Томас Карлайл (, 1795 – 1881) е шотландски писател, философ, историк-медиевист.

Произход и младежки години

Роден е в обикновено селско семейство. Родителите му – ревностни калвинисти, го насочват към духовна кариера. На 14 години постъпва в Единбургския университет. Не желаейки свещеническо поприще, след завършване на университета става учител по математика в провинцията, но скоро се завръща в Единбург. Изхранвайки се от случайни литературни поръчки, известно време се занимава усилено с право, готвейки се в същото време за адвокат, но и това намерение захвърля набързо, увличайки се сериозно от немска литература.

Съчинения върху германската литература Преводът на Гьоте „Вилхелм Майстер“, през 1824 г., и „Животът на Шилер“, през 1825 г., са първите големи трудове на Карлайл. След тях следват критическите очерци и преводи на Жан Паул, Ернст Теодор Амадеус Хофман, Лудвиг Тик, Фуке и др., характеристики на Волтер в либералния „Единбург Ревю“. В същия „Единбург Ревю“, в началото на 30-те години, се появява неговата първа статия от по-общ характер, „Белезите на времето“, в дисонанс с либералния характер на списанието. Следващата статия, „Тейфелсдрек“, превърнала се впоследствие в книгата „Sartor Resartus“, а също и „История на немската литература“, не са приети за публикуване от нито един издател, тъй като идеите на Карлайл не отговаряли на духа на времето. По тази причина „Sartor Resartus“ е издадена в САЩ по-рано, отколкото във Великобритания.

Историческо-философски трудове

Със същата оригиналност, както и предните произведения, се отличават неговата „История на френската революция“ („French Revolution, a history“, 1837), острият памфлет „Чартизъм“ (1839), лекциите за героите и героическото в историята („On Heroes and Hero Worship and the Heroic in History“, 1841) и историко-философските разсъждения „Past and present“ (1843).

Не подхождайки към нито една от утвърдените политически партии, Карлайл се чувства сам и известно време замисля издаването на собствено списание за излагане идеите на собствения си „вярващ радикализъм“. Произведенията на Карлайл са проникнати от стремежа да се обясни прогреса на човечеството с живота на отделната издигната личност герой, да положи в основата на цивилизацията изключително нравственият дълг; политическата му програма се ограничава до проповядване на труда, нравственото чувство и вярата. Преувеличената роля на героическото в историята и недоверието в силата на институциите и опита го тласкат към формален култ на миналите времена, които били по-подходящи за героичните хора. Възгледите му са развити много добре в дванадесетте „Памфлети на последните дни“ („Latter-day pamphlets“, 1858), в които осмива еманципацията на негрите, демокрацията, филантропията, политикономическите учения и пр. Не само някогашните му врагове, но и много от предните му поклонници престават да го разбират.

Други исторически съчинения От всички съчинения на Карлайл най-голямо историческо значение има „Letters and Speeches of Oliver Cromwell“ (1845 – 46), с небезпристрастни коментари относно „героя“ Оливър Кромуел. Най-обширното съчинение на Карлайл – „History of Friedrich II of Prussia“ (1858 – 65), го кара да предприеме пътешествие в Германия.

През 1847 г. излизат „Исторически и критически опити“ (сборник от статии), през 1851 г. – биографията на неговия приятел от младостта, поета Джон Стърлинг.

От 1868 до 1870 г. Карлайл издава своите пълни съчинения („Library edition“, в 34 т.). На следващата година излиза евтиното издание „People’s edition“, преиздавано многократно. Впоследствие излизат на бял свят ред очерци под заглавието „Първите норвежки крале“ (1875 г.).

През 1866 г. на Карлайл е предложено почетното място ректор на Единбургския университет; освен това място, той никога не е заемал никаква длъжност, оставайки през целия си живот само писател.

По време на френско-пруската война застава на страната на Прусия, като горещо подкрепя каузата ѝ в своите писма в „Times“, издадени и отделно през 1871 г.

Умира през 1881 г.

Карлайл и нацизмът

Възгледите на Карлайл, както нееднократно са отбелязвали историците, предшестват възгледите на Хитлер и други фашистки идеолози. Например професор Чарлз Сароли в своята профашистка статия от 1938 г. „Бил ли е Карлайл първият нацист?“ се опитва да отговори утвърдително в списание „Anglo-German Review“:

Бертран Ръсел в книгата си „История на Западната философия“ (1946 г.) твърди: „Следващата стъпка след Карлайл и Ницше е Хитлер.“

Известният историк Мануел Саркисянц посвещава нашумялата си книга „Английските корени на германския фашизъм“ на влиянието на Карлайл върху развитието на нацистките идеи.

Цитати „Природата не търпи лъжи.“ „Любящото сърце е началото на познанието.“ „Историята на света се гради от биографиите на великите.“ „Всички революции са замислени от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници.“ „Нашата главна задача е да не гледаме в мъглявото бъдеще, а да действаме сега, в посоката, която ни е ясна.“ „Мисля, че великите хора приличат на гръмотевиците, родени от небето: другите хора ги очакват като носители на пламъка, на искрата, за да си вземат от тях и да запламтят в буен огън.“ „Ако е истина, че Историята е Философия, която учи посредством Опита, то писателят, годен да съгради историята, е засега неизвестен. Сам по себе си Опитът би изисквал Всезнание, за да бъде записан, и то при условие, че Всемъдростта, необходима за Философията, която ще го тълкува, бъде налице за позовавания. Щеше да е добре, ако обикновените земни Историци позанижеха стремленията си, далеч по-подобаващи на Всезнанието, отколкото на човешката наука, и се постараеха само да обрисуват случилите се събития – макар че такова едно обрисуване би било в най-добрия случай равнозначно на нескопосно уподобяване, – признавайки за тайна неразгадаемата им същност, или с благоговейно упование, тъй различно от проповядванията на Философията, се надвесеха над загадъчните знаци на Оня, чиято диря пресича величавите дълбини на Времето и когото Историята наистина разкрива, ала не с оная яснота, с която във Вечността ще го разкрие всеобщата История.“ „Човек дотолкова побеждава страха, доколкото е човек.“ „Благословен е този, който е намерил подходящата за него работа.“ „Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки всички усилия той не може да погребе под временното.“

Съчинения (1829) Signs of the Times. The Victorian Web (1833–34) Sartor Resartus. Project Gutenberg (1837) The French Revolution: A History. Project Gutenberg (1840) Chartism. Google Books (1841) On Heroes, Hero-Worship, and The Heroic in History. Project Gutenberg (1843) Past and Present. Project Gutenberg (1845) Oliver Cromwell's Letters and Speeches, with Elucidations, ed. Thomas Carlyle, 3 vol. (often reprinted).Morrill, John (1990). "Textualizing and Contextualizing Cromwell", Historical Journal 33 (3), pp. 629–639. Examines the Abbott and Carlyle edit. Online version. Another online version . (1849) "Occasional Discourse on the Negro Question", Fraser's Magazine (anonymous) (1850) Latter-Day Pamphlets. Project Gutenberg (1851) The Life of John Sterling. Project Gutenberg (1858) History of Friedrich II of Prussia. Index to Project Gutenberg texts (1867) Shooting Niagara: and After. Online Text (1875) The Early Kings of Norway. Project Gutenberg (1882) Reminiscences of my Irish Journey in 1849. Online text (1892) Lectures on the History of Literature

За него Списъкът е според годината на издаване John Nichol, Thomas Carlyle, Cambridge University Press, 1892. Hector Carswell Macpherson, Thomas Carlyle, Famous Scots Series, Oliphant, Anderson and Ferrier, 1896. Charles Frederick Harrold, Carlyle and German Thought: 1819–1834. New Haven: Yale University Press, 1934. Julian Symons, Thomas Carlyle: The Life and Ideas of a Prophet, New York: Oxford University Press, 1952. Fred Kaplan, Thomas Carlyle: A Biography. Berkeley: University of California Press, 1983. Chris Vanden Bossche, Carlyle and the Search for Authority, Columbus: Ohio State University Press, 1991.

Източници

Външни препратки

Хенри Дейвид Торо, Томас Карлайл и неговите трудове, превод на Албена Бакрачева, LiterNet, 20 ноември 2002

Категория:Шотландски писатели Категория:Британски преводачи Категория:Преводачи от немски език Категория:Шотландски философи Категория:Философи от 19 век Категория:Шотландски историци Категория:Шотландски есеисти Категория:Британски сатирици Категория:Монархисти Категория:Антисемитизъм Категория:Личности от Викторианската епоха Категория:Възпитаници на Единбургския университет Категория:Ректори на висши училища Категория:Починали в Лондон