Кукушката уния обхваща две акции на българските първенци в града от 1859 и от 1874 година за сключване на уния с Рим, целящи придобиване на самостоятелен български владика в града.
Предистория В 1857 година кукушани поканват за учители Димитър Миладинов, който вече е бил учител там, и Райко Жинзифов, при условие да водят обучението на български език. Същевременно се обръщат към архиепископ Партений Зографски в Цариград да им изпрати написаните и издадени от него учебници. Миладинов приема с възторг и им пише писмо: „...Скачам от радост, като гледам вашия стремеж и любовта ви към майчиния език... Вие първи почвате в Източна Македония да изучавате нашия прадедов език, вие първи ще обезсмъртите в славянската история своето отечество“.
И двамата приемат и за първи път почват да преподават на български език в кукушкото училище. Владиката Мелетий Византийски, против когото кукушани се борят от дълги години, първоначално не оказва противодействие: „те (т.е. кукушаните) да се учат и на български, и на френски, а ако искат и на дяволски – само да ме оставят на мира“ (описание от Райко Жинзифов). Когато обаче в негово присъствие на храмовия празник на манастира „Свети Георги“ учениците започват да пеят и в църквата на български, той влиза в остри пререкания с учителите и заплашва кукушани с афоресване.Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 116. Жителите обаче продължават борбата за църковнослужение на български и през 1858 година пишат до Зографския манастир в Атон с молба техния манастир да бъде приет под властта на Зографския и в него да се служи на църковнославянски. И наистина на празника „Света Троица“ през същата година светогорски монах извършва черковната служба на родния им език.
Кукушани са повели борба с гръцките владици още от 1839 година, използвайки прогласяването на Гюлханския хатишериф, и тя се ожесточава още повече след Хатихумаюна от 1856 г. Многократно те искат отзоваването на Мелетий и от солунския митрополит, и от цариградския патриарх, протестират и пред Портата, но безрезултатно. Те искат български владика, което е напълно неприемливо за Цариградската патриаршия, поради близостта на Кукуш до македонската столица Солун. Това поражда силно недоволство сред българското население в града и го накарва да търси други начини за борба.Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 117. Обръщат се и към руския посланик Евгений Новиков за съдействие, но безрезултатно.
Кукушани решават да потърсят покровителството на установените в Солун чужди мисии и на стоящите зад тях Велики сили. Още в края на 1857 година градските първенци начело с Нако Станишев се обръщат към протестантската мисия и започват преговори за защита от фанариотите, но скоро разговорите са прекъснати. Тогава те решават да започнат преговори с мисията на лазаристите, които още от началото са съгласни, срещу признаването на върховенството на папата, с всички искания на кукушани – употреба на български език в училищата и черквите, самостоятелен български владика, защита пред турските власти и патриаршията от страна на Франция. Преговорите продължават през цялата 1858 година и чак до лятото на 1859 година, като това протакане се обяснява само с нежеланието на кукушани да скъсат с православието. През това време те опитват всички възможни средства да постигнат исканията си чрез самата Патриаршия. През 1859 година новият солунски митрополит Неофит се съгласява да махне Мелетий и им е казано да си изберат трима кандидати, един от които щял да бъде назначен за владика. Те избират и предлагат трима, но са измамени – митрополитът прави търг за епархията им (дава я на мезат) и срещу 300 хиляди гроша я спечелва гъркът Яков Платамонски. В своите спомени Васил Манчев свидетелства за многобройните посещения на Нако Станишев заедно с Атанас Кушовалиев, по време на 7-месечния им престой в Цариград начело на кукушка делегация, като пълномощници на кукушкото население, за срещите им ту в руското посолство, ту в патриаршията, за разговори сДраган Цанков.Манчев, Васил. Спомени. Дописки. Писма. Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, с. 59 – 60. Упоритостта на Гръцката патриаршия и липсата на съдействие на руския посланик ги кара да прибегнат към крайни мерки.
Първа уния
Сключване На 12/22 юли 1859 година под ръководството на Нако Станишев кукушани се обръщат към папа Пий IX с готовност да преминат към католическата църква. В обръщението си до папата кукушани, между които и четирима свещеници, описват недостойното поведение на гръцкото духовенство, престъпленията му спрямо българите и поставят следните условия: 1. Желаеме и следователно молим Н. Св. Пия IX да не внася никакво изменение в обредите на нашата църква (обичаи, тържества и богослужение) и в причастието със Св. Тайни, и в положението на нашите свещеници, и в езика, на който ще се четат молитвите в църква, език, който е старобългарски или славянски; 2. Нашата епархия ще бъде поверена на един архиепископ, избран съгласно с нашите общи желания, избор, който молим Н. Св. Пий IX да одобри; 3. Архиепископът и свещениците, които ще управляват епархията и енориите, трябва да бъдат всички българи; 4. Българският език с народните букви и знаци ще бъде всякога главният език и основа на обучението на младежта. Историята на написването на прошението е уточнена от Кузман Шапкарев. Той отхвърля версията, че кукушани подписали френски текст, подготвен от йезуитите, изпроводен им от Цариград. Според сведенията му изпратеният им от Цариград от Драган Цанков проект на прошението, написан на френски и на български, бил много по-ограничителен и не им харесал. Кукушани изхвърлят от него два члена, които давали на папата право да се намесва в църквите и училищата, преправят го и подписват не френския оригинален текст, а преправения български. Според спомените на Васил Манчев първоначалният вариант на текста бил написан от йеромонах Партений от българската църква в Галата и предаден от самия Манчев на Драган Цанков.
Делегация на кукушките първенци представя обръщението, чрез католическия представител Дюрок, пред френския консул в Солун, като към подписания български текст прилагат и френския, но неподписан, а французите мислят, че двата са според френското съдържание. Френският консул телеграфира в Париж и след няколко часа получава отговор „да даде пълно покровителство“.
Кукушките българи предприемат тази стъпка с пълното съзнание, че вече са изчерпани всички средства в усилията да получат от Вселенската патриаршия признание на правото си да имат свой български владика, а църковната служба в епархията да се извършва на роден български език. Събитията в Кукуш имат ограничен отклик и в някои други български краища. Постъпката на кукушките българи смущава не само висшите духовници във Вселенската патриаршия. Смутени са и българските първенци в Цариград. Те се страхуват, че е заплашено религиозното единство на българския народ.
Отказване Обединени от общата католическа опасност, Българската църковна община в Цариград и Вселенската патриаршия установяват временно, негласно споразумение за единодействие. По общото съгласие на двете страни патриархът изпраща в Кукуш своя личен противник епископ Иларион Макариополски, за да опита да върне кукушани в православната църква. Нов владика, назначен от католическата църква, те още нямали. Същевременно там отива и главният ръководител на католическата пропаганда в Цариград, отец Йожен Борѐ,Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане в XIX век, София, 1927, с. 236, 237 придружен от Васил Манчев като преводач и представител на българите, желаещи да се присъединят. Докато обсъждат с Боре как уж да привлекат цялата епархия към унията, кукушани преговарят с Иларион като с партиаршески пълномощник и накрая обещават да се оттеглят от унията при условие, че Цариградската патриаршия им даде посочен от тях български владика.Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 118.
Най-напред решават да посочат самия Иларион Макариополски, но после размислят и посочват Партений Зографски, обяснявайки на Иларион следното:„Ваше в.[исоко] преосвянщенство! Два пъти си бил на заточение; а ако сега те проводят третий път, ние не сме в състояние да те избавим. Ти не прилича да бъдеш наш владика – епископ; тебе ти стои и прилича да станеш български патриарх; иди в Цариград, прогласи независимостта на българската йерархия, стани български патриарх, та ако отидеш на заточение, да отидеш поне като патриарх; и ако пострадаеш, да пострадаеш за цял български народ, а не за един Кукуш наш, за една шепа люде.“ Кукушани смятат, че тогава Иларион Макариополски възприема идеята за независима българска църква, за която скоро започва да работи. С подписания от кукушани документ с посоченото условие той се връща в Цариград.
Това условие в очите на Вселенската патриаршия е било равносилно на поражение, но тя не е можела да постъпи иначе, освен да го приеме, тъй като един отказ от нейна страна би означавал едно незабавно възобновяване на Униатското движение, тоя път с особена сила и с много по-тежки последици. Така градът Кукуш извършва исторически пробив в борбата за самостоятелна църква. Според Тончо Жечев, на ловкостта и безскрупулността на Нако Станишев в политическата игра, когато се отнася за патриотичната национална цел, би могъл да завиди и Драган Цанков. Кукушкият първенец бил „готов да използва всякакви средства и умело шантажирал патриаршията и гръцкото духовенство с мисионерите, както и мисионерите с руската помощ и с протаканията, половинчатостите на кукушките стремления към папата и католицизма“, „играел хитроумна угра с униятските и католическите дейци“.
Изпълнявайки условието за спиране на Униатскато движение, на 29 октомври 1859 г. Партений Зографски е ръкоположен от солунския гръцки митрополит Неофит Византийски в църквата „Свети Георги“ в Цариград за епископ на Поленинско-кукушката епархия, като пеенето в църквата е на гръцки и на църковнославянски. Това назначение на българин за владика е посрещнато с възторг в Кукуш, където той пристига в първите дни на ноември. Тогава се налага католическият владика Боре, преседял в Кукуш цели 40 дни, да си замине „заедно с всичко католическо“, макар че кукушани го изпровождат много тържествено.
Значение Кукушката уния и постигнатата като резултат от нея цел на кукушаните – градът им пръв измежду всички български градове успява да се наложи на патриаршията и да разреши за себе си църковния въпрос – има силно отражение. Независимо от оценките за правилността на действията им, скъсването с патриаршията само по себе си е революционен акт, който дава насоката на борбата против патриаршията в общобългарски мащаб. Постъпката им въздейства на ръководителите на църковната борба да преминат към по-смели действия.