Външната политика на Иран Ролята на Иран не се ограничава до мюсюлманския свят. Според руски политолог Раджаб Сафаров, Иран е лидер на Движението на необвързаните страни, като провежда политика срещу САЩ.

В първото си публично обръщение, след победата Ахмадинеджад заявява, че иска да се изгради „примерно ислямско общество“, „образцов и могъща ислямска държава.“

Във външната политика Ахмадинеджад обещава да спре установяването на сътрудничество със Съединените американски щати. Иранското външно министерство разкритикува за отстъпките Запада, особено по отношение на ядрената си програма. Ахмадинеджад е твърд поддръжник за продължаване на обогатяването на урана със собствени сили.

В тази връзка можем да отбележим, че консервативните идеи са силни, както никога, а ядрената програма на страната се превръща в национална идея. Така че, при новия президент позицията на Иран по време на преговорите с ЕС и МААЕ може да стане още по-неотстъпчива.

На първата си пресконференция на 26 юни новият президент на Иран заяви, че Иран ще продължи развитието на националната ядрена програма, защото страната се нуждае от ядрена технология за производство на енергия, за медицински и селскостопански цели и научен прогрес. Въпреки това, президентът е готов да продължи преговорите по ядрената си програма с европейската „тройка“ (Германия, Франция, Обединеното кралство), при условие признаването на правото на Иран да използва ядрена енергия.

Геополитически роля на Иран Иран се стреми да поеме лидерска роля сред мюсюлманските страни и сред другите световни сили.

Към днешна дата Иранската геополитика засяга много важни въпроси на международната политика.

Много експерти по въпросите на Иран твърдят, че страната може да се превърне в едно от най-големите предизвикателства пред регионалната и глобалната сигурност. По-долу са представени основни фактори на геополитическите амбиции на Иран: • ориентация на по-голямата част от елита и обществото, за да се сдобие с ядрено оръжие; • проявяващото се в миналото нежелание за сътрудничество с МААЕ, дезинформирането на международната общност за наличието на ядрена програма; • подкрепа за редица организации, признати като терористични, открита анти – израелска политика; • активна подкрепа за шиитските групи в съседни страни, за привличане на привърженици на шиитския ислям; • запазване на фундаментални елементи във вътрешната структура; • желание за регионално лидерство и ограничено присъствие в района на глобалните играчи; • цялостната ситуация в региона, където Иран е заобиколен от страни, които са на ръба на колапс и вътрешна трансформация.

От това как ще се решат всички тези противоречия зависи до голяма степен това как ще се развива в бъдеще цялата система на международните отношения.

Раджаб Сафаров твърди, че Запада, воден от САЩ провежда политика за изолиране на Иран. Въпреки това, тази политика не е успешна. Провелата се през месец август 2012 г. в Техеран среща на върха на Движението на необвързаните показва, че Иран не само, че не е в изолация, а се е превърнал в лидер на Движението необвързаните страни, което обединява 120 държави. Така, според Сафаров, Иран се е присъединил към втората международна структура след ООН.

Като народи, които живеят близко един от друг, арменците и иранците имат дълга история на отношенията, които започват от историята на древния свят. Армения е била част от големите ирански империи: Ахеменидска, Парфянска, Сасанидска и Сафевидска. През 387 година, Рим и Сасанидски Иран разделят Армения. През 451 година е била проведена битка между арменците и Сасанидската армия. През XVI – XVII век, Османската и Персийската империя са се борили за контрол над Армения. В началото на XIX век, Източна Армения преминава от Иран към Руската империя. След като Армения получава независимост през 1991 г. между двете държави са установени дипломатически отношения.

Съвременни отношения В Иран живеят около 500 000 арменци. В условията на блокадата на границите на Армения с Турция и Азербайджан, както и нестабилната арменско-грузинска граница, късата граница с Иран има голямо значение за Армения. Действаща железопътна линия между Армения и Иран няма. Има проекти и преговори за нейното изграждане.

През май 2004 г. беше подписан основния договор за изграждането на газопровод Иран-Армения. На 19 март 2007 г. имаше официалното откриване на газопровода в присъствието на президента на Армения Роберт Кочарян и президента на Иран Махмуд Ахмадинежад. Веднага след откриването се обсъди възможността за изграждане на втора линия на газопровода. По време на първия етап, Иран трябва да доставя на Армения 1100 милиона м ³ природен газ годишно, а от 2019 г. – по 2,3 млрд. Договорът е сключен за срок от 20 години. Стойността на проекта се оценява на 200 – 250 милиона долара. Първият етап предвижда изграждането на 100 км от газопровода на иранска територия и 41 км на арменска (Мегри-Каджаран). През втория етап ще бъде изграден газопровод Каджаран-Сисиан-Джермук-Арарат.

Газът ще се доставя на ТЕЦ „Раздан“. Условията за доставка са бартерни – Армения ще трябва да осигури доставка за Иран 3 кВт.ч. на електроенергия за всеки кубически метър от получения газ. „Газпром“, използвайки контрола си над "„Армросгазпромом“, има за цел не само да се увеличи цената на руския газ, но също така и да ограничи доставките от Иран само до обемите, които са необходими за ТЕЦ „Раздан“.

Сътрудничеството на Иран с африканските страни

Иран търси нови съюзници във времето, в което международната общност усилва неговата политическа и икономическа изолация. Тази изолация се проявява в затягането на икономическите санкции и ембарго на ЕС върху петрола, наложено след като ИРИ/Ислямска Република Иран/ отказа да отговоря на въпросите за ядрената си програма.

Новите съюзници, намерени от Техеран в Латинска Америка отразяват дипломатическите усилия на президента на Иран, насочени към поддържане на връзките на ИРИ с международната общност. Едновременно с нарастването на сътрудничеството с държавите от Латинска Америка, което за известно време се е намирало в центъра на общественото съсредоточено внимание, първите лица на Иран посещават и африканските страни, с обещание за увеличаване на стокооборота и инвестиции в различни проекти. Иран усвоява нови пазари и залага на развитието на отношенията с африканските държави. Особен интерес за Иран, представлява сътрудничеството в икономическата сфера.

По време на посещението си в Буркина Фасо, Гана и Того, Манушер Мотаки, който по това време е заемал поста – министър на външните работи на Иран отбелязва, че народите по света вече не искат да се подчиняват на „несправедливата система“. Лидерите на африканските държави излизат с изявления за отношението си към дипломатическите стъпки на Иран, предприети в африканска насока. По време на априлската визита на Ахмадинеджад в Харар, премиер-министъра Цвангирай нарече тази визита „колосален политически скандал“. Представители на неговото Движение за демократични промени също коментират, че Ахмадинеджад „... спечели репутацията на подстрекател към война, нарушител на правата на човека, палач на другомислещи и на лидер със съмнителна легитимност“.

Помощ за Африка Дейността на Иран в Африка включва обещания да се построят заводи и да се започне реализирането на нови проекти в различни африкански страни: 1. Проекти за доставки на нефт и вода в Кения. 2. Създаване на съвместна Ирано-Зимбабвийска инвестиционна компания. 3. Изграждане на заводи за производство на цимент и асфалт на Коморските острови. 4. Изграждане на нефтопреработвателен завод, завод за сглобяване на трактори и фабрика за производство на консерви от говеждо месо в Уганда. 5. Разширяване /увеличаване/ на 120 милионния кредит от иранската банка за Развитие на износа за закупуване на ирански трактори за Сенегал. 6. Строителството на първия център за диализа в Сиера Леоне.

Освен това, през 2010 г.в Техеран, се проведе Ирано-африкански форум, предназначен за разширяване на икономическото и политическото сътрудничество, в който взеха участие представители на повече от четиридесет африкански държави.

Някои от тези проекти не са били завършени или дори започнати. Признаците на разочарование на африканските държави от техния съюзник ясно се виждат вече по това, че 20 държави са заплашили да затворят посолствата си в Техеран в отговор на това, което те наричат неспособност на Ахмадинеджад да изпълни обещанията, дадени по време на посещенията си в Африка.

Примери за ирано – африкански проекти Мали – ВЕЦ През юни 2007 г., по време на посещението си в Иран, президентът на Мали Амаду Тумани Туре помоли иранския си колега да помогне в изграждането на язовири и ВЕЦ в Мали. Иранците сериозно се отнесоха към този проект. Една година по-късно, през април 2008 г., Техеран обяви, че увеличава финансирането на проекта на 120 милиона евро. Тези пари трябваше да бъдат управлявани от Банка Садерат. По това време, банката вече е подложена на санкции от САЩ (нейните активи във Великобритания бяха замразени по-късно през 2010 г.). Строителните работи трябваше да продължат 4 години, а гарант за защита срещу рисковете беше иранския фонд. През март 2009 г., министърът на външните работи на Иран Мотаки отново изрази подкрепата на иранската страна към проектите за изграждане на ВЕЦ. Въпреки това, по време на среща на парламентаристи от Мали с представители от консулството на Иран, за статута на проекта не беше казана нито дума.

Сенегал – нефтопреработвателен завод Наричали са Сенегал „иранската врата към Африка“. Износът за Сенегал през 2009 г. се оценява на 6 милиона долара и надвишава обема на стокооборота на Иран с всички африкански страни, взети заедно.

Отношенията на Иран със Сенегал са укрепнали по време на престоя на Ахмадинеджад на поста президент на ИРИ. Иран е изградил в африканската република химически завод и завод за сглобяване на автомобили. Резултат от близките отношения с Иран стана гласуването на сенегалската делегация в ООН срещу резолюциите, осъждащи Иран за нарушенията на човешките права. Към днешна дата, най-амбициозният проект на Иран в Сенегал е изграждането на завод за преработка на суров петрол. Реализирането на този проект може да има благоприятен ефект върху икономиката на Сенегал и да превърне републиката в износител на петрол.

Иран представя идеята за изграждане на завода през лятото на 2007 г., но до 2010 г., страните все още водят преговори за реализирането на проекта. През втората половина на 2010 г., ирано-сенегалските отношения се влошават. Това се случва, след като в Нигерия е задържана партида на оръжие, което се твърди, че е предназначено за Сенегал. Мотаки отива в Сенегал за да преговаря с официални лица на републиката, но по време на това пътуване е отстранен от длъжност от президента на Иран. В резултат на инцидента, Сенегал понижава нивото на дипломатическите си отношения с Иран и отзовава посланика си от Техеран. Отношенията между двете страни се подобряват, само след като назначения на поста министър на външните работи на Иран Али Акбар Салехи посещава с визита Дакар и предлага на сенегалците помощ в размер на 200 милиона долара.

На 23 февруари 2011 г., Министерството на външните работи на Сенегал излезе с изявление, в което се посочва, че с оръжието, което Иран е доставял на бунтовниците на Казаманс са убити сенегалски войници. В резултат на този инцидент, Сенегал къса дипломатическите отношения с Иран.

Судан