Никола Пасхов

Никола Стефанов Пасхов или Пасков е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография Пасхов е роден на 1 януари или 1 февруари 1862 година в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Племенник е на Кузман Шапкарев. В 1879 година отива в Дупница и учи в местната учителска семинария, а след закриването и в 1881 година се премества в Кюстендилската реална гимназия, където през 1883 година завършва V гимназиален клас. В периода 1885 – 1891 година работи като учител в Охрид и Струга, през което време описва запазените черковни и други старославянски надписи в областта и ги изпраща на Марин Дринов. По това време активно се бори със сръбската пропаганда в Македония. В автобиографията си разказва за опасностите, които среща по това време:

През 1886 година на Илинден в къщата на Климент Заров в Горна Порта в Охрид част от членовете на дружеството „Свети Климент Охридски“ Климент Заров, Антон Кецкаров, Лев Огненов, Никола Чудов, Яким Деребанов, Иван Лимончев, Никола Пасхов, Климент Шуканов и Анастас и Христо Маджарови участват в създаването на революционен кръжок. Членовете на кръжока обикалят селата в Охридската каза и агитират населението да отваря училища, да използва по-активно временното разрешение на османските власти да се въоръжава срещу върлуващите по това време албански разбойници, както и да избягва османските съдилища.

След това е секретар на българската митрополия в Битоля. Отново работи като учител от 1893 година в Куманово (1893 – 1896). В края на 1893 година, докато е главен учител там, става член на ВМОРО и основава революционен комитет. През юни 1895 година е арестуван по сърбомански клевети, но след тримесечен затвор е освободен. В 1896 година е назначен за главен учител и инспектор във Воден, след това учителства в Костур (1899/1900). За учебната 1900/1901 година е назначен за главен учител в Тетово, но след един месец, тъй като не е в добри отношения със Синесий, е преместен в Енидже Вардар. В края на учебната година е командирован от Българската екзархия в Кукуш, където след Баялската и Солунската афера всички училища са закрити. Установявайки добри отношения с новия околийски управител, албанец, успява да уреди отварянето им. Остава в Кукуш до Солунските атентати през април 1903 година, след които е арестуван и местен по различни затвори, докато накрая е освободен в Охрид под гаранция и полицейски надзор.

Назначен е за главен учител на градските училища в Гевгели през октомври 1903 година и със съдействието на консулите успява да замине и да почне работа. Остава до края на учебната година. Член е на Гевгелийския околийския комитет на ВМОРО.

След Младотурската революция в ранната есен на 1908 година е изпратен от София за околийски екзархийски училищен инспектор в Лерин. Пасхов организира в Лерин български конституционен клуб, на който е избран за председател, а Анастас Митрев за секретар.„Леринското народно движење“, взето от сайта www.macedonium.org на 29.06.2010 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година Пасхов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на 11-а сярска дружина. Носител е на кръст „Свети Александър“ VI степен.

Умира на 1 март 1932 година в Луковит.

Женен е за Хрисанта, дъщеря на Антон Митанов. Техен син е видният български хирург Наум Пасхов.

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Членове на дружество „Св. Климент Охридски“ (1885 – 1890) Категория:Български революционери от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Родени в Охрид Категория:Носители на орден „Св. Александър“ VI степен Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Учители в Костурското българско училище Категория:Учители към Кукушката българска православна община Категория:Починали в Луковит Категория:Преподаватели към Ениджевардарската българска община