Ватиканският палимпсест е старобългарски пергаментен ръкопис с 203 страници на кирилица, който съдържа най-стария познат препис на Евангелието на славянски език.
Ръкописът е открит от Трендафил Кръстанов през 1982 г. във Ватиканската библиотека. Откритието става почти случайно, в процеса на търсене на писмо, адресирано до папските кардинали от вселенския патриарх Герман II през 1232 г., в което се посочва, че както гърците, така и други източни народи, сред които „и царството на българите с великите победи“, желаят уния с Рим. Съдържащият писмото ръкопис е записан в библиотеката със сигнатура Vat. gr. 2502. Под гръцкия му текст Кръстанов забелязва друг, писан с кирилски букви: оказва се, че книгата е палимпсест, тоест пергаментът ѝ е бил използван повторно, при което написаното по-рано върху него е било измито или изтрито. През XIX век за разчитането на първононачалния текст в такива ръкописи използвали химически реагент (амониев хидросулфат), който разяждал пергамента. В наше време разчитането става с помощта на ултравиолетова фотография. От 203-те страници на Ватиканския палимпсест са разчетени 186. Установено е, че той съдържа изборно (служебно) Евангелие от Х век.
До откритието на Трендафил Кръстанов за най-стар точно датиран и локализиран славянски ръкопис е смятано Остромировото евангелие, също на кирилица. Това евангелие е преписано от източнобългарски първообраз в Новгород през 1056 – 1057 година. Въз основа на него и на останалите най-стари славянски ръкописи (Асеманиево евангелие, Савина книга, Супрасълски сборник и други) са градени научни теории, които силно подценяват значението на говоримия български език от IX век за развитието на славянската култура. Според проф. Кръстанов първите преводи на братята Кирил и Методий са на жив югоизточен български говор от Тракия и Родопите. Константин Философ започва своята преводаческа работа още преди Моравската мисия от 863 г., в манастира „Полихрон“ в малоазиатската област Витиния, където живеят славяни, преселени от Тракия и Родопите. На техния език той превежда славянското изборно (богослужебно) Евангелие, осветено от римските папи. След 893 година този език е приет като официален книжовен и църковен език в България.
Ватиканският палимпсест е издаден през 1996 г. В издаването участват Анна-Мария Тотоманова, която сверява превода с гръцкия оригинал и (като редактор) проф. Иван Добрев. Поради липса на средства все още липсва фототипно издание на паметника, при все че той представлява вероятно най-старата запазена до наши дни книга на кирилица.
Източници Минчева, Г. Трендафил Кръстанов открива най-старата славянска книга Ватиканският палимпсест и свети Наум
Външни препратки Ватикански палимпсест
Библиография Кръстанов, Тр., Тотоманова, А.-М., Добрев, И. Ватиканско евангелие: старобългарски кирилски апракос от Х в. в палимпсестен кодекс Vat. gr. 2502. С., 1996 Тотоманова, А.-М. Текстологични бележки върху Ватиканския палимпсест. – Преславска книжовна школа, 5, 2001, 185 – 197 Джурова, А. Украсата на Ватиканския кирилски палимпсест Vat. gr. 2502. С., 2002 Мъжлекова, М. Специализираните морфологични средства за изразяване на притежание във Ватиканския палимпсест. Велико Търново, 2004 Мъжлекова, М. Специализираните синтактични средства за изразяване на притежание във Ватиканския палимпсест. Велико Търново, 2005
Категория:Ватиканска библиотека Категория:Старобългарска литература Категория:Български ръкописи