Феминистката теория е разширяването на феминизма в теоретичен, въображаем или философски дискурс. Има за цел да разбере природата на неравенството между половете. Разглежда социалните роли на жените и мъжете, опита, интересите, задълженията и феминистката политика в различни области, като антропология и социология, комуникация, медийни изследвания, психоанализа,Chodorow, Nancy J., Feminism and Psychoanalytic Theory (Yale University Press: 1989, 1991) политическа теория, домашна икономика, литература, образование и философия.

Феминистката теория често се фокусира върху анализа на неравенството между половете. Темите, често изследвани в нея, включват дискриминация, обективизация (особено сексуална обективизация), потисничество, патриархат,Gilligan, Carol, 'In a Different Voice: Women's Conceptions of Self and Morality' in Harvard Educational Review (1977)Lerman, Hannah, Feminist Ethics in Psychotherapy (Springer Publishing Company, 1990) стереотипи, изкуствознаниеPollock, Griselda. Looking Back to the Future: Essays on Art, Life and Death. G&B Arts. 2001. и съвременно изкуство,Zegher, Catherine. Inside the Visible. Massachusetts: MIT Press 1996Armstrong, Carol and de Zegher, Catherine. Women Artists at the Millennium. Massachusetts: October Books / MIT Press 2006. и естетика.Florence, Penny and Foster, Nicola. Differential Aesthetics. Ashgate. 2000. Arnold, Dana and Iverson, Margaret (Eds.). Art and Thought. Blackwell. 2003.

История

Феминистките теории се появяват за първи път още през 18-19 век в публикации като „Защита на правата на жените“ (A Vindication of the Rights of Woman) (1792) от Мери Уолстънкрафт, „Променящата се жена“ (The Changing Woman),"The Changing Woman" (Navajo Origin Myth). Feminist Theory: A Reader. 2nd Ed. Edited by Kolmar, Wendy and Bartowski, Frances. New York: McGraw-Hill, 2005. 64. „Не съм ли жена“ (Ain't I a Woman) (1851) – реч на бившата робиня Соуджърнър Трут,Truth, Sojourner. "Ain't I a Woman". Feminist Theory: A Reader. 2nd Ed. Edited by Kolmar, Wendy and Bartowski, Frances. New York: McGraw-Hill, 2005. 79. „Реч след арест за нелегално гласуване“ (Speech after Arrest for Illegal Voting) (1872) на Сюзан Б. АнтъниAnthony, Susan B. "Speech After Arrest for Illegal Voting". Feminist Theory: A Reader. 2nd Ed. Edited by Kolmar, Wendy and Bartowski, Frances. New York: McGraw-Hill, 2005. с. 91-95. и др. „Променящата се жена“ е мит на навахо, който приписва заслугата на жена, която в крайна сметка е населила света. През 1851 г. Трут се занимава с проблемите на правата на жените чрез публикацията си „Не съм ли жена“. Тя се занимава с въпроса за ограничените права на жените поради погрешното възприятие на жените за жените. Трут твърди, че ако една цветнокожа жена може да изпълнява задачи, за които се предполага, че са били ограничени до мъжете, тогава всяка жена от всякакъв цвят може да изпълнява същите тези задачи. След ареста си за незаконно гласуване Сюзън Б. Антъни изнася реч в съда, в която се обръща към въпросите на езика в рамките на конституцията, документиран в нейната публикация „Реч след арест за незаконно гласуване“ през 1872 г. тя поставя под съмнение авторитетните принципи на конституцията и нейния мъжко-ориентиран език. Повдига въпроса защо жените трябва да бъдат наказани по закон, но не могат да използват закона за собствена защита (те не могат да гласуват, да притежават собственост, нито да имат попечителството върху себе си в брака).

Нанси Кот прави разлика между съвременния феминизъм и неговите предшественици, особено борбата за избирателно право. В Съединените щати тя поставя повратната точка в десетилетията преди и след като жените са получили правото на глас през 1920 г. (1910–1930 г.). Тя твърди, че предишното женско движение е било основно за жената като универсална единица, докато през този 20-годишен период то се е трансформирало в движение, което се е занимавало предимно със социалната диференциация, обръщайки внимание на индивидуалността и разнообразието. Новите въпроси се занимават повече със състоянието на жената като социална конструкция, полова идентичност и взаимоотношения вътре и между половете. Политически, това представлява промяна от идеологическо подравняване, придържащо се към Десницата, към едно по-радикално такова, свързано с Левицата.Cott, Nancy F. The Grounding of Modern Feminism. New Haven: Yale University Press, 1987

Сюзън Кингсли Кент казва, че фройдисткият патриархат е отговорен за смекчения профил на феминизма в годините между двете войни,Kent, Susan Kingsley. Making Peace: The Reconstruction of Gender in Interwar Britain. Princeton, N.J. 1993 докато други като Джулиет Мичъл смятат това за прекалено опростено, тъй като Фройдистката теория не е напълно несъвместима с Феминизма.Mitchell, Juliet. Psychoanalysis and Feminism: Freud, Reich, Laing, and Women. New York 1975 Някои феминистки учени се отклоняват от необходимостта да се установи произхода на семейството и се насочват към анализиране на процеса на патриархата.Stocking, George W. Jr. After Tylor: British Social Anthropology, 1888–1951. Madison, Wisconsin 1995 В периода непосредствено след войната Симон дьо Бовоар се противопоставя на образа на „жената в дома“. Тя предоставя екзистенциалистко измерение на Феминизма с публикуването на „Вторият пол“ през 1949 г. Както подсказва заглавието, отправната точка е имплицитната малоценност на жените и първият въпрос, който Дьо Бовоар задава, е „Какво е жената“?Moi, Toril. What is a Woman? And Other Essays. Oxford 2000 Жената, която тя осъзнава, винаги се възприема като „другата“, „тя се определя и обособява по отношение на мъжа, а не той по отношение на нея“. В тази книга и нейното есе „Жената: мит и реалност“ Дьо Бовоар предшества Бети Фридан в стремежа й да демитологизира мъжката концепция за жената. „Мит, измислен от мъже, за да ограничи жените в тяхното потиснато състояние. За жените не става въпрос да се утвърдят като жени, а да станат пълноценни човешки същества.“ „Човек не се ражда, а по-скоро става жена“, или както го казва Торил Мой „жената определя себе си чрез начина, по който живее своята въплътена ситуация в света, или с други думи, чрез начина, по който прави нещо от това, което светът прави от нея". Следователно жената трябва да си върне субекта, да избяга от дефинираната си роля на „друга“, като картезианска отправна точка.Bergoffen, Debra B. The Philosophy of Simone de Beauvoir: Gendered Phenomenologies, Erotic Generosities. SUNY 1996 В своето изследване на мита тя се явява като човек, който не приема никакви специални привилегии за жените. По ирония на съдбата феминистките философи трябва да извадят самата Дьо Бовоар от сянката на Жан-Пол Сартър, за да я оценят напълно.Sullivan, Shannon. The work of Simone de Beauvoir: Introduction Journal of Speculative Philosophy 2000 14(2):v Въпреки че е повече философ и писателка, отколкото активистка, тя подписва един от манифестите на Движението за освобождение на жените.

Възраждането на феминисткия активизъм в края на 60-те години на 20 век е придружено от възникваща литература за загриженост за земята и духовността, както и екологията. Това от своя страна създава благоприятна атмосфера за подновяване на изследването и дебата относно матрицентризма, като отхвърляне на детерминизма, като Ейдриън Рич Rich, Adrienne. Of Woman Born: Motherhood as Experience and Institution New York 1976 и Мерилин ФренчFrench, Marilyn. Beyond Power: On Women, Men, and Morals. New York 1985 докато за социалистическите феминистки като Евелин РийдReed, Evelyn. Woman's Evolution: From Matriarchal Clan to Patriarchal Family. New York, 1975 патриархатът притежава свойствата на капитализма. Феминистките психолози, като Джийн Бейкър Милър, се опитват да направят феминистки анализ на предишни психологически теории, доказвайки, че „няма нищо лошо в жените, а по-скоро в начина, по който съвременната култура ги вижда“.Jean Baker Miller

Илейн Шоуолтър описва развитието на феминистката теория като включващо няколко фази. Първата нарича „феминистка критика“ – където феминистката читателка изследва идеологиите зад литературните феномени. Вторият е гинокритика – където жената е производител на текстово значение, включително „психодинамиката на женското творчество, езикознанието и проблема с женския език, траекторията на индивидуалната или колективна женска литературна кариера и литературната история“. Последната фаза е „теория на пола“ – където се изследват „идеологическото вписване и литературните ефекти на системата „пол/джендър“Showalter, Elaine. 'Toward a Feminist Poetics: Women's Writing and Writing About Women' in The New Feminist Criticism: Essays on Women, Literature and Theory (Random House, 1988), Този модел е критикуван от Торил Мой, която го вижда като есенциалистки и детерминистичен модел за женската субективност. Тя също го критикува, че не взема под внимание положението на жените извън западните страни.Moi, Toril, Sexual/Textual Politics (Routledge, 2002),

От 70-те години на 20 век нататък психоаналитичните идеи, които възникват в областта на френския феминизъм, оказват решаващо влияние върху феминистката теория. Феминистката психоанализа деконструира фалическите хипотези относно несъзнаваното. Юлия Кръстева, Брача Етингер и Люс Иригаре разработват специфични понятия относно несъзнаваното сексуално различие, женствеността и майчинството, с широко значение за анализа на филмите и литературата.Zajko, Vanda and Leonard, Miriam (eds.), Laughing with Medusa (Oxford, 2006)

През 90-те години на 20 век и първите десетилетия на 21 век междусекторността играе важна роля във феминистката теория, водеща до развитието на трансфеминизма и куиър феминизма, и до консолидирането на черния, антирасисткия и постколониалния феминизъм, наред с други. Възходът на четвъртата вълна през 2010 г. води до нови дискусии относно сексуалното насилие, сексуалното съгласие и телесната позитивност, както и задълбочаване на междусекторните перспективи. Едновременно с това феминистката философия и антропология виждат възход на нови материалистични, ориентирани към афекта, постхуманистични и екофеминистки перспективи.

Дисциплини

Съществуват редица различни феминистки дисциплини, в които експертите в други области прилагат феминистки техники и принципи в своите области. Освен това това са дебати, които оформят феминистката теория и могат да се прилагат взаимозаменяемо в аргументите на феминистките теоретици.

Тяло