Ото Кум () е бригаденфюрер от СС и генерал-майор от Вафен-СС, прославил се в годините на Втората световна война със своите успешни специални операции. Награден е с „Рицарски кръст с дъбови листа и мечове" – сред най-високите отличия на Нацистка Германия.
След войната е сред учредителите и първи ръководител на организацията на ветераните HIAG.
Командир на дивизия Бригаденфюрер Кум е официално назначен за командир на 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер (ЛССАХ), считано от 15 февруари 1945 година.Fischer, Thomas. Soldiers of the Leibstandarte, J.J. Fedorowicz Publishing, Inc. 2008, p 41. Назначаването му идва скоро след като ЛССАХ е прехвърлена в Унгария, за да укрепи позициите които Вермахта губи позиции на Източния фронт, и след като Бригаденфюрер от СС Вилхелм Монке е пострадал при въздушна атака.
Източен фронт (1945) Като командир на ЛССАХ Ото Кум участва в Операция „Пролетно пробуждане“ (Operation „Frühlingserwachen“) (6 март 1945 - 16 март 1945 г.). Това е последната голяма германска офанзива през Втората световна война, започнала на 6 март 1945 година. Германците започват атаки в Унгария близо до езерото Балатон, като този район по това време е част от Източния фронт. В този район се намират последните запаси от петрол, които все още на разположение на германците, след като вече не могат да използват залежите в Румъния. Почти неизбежно, операция „Пролетно пробуждане“ е пълен провал. Въпреки че в началото германските части завземат плацдарм, офанзивата е твърде амбициозен план като цяло, и само за 10 дни се проваля. След провала на операцията, Йозеф Дитрих от 6-а СС танкова армия и дивизията на Кум отстъпват към ВиенаDollinger, Hans. The Decline and Fall of Nazi Germany and Imperial Japan, Crown, 1968, p 199.. Германците отчаяно подготвят отбранителни позиции в опит за защита на града срещу бързо приближаващата Червената армия, които им усилия по-късно ще бъдат наречени Виенска операция.
Последни дни на войната След като Виена пада, ЛССАХ е изпратена към Главното командване на Вермахта (OKW). В периода 20 април - 2 май 1945 г., дивизията е разделена, като една част се премества от Берлин, в областта на Мюрвик (част от Фленсбург, в северната част на Германия), където Ото Кум и неговата дивизия ЛССАХ се предават на британските силиDollinger, Hans. The Decline and Fall of Nazi Germany and Imperial Japan, Crown, 1968, p 177., а останалата в Берлин част от ЛССАХ, която е останала да охранява фюрера, приключват участието си в битките, няколко дни по-късноFischer, Thomas. Soldiers of the Leibstandarte, J.J. Fedorowicz Publishing, Inc. 2008, pp. 42-43..
След войната Кум оцелява след войната и по-късно се превръща в успешен бизнесмен. Той е основател и първи ръководител на организацията на ветераните от Вафен СС – HIAG. Умира на 23 март 2004 година. Към момента на смъртта му, той е последният оцелял СС-Бригаденфюрер.
Награди Железен кръст 2-pp и 1-ви клас Значка за раняване в черно Пехотна сребърна значка Германски златен кръст (29 ноември 1941 г.) Рицарски Железен кръст с дъбови листа и мечове ⇒ Рицарски кръст (16 февруари 1942 г.) ⇒ Дъбови листа (6 април 1943 г.) ⇒ Мечове (17 март 1945 г.)
Вижте също Вафен-СС
Източници
Категория:Носители на орден Рицарски кръст с дъбови листа и мечове Категория:Носители на орден Железен кръст Категория:Генерали от Третия райх Категория:Членове на Вафен-СС