Лукино Висконти () е италиански филмов, театрален и оперен режисьор и сценарист.Luchino Visconti (1906–1976), IMDb.com.

Произхождащ от знатен благороднически род и самият той носещ титлата граф, Висконти твори в периода на „златните години“ на европейското кино през 50-те и 60-те години на XX век, работейки с едни от най-големите европейски звезди, сред които София Лорен, Марчело Мастрояни, Ален Делон, Клаудия Кардинале и други. Името му остава в историята на световната кинематография като един от инициаторите на направлението Италиански неореализъм, както и с класически произведения от следващите му творчески периоди, като Роко и неговите братя (1960), Гепардът (1963), който е удостоен с награда „Златна палма“ на Фестивала в Кан и Смърт във Венеция (1971), получил специален приз отново на Фестивала в Кан. През своята кариера Висконти получава номинации за наградите Оскар и БАФТА.

Личен живот Роден е като Лукино Висконти ди Модроне на 2 ноември 1906 година в Милано, Италия. Той е едно от седем деца на заможно семейство с аристократичен произход. Баща му Джузепе Висконти ди Модроне е херцог на Грацано.

Още в ранните си години Лукино е в досег с изкуствата, музиката и театъра. Той се среща с прославения композитор Джакомо Пучини, както и други видни представители на италианската култура като диригента Артуро Тосканини и поета Габриеле д'Анунцио.

Кариера

Филмовата му кариера започва като асистент режисьор на Жан Реноар за филмите му Toni (1935) и Une partie de campagne (1936). Всичко това се случва благодарение на посредничеството на общата им приятелка Коко Шанел. След това Висконти заминава за кратко време в САЩ, където посещава Холивуд. При завръщането си в Италия той отново работи като асистент на Реноар за филма La Tosca (1939), продукция, която е прекъсната поради началото на Втората световна война и завършена по-късно от германския режисьор Карл Кох.

През 1943 година, в сътрудничество с Джани Пучини, Антонио Пиетранджели и Джузепе Де Сантис, Висконти написва сценария за първия си филм като режисьор – „Натрапчивост“ (1943), първият филм в течението на Италианския неореализъм и неофициална адаптация по романа на Джеймс Кейн „Пощальонът винаги звъни два пъти“.

Филмография Режисьор Година Филм Оригинално заглавие Бележки 1943 Натрапчивост Ossessione 1948 Земята трепери La terra trema 1951 Най-красивата Bellissima 1953 Ние жените Siamo donne (Anna Magnani) сегмент: (Ана Маняни) 1954 Чувство Senso 1957 Бели нощи Le Notti Bianche награда „Сребърен лъв“ 1960 Роко и неговите братя Rocco e i suoi fratelli специална награда – Венеция 1962 Бокачо '70 Boccaccio '70 (Il lavoro) сегмент: (Работата) 1963 Гепардът Il Gattopardo награда „Златна палма“ 1965 Бледите звезди на Голямата мечка Vaghe stelle dell'Orsa награда „Златен лъв“ 1967 Чужденецът Lo straniero 1967 Вещиците Le streghe (La strega bruciata viva) сегмент: (Вещицата, изгорена жива) 1969 Залезът на боговете La caduta degli dei 1971 Смърт във Венеция Morte a Venezia специална награда – Кан 1972 Лудвиг Ludwig 1974 Семеен портрет в интериор Gruppo di famiglia in un interno 1976 Невинният L'innocente

Източници

Външни препратки

Категория:Италиански кинорежисьори Категория:Италиански сценаристи Категория:ЛГБТ режисьори Категория:ЛГБТ сценаристи Категория:ЛГБТ личности от Италия Категория:ЛГБТ аристократи Категория:Висконти Категория:Италианска аристокрация Категория:Италиански комунисти Категория:Родени в Милано Категория:Починали в Рим Категория:Починали от инсулт