Лопатка () се нарича широка плоска кост от гръдния пояс, осигуряваща връзката на раменната кост с ключицата. По форма наподобява на лопата и това е причината костта да се нарича така.

Описание Според доц. д-р Стоян Гаджев на лопатката се различават две повърхности: латерална (facies lateralis) и ребрена (медиална) (facies costalis (medialis), три ръба: дорзален (margo dorsalis), краниален (margo cranialis) и каудален (margo caudalis) и три ъгъла: каудален (angulus caudalis), краниален (angulus cranialis) и вентрален (angulus ventralis). Според други, при лопатката се различават две повърхности: предна, или реберна (facies costalis) и задна (facies posterior), три края: горен (margo superior), медиален (margo medialis) и латерален (margo lateralis) и три ъгъла: медиален, горен (angulus superior), долен (angulus inferior), латерален (angulus lateralis).

Предната повърхност е леко вдлъбната в т.нар. подлопатъчна ямка, която служи за закрепване на едноименния мускул. Задната повърхност на лопатката е изпъкнала и разделена хоризонтално от костна изпъкналост, наречена лопатков гребен (spina scapularis).

Гребенът постепенно се снишава дистално и изчезва към шийката, а при останалите видове става по-висок и завършва рязко с висок остър раменен израстък, наречен акромион (acromion).

Шийката на лопатката завършва със ставна повърхност (cavitas glenoidalis). Тук се свързват ставно лопатката и раменната кост. Връзката с ключицата се осигурява посредством акромиално-ключичната става. Медиалният ръб на лопатката е грапав и завършва с лопатков хрущял (cartilago scapulae).

Мускули За лопатката са заловени следните мускули или части от тях: малък гръден (m. pectoralis minor) клюннораменен (m. coracobrachialis) преден зъбчат (m. serratus anterior), при животните мускулът се нарича вентрален зъбчат (m. serratus ventralis) триглав мускул на рамото (m. triceps brachii) (с Caput longum – най-голямата глава на мускула) двуглав мускул на рамото (m. biceps brachii) подлопатков (m. subscapularis) подключичен (m. subclavius) голям ромбовиден (m. rhomboideus major) малък ромбовиден (m. rhomboideus minor) повдигач на лопатката (m. levator scapulae) трапецовиден (m. trapezius) делтовиден (m. deltoideus) надгребенов (m. supraspinatus) подгребенов (m. infraspinatus) малък объл (m. teres minor) голям объл (m. teres major) широк мускул на гърба (m. latissimus dorsi) (малки негови разклонения) раменноподезичен (m. omohyoideus) раменнонапречен (m. omohtransversarius)

Особености при животните Поради особеностите в положението на тялото при животните се променя и анатомичната терминология за местоположение на костта. Така например медиалният ръб, завършващ с хрущял, при животните се нарича дорзален. Лопатковият гребен вместо хоризонтално положение при животните се намира дорзо-вентрално.

При конете и свинете лопатковият гребен в средата си е надебелен и образува tuber spinae scapulae. Дистално гребенът се снижава и изгубва, без да образува акромион. При чифтокопитните, кучетата и котките гребенът образува акромион. Липсата на ключица при много от видовете бозайници е довела и до рудиментиране на тази част от костта. При бивола лопатката е по-широка към дорзалния ръб и по-къса от тази при говедото. При свинята лопатката е къса и широка проксимално, а дистално в областта на шийката и на вентралния ъгъл - силно стеснена. При хищните бозайници образува добре развит израстък, наречен processus hamatus. При котките освен този има и втори израстък, насочен каудално, който се нарича processus suprahamatus. При кучето в областта на плешката интрамускулни инжекции могат да се направят в надгребеновия или подгребеновия мускул. Лопатките при домашните зайци и котки са почти еднакви по големина и форма. При зайците обаче липсва характерният за котката processus suprahamatus.

При птиците лопатката е тънка, тясна и дълга кост, разположена върху външната повърхност на прешленната част на ребрата, успоредно на гръбначния стълб. Краниалният край притежава човковиден израстък, който се свързва с човковидната кост. Притежават добре развит акромион. Лопатъчен хрущял липсва. Костта се състои от четири части: два края, шийка и тяло.

Източници

Литература Гаджев, С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици. Стара Загора, самоизд., 1995, ISBN 954-8180-31-6 Гаджев, С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици. 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, самоизд., 2014 Гаджев, С. Анатомия на домашните птици. 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, Мая Стоянова Гаджева, 2019, ISBN 978-619-91431-0-0 Гигов, Ц. Анатомия на домашните птици, 2-ро издание, Земиздат, 1985 Ковачев Г. & Гигов Ц. Анатомия на домашните животни, Tом I, Земиздат, 1995, ISBN 954-05-0330-2

Категория:Костна система