залив, като по този начин пресича Колския полуостров от север на юг.
През лятото на 1772 г. с лодка изследва южния и източния бряг на Чешката губа () и Индигския залив () до нос Свети Нос (). Събира обширен естествено-научен, етнографски, археоложки и статистически материал.
Следващи години (1772 – 1827) След завръщането си от експедицията в Северна Русия е изпратен от Петербургската академия на науките зад граница за повишаване на знанията си. Учи в Лайденския, а след това в Страсбургския университет, където се занимава с химия, анатомия и ботаника. През 1778 защитава докторска дисертация по медицина и след завръщането си в Петербург през 1779 става доцент (по онова време „адъюнкт“) по естествена история.
През 1785 г., по поръчение на Академията на науките, изследва Ладожкото, Онежко и Илменското езера и водопада Кивач (11 м) на река Суна. През 1805 отново изследва езерото Илмен (982 кв. км), а през 1814 – горното течение на Волга и езерото Селигер (270 кв. км).
В университета умно, ясно и увлекателно чете лекции по зоология, биология и ентомология. Пише стихове и проза в различни издания, преподава литература в горните класове в няколко училища в Петербург.
През 1801 г., заедно с други двама академици, представя пред император Александър I доклад за вършените нарушения в Академията на науките и начините и средствата за тяхното премахване. През 1802 е назначен за член на Комисията за училищата. С негово активно участие са изработени уставите на Академията на науките, университетите, гимназиите и училищата.
Чуждестранен член е на 14 дружества от различни държави.
Умира в Санкт Петербург на 12 март 1827 година.
Трудове „Описание Колы и Астрахани из сочинении Н.Озерецковского“ (1804); „Путешествие академика Ивана Лепехина в 1772 году“ (1805); „Обозрение мест от Санкт-Петербурга до Старой Русы“ (1808); „Путешествие академика Н.Озерецковского по озерам Лодожскому, Онежскому и вокруг Ильменя“ (1812); „Путешествие на озеро Селигер“ (1817).
Бележки
Източници Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 346 – 348. Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 259 – 261, 266.
Външни препратки Вера Некрасова, Академик Н. Я. Озерецковский: К столетию со дня смерти, // Краеведение, 1927, Т.IV, № 1, с.71-74
Категория:Руски изследователи Категория:Изследователи на Европа Категория:Изследователи на Арктика Категория:Руски ботаници Категория:Руски географи Категория:Руски етнографи Категория:Статистици Категория:Академици на РАН Категория:Починали в Санкт Петербург