Ру̀ски езѝк () – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света. Говори се от около 258 милиона души, включително от 154 милиона като първи език. Руският е на осмо място в света по общ брой говорещи и по брой говорещи го като първи език.Summary by language sizeEthnologue През XX век той придобива голямо политическо значение и днес е официален език на няколко държави – Русия, Казахстан, Беларус, Киргизстан и Таджикистан, региони в други страни (Приднестровие, Абхазия, Южна Осетия), както и на Организацията на обединените нации.
Руският е индоевропейски език, част от източнославянската група, включваща още три живи езика – беларуски, русински и украински. Макар да запазва източнославянската синтетично-флексионна структура и общославянската лексикална основа, съвременният руски език включва и голям брой чужди думи от областите на политиката, науката и техниката. Официален е в четири държави, в самоуправляващата се монашеска общност Атон, както и в някои градове в Украйна. Руският е международен език, използван от около 260 млн. души по света,ria.ruwww.gks.ru на него има написано голямо количество специализирана литература, използва се за съхраняване на информация във всички сфери на живота, както и е работен за повече от 20 международни организации, като ООН, Червения кръст, ОНД, ШОС и други.
Класификация Руският е славянски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство. Той е близък до останалите три източнославянски езика – украинския, беларуския и русинския. В източните области на Украйна и Беларус местните езици се говорят наравно с руския, в определени територии дори традиционният билингвизъм е дал в резултат смесени езици като суржик в източната част на Украйна и трасянка в Беларус.
Смята се, че във формирането на съвременния руски език значима роля има древноновгородският диалект, въпреки че е изчезнал към XV – XVI век. Речниковият запас (повечето абстрактна и книжовна лексика), принципите на словообразуване и до известна степен окончанията и литературният стил на книжовния руски език са повлияни и от старобългарския език чрез църковнославянския език, използвания от Руската православна църква. Същевременно в различните диалекти, отмиращи бързо понастоящем, се използват предимно местни източнославянски форми. В някои случаи източнославянските и църковнославянските форми се използват успоредно с известни оттенъци в значението.
Руската фонология и синтаксис, особено в северните диалекти, са повлияни и от местните угро-фински езици: мерянски, мокшански, муромски, мешчерски, вепски и други. Тези езици, някои от тях изчезнали, в миналото са били говорени в централната и северната част на днешна Европейска Русия. Уралските народи влизат в контакт с източнославянските езици още през ранното Средновековие и с времето се превръщат в субстрат на съвременния руски език. Диалектите, говорени на север, североизток и северозапад от Москва използват значителен брой думи с угро-фински произход.
Лексиката и литературният стил на руския език са повлияни от европейски езици, като полския, латинския, нидерландския, немския, френския и английския език. В съвременния руски език има и известно количество думи, заети от татарския и други тюркски езици.
История Руският език се формира върху основата на старовеликоруския език, обособил се около XIV – XV век от староруския език. Важна роля в този процес има засилването на политическото влияние на Московското княжество, около което се образува руската държава. До края на XVII век официален език в страната остава старобългарският в своята руска редакция, което става причина за по-силното старобългарско влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.
Император Петър I предприема широки обществени реформи, сред които е промяната на азбуката и секуларизацията на образованието и литературната дейност. През този период в езика започват да навлизат много специализирани термини от западноевропейските езици. Западното влияние е толкова силно, че през XIX век голяма част от аристокрацията говори в ежедневието си френски, по-рядко немски език. Обикновено се приема, че съвременният литературен език води началото си от времето на Александър Пушкин през първата трета на XIX век. Пушкин коренно променя руската литература, като отхвърля архаизмите и ги заменя с граматиката и лексиката на говоримия език.
Разпространение Основната територия на разпространение на руския език е Руската федерация. По данни от общоруското преброяване на населението от 2010 г. числеността на говорещите руски език е приблизително 137,5 милиона души (99,4% от броя на отговорилите на въпроса за владеене на руски език), от които – около 111 милиона руснаци. Руският език е указан като роден език от 118,6 милиона души, в това число 110,7 милиона руснаци, 1,5 милиона украинци, 1,1 милиона татари. Според преброяване на населението от 2010 г. владеене на руски език са посочили 142,6 млн. души (99,2%).
Освен в Руската федерация руският език е широко разпространен в редица други държави, влизащи в състава на бившия СССР. По различни данни броят на говорещите руски език в тези страни е от 52 милиона (2005) до 94 милиона души (2010). Според данните от преброяването на населението в Укрийна през 2001 г. 8 милиона руснаци в Украйна посочват руския език като роден, както и 6,3 милиона представители на други етноси в страната (от тях 5,6 милиона украинци). Освен посочилите руския като роден език още 17,2 милиона души отбелязват, че го владеят свободно.
Според преброяването от 2009 г. на населението на Казахстан руският език е роден за 3,8 милиона души от руснаците в страната (98,8%), а сред жителите на Казахстан над 15 години от всички националности 11,5 милиона души (94,4%) разбират устния руски език, 10,8 милиона души (88,2%) го четат свободно, а 10,3 милиона души (84,8%) свободно пишат на руски. В Узбекистан числеността на владеещите руски език се оценява в границите от 3,6 млн. (2005 г.) до 11,8 млн. (2009 – 2012 г.) при наличието на около 1,1 млн. руснаци в Узбекистан.Лопатин В. В., Улуханов И. С. Восточнославянские языки. Русский язык // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – С. 444 – 513. – ISBN 5-87444-216-2.
По данни от беларуското преброяване през 2009 г. руският език е роден за 4 милиона жители на Беларус (от тях 3 милиона етнически беларуси и 756 хил. руснаци). Вкъщи говорят на руски 6,7 милиона души (от тях 5,6 милиона беларуси и 758 хил. руснаци); като друг език, който свободно владеят, руският е посочен от 1,3 милиона души.
По данни от преброяването на населението на Киргизия през 2009 г. руският език е роден за 482 хил. души, а в качеството на втори език се използва от 2,1 милиона души – общо 2,6 милиона души (48%) от населението на страната.
При преброяването на населението на Молдова през 2004 г. руският език е посочен за роден от 97,2% от 201 хил. етнически руснаци, 31,8% от 282 хил. украинци, 5,8% от 147 хил. гагаузи и 2,5% от 2,6 милиона молдовани. Като ежедневен език руският се използва от 16,0% от 3,383 млн. души от населението на страната.
Според преброяването на населението на Латвия от 2011 г. руският е посочен като език за ежедневно общуване от 699 хил. души, в това число 460 хил. руснаци, 90 хил. латвийци и 54 хил. беларуси.
Според резултати от преброяването на населението в страните на бившия Съветски съюз броят на рускоговорещите извън Русия през периода 2009 – 2012 г. е следният:
Страна общо (хил. души)роден език (хил. души)Украйна36 80012 000Казахстан13 5002500Узбекистан11 800900Беларус93003992Азербайджан4900140Киргизстан2700400Таджикистан250050Грузия240067,5Армения210010Латвия1800680Молдова1700250Литва1300180Естония950400Туркменистан900150Приднестровие500300Абхазия45025Южна Осетия5025
Мнозина владеещи руски език живеят извън Русия – в европейските държави, в САЩ, Канада, Израел и много други страни.Лопатин В. В., Улуханов И. С. Восточнославянские языки. Русский язык // Языки мира. Славянские языки. – М.: Academia, 2005. – С. 445. – ISBN 5-87444-216-2. Най-голям брой владеещи руски език като роден има в САЩ (730 хил. души, 2000 г.) и в Германия (над 350 хил. души, 2011 г.).
По оценка на „Етнолог“ от 2015 г. по света има общо около 166,2 млн. души, за които руският език е роден, а броят на тези, които говорят руски като втори език, се оценява на 110 милиона души през 2009 г. Според други оценки общият брой на рускоговорещите по света е около 260 милиона души (2014 г.). Освен в Русия и другите бивши съветски републики руски език към 2010 г. владеят също в Източна Европа и на Балканите 12,9 млн. души, в Западна Европа – 7,3 млн., в Азия – 2,7 млн., в Близкия изток и в Северна Африка – 1,3 млн., в Африка (на юг от Сахара) – 0,1 млн., в Латинска Америка – 0,2 млн., в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия – 4,1 млн. души.
Страни извън Русия с най-голям процент рускоезично население (като роден, втори или чужд език) по данни от 2010 г.:
Страна Население (общо) (хил. души)Част от населениетона страната, в %Полша550014,3Германия54006,7САЩ35001,1България200027,2Чехия200019,2Сербия140019,7Словакия130024,0Монголия120045,3Израел100013,2Китай7000,05
По степен на разпространение (общ брой владеещи езика хора) руският език към 2013 г. заема шесто място в света след английския (1500 млн. души), китайския (1400 млн.), хинди / урду (над 600 млн.), испанския (500 млн.) и арабския език (350 млн.). Като роден език руският през 2009 г. заема осмо място в света след китайския, испанския, английския, арабския, хинди, бенгалския и португалския език.
Диалекти Съвременните руски диалекти са разделени на две географски части. Първата включва централните области на европейската част на Русия – територията на разселването на руснаците, въз основа на която първоначално, най-вече до XV век, се формират руските диалекти и руският национален език. Втората обхваща средното и долното течение на Волга, Кавказ, Урал, Сибир, Далечния изток и други територии, усвоени от руснаците след формирането на руската нация, руския език и неговите диалекти, тоест от XVI до XX век.Пшеничнова Н. Н. Говоры русского языка. Русский язык. Энциклопедия . М. Научное издательство „Большая Российская энциклопедия“; Издательский дом „Дрофа“. 1997 г. стр. 88 – 90, ISBN 5-85270-248-X
На територията на ранното формиране на езика се образуват две големи групи руски диалекти – северно наречие и южно наречие, характеризиращи се редица противопоставяния едно на друго на диалектните явления.
За говорите от късното формиране е характерна липсата на ясно диалектно разнообразие; пъстротата на малките ареали; присъствието на смесени говори на преселенци от различни региони; предимно повтарящи се функции, известни в границите на териториите от ранното формиране.
Съгласно диалектното разделение на руския език, предложено през 1965 г. от Капитолина Захарова и Варвара Орлова, в състава на диалектите и централните руски говори влизат следните групи говори и говори, които не образуват самостоятелни групи:
Северно наречие: Ладого-Тихвинска група говори; междузонални говори на северното наречие (Онежка група говори, лачки говори, белозерско-бежецки говори); Вологодска група говори, Костромска група говори; Архангелска (Поморска) група говори.Дадената група говори не влиза в класификацията на руските диалекти, публикувана в работата на Капитолина Захарова и Варвара Орлова „Диалектное членение русского языка“ (1970), доколкото нейният ареал, разглеждан като част от ареала на говорите от късното формиране, в периода на създаването на класификацията не е включен в сферата на изследванията на диалектите. В изданието „Русской диалектологии“ от 2005 г., в която е отделена тази група, нейното място в ареала на наречията не е указано. Южно наречие: Западна група говори, Горноднепровска група говори, Горнодеснинска група говори; междузонални говори А на южното наречие; Курско-Орловска група говори; междузонални говори Б на южното наречие (Тулска група говори, елецки говори, осколски говори);