Ар нуво (, „ново изкуство“) или модѐрн (от фр. moderne – съвременен) е стил в архитектурата, изящните и приложни изкуства, който е най-разпространен през последното десетилетие на XIX и началото на XX век (до началото на Първата световна война).
Ар нуво достига своя връх през 90-те години на XIX век (особено периода 1890 – 1905 г). Като реакция на академичното изкуство на XIX век стилът се отличава с изобразяване на плоски декоративни форми, преплетени форми на камшиковидната крива, асиметрия, изтъкване на ръчно изработените предмети като опозиция на фабричното производство, широка употреба на нови и често скъпи материали, внимание към детайла и изработката, отхвърляне на предишните стилове в изкуството. Особено характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми – ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила модерн и японизма, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение. Засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. Балконите и еркерите се подкрепят не само от атланти (наместо класическите конзоли), но и от клони на дървета, изработени от камък, цимент или гипс. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на прозорци и врати, подобно на един доста по-ранен пример – Мануелинската архитектура. Много архитекти, като например Антони Гауди, утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор.
Ар нуво обхваща всички форми на изкуството и дизайна: архитектура, мебелиерство, художествено стъкло, графичен дизайн, бижутерия, живопис, керамика, металопластика и художествен текстил. Така той създава ярък контраст между себе си и дотогавашните разбирания за разделение на изкуствата на изящни и приложни.
Наименование Терминът ар нуво идва от името на парижка художествена галерия, наречена Maison de l'Art Nouveau (Дом на Новото изкуство), ръководена от френския търговец Зигфрид Бинг. В нея Бинг излага не само картини и скулптури, но така също и керамика, мебели, произведения от метал и японско изкуство. Помещенията на галерията са с индивидуален външен вид, дело на художници и архитекти, представители на стила. Във Франция става известен още като „стил Гимар“ по името на архитекта Ектор Гимар.
В другите страни наименованието е различно: в Италия – стиле флореале (Stile Floreale) или стил Либерти (Style Liberty); в Австрия – Виенски Сецесион (Secessionsstil); в Германия – „Югендщил“ (Jugendstil, „стил на младите“); в Испания – Каталански модернизъм (Modernismo catalàn); в Англия – New Art или Модерн стайл (Modern Style); в САЩ – Tiffany Style; в Чехия – Secese; в Русия – „Щил Модерн“, в България – „Модерн“.
Произход и характерни черти През 1860 – 1870 г. в Европа господства стилът на Еклектиката, който се изразява в комбиниране и вплитане на предходни художествени стилове.
През 1880-те г. в произведенията на много творци започва да се забелязва новият стил, който се противопоставя на еклектизма със свои художествени прийоми. Съществено влияние на този стил оказва изкуството на Япония, станало по-достъпно на Запад; като художниците на ар нуво черпят също вдъхновение и от изкуството на Древния Египет и от други древни цивилизации.
Произходът на ар нуво може да се открие в съпротивата на Уилям Морис срещу хаотичните композиции и псевдоготическите тенденции на Викторианската епоха и неговия теоретичен подход, който е в основата на инициираното от него движение Изкуства и занаяти. Той създава предмети на интериора, с растителни орнаменти.
Артур Макмърдо (1851 – 1942) използва елегантни, вълнисти модели в печатната графика. Неговата корица за книгата „Градските църкви в Рен“ (1883), с нейните ритмични флорални шарки често се смята за първата реализация на ар нуво.
Приблизително по същото време плоската перспектива и силните цветове на японските гравюри, особено тези на Кацушика Хокусай имат силно влияние върху формулирането на формалния език на ар нуво. Вълната от японизъм (символизирана с шедьовъра на Хокусай „Голямата вълна на Канагава“), която преминава през Европа през 1880-те и 1890-те г., оказва влияние върху много художници със своите органични форми, обръщане към природата и изчистен дизайн, които контрастират силно с наложения тогава вкус. Освен че е възприет от художници като Емил Гале и Джеймс Уистлър, вдъхновените от Япония изкуство и дизайн са забелязани и от бизнесмени като Зигфрид Бинг и Артър Лазънби Либърти в техните магазини в Париж и Лондон.
Към края на първото десетилетие на XX век ар нуво е разпространен из цяла Европа. Макар с настъпването на новия век ар нуво да преживява своя упадък и залез и да излиза от мода, на него се гледа като на изключително съществен мост между историзма на неокласицизма и модернизма.
Ар нуво е смятан за „тотален“ стил, което ще рече, че той обгръща цялата йерархия в дизайна, архитектурата, интериорния дизайн, декоративните изкуства като бижутерия, мебели, текстил, сребърните и други домашни прибори, дори осветлението, както и много от визуалните изкуства.
Това е движение, което е много широко в обхвата си. За много европейци то обхваща един цял начин на живот. Възможно е да се живее в къща, вдъхновена от ар нуво, с ар нуво мебели, прибори, съдове, пепелници и т.н. Движението ар нуво си поставя за цел да направи изкуството част от всекидневния живот, както и да прекъсне всички връзки с класическите времена и да разруши бариерите между изящните и приложните изкуства. В основите му лежи един специфичен начин на мислене относно модерното общество и новите методи на производство, с опит да се предефинира значението и естеството на работата в изкуството, така че изкуството да не пренебрегва който и да било ежедневен обект, без значение на неговото приложение. Оттук и името Art Nouveau – „Ново изкуство“.
Архитектура Великобритания
Във Великобритания ар нуво се развива на основата на по-рано създадения художествен стил „Изкуства и занаяти“. Основаното от Уилям Морис движение пропагандира ръчното майсторство в занаятите. Предпочитанието на Морис към ръчно изработените предмети е реакция срещу нискокачествените фабрични продукти, заливащи английските магазини след разрастването на индустриалната революция. Движението пропагандира още така наречената „дизайнерска среда“, в която всяко нещо, от плаката до сребърния прибор, трябва да бъде направено според един уеднаквен дизайн. Британските ар нуво дизайнери от 90-те години на XIX век споделят възгледите на Морис. Към тях те прибавят нови форми и материали, поставяйки естетическите основи на стила ар нуво.
Сред най-ранните примери за ар нуво в Англия е стол от 1882 г., дело на архитекта Артър Макмърдо, чийто дизайн има кривите линии, характерни за стила. Подобни на него са и фабричните дизайни на Артър Лазънби Либърти, който през 1875 г. отваря магазин, наречен „Либърти & Ко.“ В тях също личи интересът към органичните форми и криволинейните, декоративни шарки. Стилът получава името Liberty Style. През 1888 г. британският дизайнер Чарлз Ашби отваря работилница и училище за занаятчии в Лондон. Дизайнът на мебелите и произведенията от метал на Ашби отразяват един по-праволинеен вариант на ар нуво. В областта на графичните изкуства английският илюстратор Обри Биърдсли е сред основните имена, свързвани с ар нуво. Стилът му се отличава с употребата на преплетени линии и характерни двойни криви (познати като камшиковидни). Като най-известна творба на Биърдсли са посочвани илюстрациите му към пиесата на Оскар Уайлд „Саломе“. В Глазгоу шотландският архитект Чарлз Рени Макинтош също налага една по-праволинейна версия на стила, която той прилага в няколко сгради и тяхната мебелировка. За училището по изкуства в Глазгоу, завършено на два етапа (източното крило 1897 – 1899, западното 1906 – 1909), той използва съвременни материали в елегантен, ъгловат стил. Простите форми на тухления и каменен екстериор ясно отразяват разделението на пространството вътре в сградата, докато огромните прозорци осигуряват силна връзка на интериорното пространство с външния свят. Мулионите на прозорците, вратите и оградата се възползват от метала в елегантен линеарен или геометричен маниер. Привидно простият дизайн налага силен контраст с дотогавашните претрупани стилове, характерни за времето.
Белгия В Белгия, често считана за епицентъра на ар нуво, през 80-те години на XIX век съществува силна реакция срещу имитирането на историческите стилове и интензивно търсене на нови и различни форми. Както и във Франция, архитектурата и приложните изкуства са силно повлияни от неостиловете – готика, ренесанс, барок и рококо. В началото на 90-те години от неорококото се ражда ар нуво. Белгийското ар нуво, със своята пластика и триизмерно третиране на формите, оставя много по-тежко впечатление от това във Франция, а орнаментът е по-абстрактен.
Архитектурата в стил ар нуво в Брюксел процъфтява в работите на белгийските дизайнери Виктор Орта и Анри ван де Велде. Както Макинтош в Глазгоу, така и тези дизайнери се стремят да създадат един нов стил. Те си служат със стандартните технологии за обработване на желязо и чугун, но ги прилагат в създаването на едни видимо нови форми. В хотел „Тасел“ в Брюксел (1892 – 1893 г.), намиращ се на един типичен за града тесен и дълбок парцел, Орта не само разкрива структурните колони, които поддържат втория етаж, но и трансформира чугунените им форми в растениевидно стъбло, завършващо с корона от преплетени ластари, преливащи се в останалите структурни елементи от тавана на горния етаж.
Франция Във Франция ар нуво задържа популярността си най-дълго. Тъй като стилът рококо възниква в тази страна през XVIII век и логично бележи завръщането си през XIX век, то неговото влияние върху ар нуво е неизбежно и значително.
След успеха на Парижкото изложение Exposition Universelle от 1900 г., в което стилът ар нуво е широко застъпен, Париж става столица на ар нуво. Започват да се изпълняват цялостни архитектурни проекти, като жилищната сграда „Лавирот“ (Lavirotte) в 7-и район на Париж, проектирана от архитекта Жул Еме Лавирот Maurice Rheims. The Age of Art Nouveau. — London: Thames and Hudson, 1966. — С. 32. между 1899 и 1901 г. Нейната фасада е богато украсена със скулптурни фигури и керамични плочки от Александър Биго. Примера му следват и офис сгради и универсални магазини, украсени с керамика, с вътрешни дворове, покрити със стъклени куполи. Стилът става особено популярен в ресторанти и кафенета, сред които „Максим“ и „Синият влак“.
Дизайнерът Ектор Гимар проектира входовете към метростанциите в Париж (1898 – 1901), използвайки прости метални и стъклени форми, декорирани с криволинейни металопластики. Те са особено забележителни примери за вълнообразните, натуралистични форми на ар нуво. През 1898 г. Гимар построява жилищна сграда, наречена „Замък Беранже“, намираща се в Париж, която го прави известен.Vigne, George (2016). Hector Guimard - Le geste mangnifique de l'Art Nouveau (in French). Paris: Editions du Patrimoine - Centre des monuments nationaux. ISBN 978-2-7577-0494-3.
Бележитият Алфонс Муха е може би този, който най-много допринася за развитието на плакатния дизайн на стила ар нуво. Роден в днешна Чехия, той работи в Париж като график и интериорен дизайнер. Неговите плакати въплъщават графичния дизайн на ар нуво със своите сложни стилизирани естествени форми, плавни криви линии и богат колорит.
Германия Ар нуво успява да се наложи доста добре в редица немскоговорещи градове, от които най-забележителни са Мюнхен, Дармщат и Ваймар в Германия и Виена в Австрия. Познат като „югендщил“ (нем. Jugendstil, „стил на младите“), ар нуво се популяризира в Мюнхен чрез вестници като Die Jugend („Младежта“). До 1900 г. този стил с характерна разточителна орнаментация се налага почти в цяла Германия.