Първият македонски конгрес е общ конгрес на легалните македонски емигрантски дружества в България и Румъния, провел се в 1895 година в София, на който е създадена обща организация - Македонската организация, начело на която стои Македонският комитет (известен с по-късното си име Върховен комитет).Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 7-8.

История Основите на общата емигрантска организация са поставени чрез сливане на централните и провинциални дружества на двете основни организации – Младата македонска дружина, представител на еволюционната линия и на „Братския съюз“ - представител на революционната тенденция. Импулс за създаване на общата организация са протестните митинги, организирани от Младата македонска дружина през ноември и декември 1894 година в София по повод кланетата на арменците в Османската империя. Същевременно основаването на единна македонска организация става възможно и вследствие на размразяването на политическия живот в Княжество България след падането на Стефан Стамболов от власт.

Конгресът е свикан с възвание от 19 февруари 1895 година, в което предварително е обявен дневният ред на конгреса в десет точки:

Конгресът заседава от 19 до 28 март и на него присъстват 61 делегати. За място на конгреса е избрана София поради „грамадното число на македонците, които населяват повече от половината столица, самото ѝ политическо значение, и близостта ѝ до Македония“.Глас македонски, година П, брой 14, 12 март 1895, стр. 1 Конгресът е председателстван от бившия председател на Братския съюз Трайко Китанчев.

Конгресът приема „Решения на Първия македонски конгрес“, „редактирани и написани“ от Китанчев, които на практика са Устав на новата македонска легална организация. Според тях всички съществуващи емигрантски дружества се сливат в единна Македонска организация (член 3), начело с Македонски комитет (член 16 и 17):

Пръв председател на комитета става бившият председател на Братския съюз Трайко Китанчев, подпредседател е Наум Тюфекчиев, а секретар - Тома Карайовов. Членовете на Комитета са предимно представители на русофилската опозиция в България от Демократическата и Цанковистката партия.

Целта на организацията и средствата за постигането ѝ са дефинирани така:

„Решенията на Първия македонски конгрес“ са най-ранният програмен документ, в който се говори за автономия за Македония и Одринско.Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур. Освободителните борби на българите от Македония в спомени на дейци на Върховния македоно-одрински комитет, Синева, София, 2003, стр. 6. Този принцип на автономията доминиращ в средите на емиграцията още преди конгреса. „Глас македонски“ пише на 26 март:

Автономията като цел е приета почти единодушно от делегатите – само трима делегати, между които Димитър Македонски, гласуват за приемане на цел „присъединяване към България“. Принципът остава непроменен във всички статути на организацията до края на съществуването ѝ. Освен легалната дейност – въздействие чрез печатно слово, агитации и митинги, организацията от самото начало допуска и въоръжената борба като средство за постигане на тази цел – формулировката и на този член остава непроменена в следващите статути, а последвалите събития показват, че на практика революционната тенденция напълно надделява над еволюционната. Член 14 вменява задължение на всеки член да въздейства върху българското правителство, съобразно с ориентацията му към целите на организацията, а член 36 дава право на Комитета да влиза в сътрудничество с други организации, преследващи същата цел:

Бележки

01