Мекотелите (Mollusca) са огромен тип обединени в морфологично отношение безгръбначни трипластни животни, които отстъпват само на членестоногите по разнообразие и численост на видовете. Различните оценки предлагат различен брой видове, които не надвишават 200 хиляди. Последните класификации отделят видовете в седем съвременни класа, като са известни и фосилни видове от още два, три или повече изкопаеми класове. Мекотелите са таксон животни, които са усвоили практически всички видове местообитания – пресноводни и соленоводни водоеми и сушата.
Най-малките мекотели са от клас миди. Те са представители на вида Condylonucula maya, чиято възрастна форма достига размери от половин милиметър. За най-малко мекотело „претендират“ и охлювчетата Ammonicera rota и Punctum pygmaeum като последният е и най-дребният представител на малакофауната в България.Хубенов З., Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, Малакофаунистично разнообразие на България, Институт по зоология, БАН, стр.37 Мекотелите държат рекорда за най-едрото безгръбначно животно – колосалните калмари (Mesonychoteuthis hamiltoni), които достигат дължина с пипалата до 14 m. Разнообразието в типа е не само по размер, но и по анатомически строеж на тялото и поведение. Представителите на клас главоноги като октоподи, калмари и сепии заемат едно от челните места по развитие на нервната система сред безгръбначните. Често това е причината да бъдат определяни като „приматите на морето“.
Процентното отношение на видовете от различните класове е също доста нееднакво. Около 80% от видовете са класифицирани в клас коремоноги, други 19% са от клас миди и само около 1% са видовете от останалите пет съвременни класа.
Повечето мекотели се придвижват с помощта на крак, който при главоногите е видоизменен в пипала. Една от характерните особености на групата е наличието на минерализирана раковина, чиято форма и строеж е също изключително разнообразна. При повечето главоноги раковина липсва. Друга особеност, която е характерна са този тип животни, е наличието на радула, която заедно с главата липсва при мидите.
Жизненият цикъл при мекотелите показва също голямо разнообразие. Сухоземните мекотели и главоногите се развиват без да преминават през междинни форми. При останалите представители той преминава през метаморфоза, като при различните класове се наблюдават специфични особености.
Еволюционно, мекотелите се появяват в началото на камбрий. Въпреки древния си произход се считат за група в биологичен прогрес. Класификацията на типа все още не е напълно изяснена и е предмет на дебат от страна на зоолозите. Интересен факт е, че до средата на 20 век представителите на клас Моноплакофора са били известни само с изкопаеми представители. По-късно е установено, че той е представен от малък брой съвременни дълбоководни морски видове.
Разпространение Мекотелите са разпространени по цялото земно кълбо. Обитават както сушата, така и сладководни водоеми, морета и океани (особено в крайбрежните зони). Сравнително най-голямо видово разнообразие има във водна среда, което особено нараства към тропическите зони. Най-дълбоководните мекотели са открити в Марианската падина на дълбочина около 11 000 метра. Сухоземните видове са охлюви, които се срещат от тундровите райони до тропиците, от морското равнище до високите части на планините, от пустините на Северна Африка и Близкия изток при охлювчетата от род SphincterochilaУдивителните мекотели!, Бавен живот на бързи обороти, Rldx.f Oeofl до арктически и антарктически видове миди и охлюви, с които се хранят водни бозайници. Редица фактори ограничават и моделират разпространението на мекотелите. Сред най-важните се оказва киселинността на средата. Киселата среда затруднява основно калциевата обмяна и оказва негативно въздействие върху строежа на черупките. Това е причината за ограничено разпространение на черупчести мекотели в райони с кисели почви или води. Ето защо например иглолистните гори са бедни откъм видове черупчести охлюви, но преобладават голите охлюви.
В България към 2005 г. са описани 445 вида от три класа: панцерни мекотели – 2 вида, коремоноги – 371 вида и миди – 72 вида. Всички те са обединени в 18 разреда и 97 семейства и са разпространени на територията на страната и прилежащата акватория в Черно море. По отношение на обитанията си видовете мекотели се подразделят на:Хубенов З., Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, Малакофаунистично разнообразие на България, Институт по зоология, БАН Черноморски видове. Черно и Азовско море са обитавани от 271 вида мекотели, а от тях 111 вида са характерни за акваторията на българските черноморски води. Този брой представлява 51,2% от черноморските видове и 24,9% от видовото многообразие на мекотелите в България. Черноморските видове са както следва: 2 от панцерните мекотели, 61 от коремоноги и 48 от миди. Сладководни мекотели. Представляват 21,3% от българската малакофауна. Групирани са в 2 класа: коремоноги – 71 вида и миди – 24 вида. Сухоземни видове. Представляват 53,7% от видовете на българската малакофауна. Всички са представители на коремоногите мекотели.
Класификация
Първите опити за класифициране на мекотелите са на Аристотел. Представителите от този съвременен тип са обособени в две групи: Malachia (включва видове от съвременните главоноги) и Ostracodermata (включва всички черупчести видове). Няколко века по-късно Плиний Стари променя наименованията, дадени от Аристотел – Malachia на Mollia, а Ostracodermata на Testacea. Едва след края на Средновековието са правени следващи опити за преразглеждане на систематиката на Аристотел. Полският естествоизпитател Ян Джонстън променя името на Mollia в Mollusca.
Карл Линей полага основите на съвременната таксономия, но въпреки това не успява да ги обособи като самостоятелна група животни. Представителите на съвременния тип са обособени в два основни класа – Mollusca и Testacea, но единични екземпляри са класифицирани в класове Aptera (видът Monoculus telemus, известен като Cavolinia tridentata), Intestina (представители от род Teredo) и Serpula (5 вида).Linnaeus on Mollusks, by Harry G. Lee Авторът описва 683 вида групирани в 39 рода. Повечето от тях са включени в групата Mollusca, но в същата са групирани и други животни с меко тяло, като медузи, червеи, редица иглокожи. В Testacea са групирани главоноги, миди, панцерни мекотели, наутилуси, но и ракообразни. Приликите на анатомичното устройство и други външни белези са причина единични видове да бъдат поставени в останалите три класа от Линей.
Последвалите опити през следващите десетилетия за класификация на живите организми отново не постигат обособяване на групата на мекотелите в един съвременен клас. Жорж Кювие поставя мекотелите в три групи: Cephalopodes Gasteropodes Acephales – тук освен миди са класифицирани и опашнохордови, раменоноги и ракообразни
Според класификацията на Андре Мари Констан Дюмерил мекотелите са включени в групите: Cephalopodes Pteryopodes (дънни мекотели, движещи се с крак) Gasteropodes Brachiopodes (включва и ракообразни) Acephales (включва и опашнохордови)
В „Систематика на безгръбначните животни“ Жан-Батист Ламарк описва две групи животни, спадащи днес към мекотелите: Cephales (обединява първите три групи от класификацията на Дюмерил) Acephales (обединява и Brachiopodes от класификацията на Дюмерил)
При последваща редакция Ламарк разделя групите животни на пет с известни преобразувания: Pteropodes Gasteropodes Trachelipodes (мекотели със спирална черупка) Cephalopodes Heteropodes (дънни мекотели)
Правени са опити и за класификации, касаещи анатомичното устройство на мекотелите, които отдиференцират животните в една или друга група. Подобно е разделението на видове мекотели със и без радула, със и без черупка, която съответно се дели на двуделна и спирална, както и разделянето им на нисши и висши мекотели на база строеж на нервна система и метамерност на вътрешните органи.
Следи от тези опити на натуралистите за класификация на мекотелите се откриват и в съвременните класификации на типа. Мекотелите днес са отделени в два подтипа, въз основа на типа на нервната система и характера на външния скелет на мекотелите. Нисшите класове и сравнително малочислени мекотели Aplacophora и Polyplacophora са включени в подтип Страничнонервни (Amphineura), който често е синонимно название на друго използвано название от таксономите – Aculifera.Aculifera, WoRMS Висшите видове са обединени в подтип Черупчести мекотели (Conchifera).
Още няма окончателна класификация на мекотелите. Тя търпи непрекъснати промени, които са обект на спор. Моноплакофорите например до средата на 20 век са били познати само с изкопаемите си форми. С изследванията на океанските дълбини се получават и сведения за живи представители на класа. Друг пример за спор са два класа нисши мекотели – Caudofoveata и Solenogastres. Според някои от таксономите са смятани за отделни класове,Mollusca, WoRMS taxon details а според други двата класа се разглеждат като подкласове в друг клас обединяващ ги с името Безпанцерни мекотели (Aplacophora).Mollusca, ADW