Ираку (правилно произношение ии'рак; самоназвание ирок; мбулу, мбуру, мбулунге, вамбулу, кираку, ерок)Лудвиг Кол-Ларсен – „Заяц в башмаках“/ Москва, изд. 1963 г./Издательство восточной литературыEthnologue, Languages of the World (Iraqw) е общоприето име, с което се обозначават цял ред родствени по език и култура племена, населяващи териториите между езерата Еяси и Маняра в Северна Танзания. В тази група са включени племената алагва, обитаващи горното течение на р. Бубу, бурунги – по горното течение на реките Кинясунгве и Сола, горова, кондоа и други. Общата им численост не е голяма – 577 000 души по данни от 2010 г. Племената ираку представляват 1,8% от цялото население на Танзания.Световна политическа енциклопедия – Танзания Прирастът им е по-голям от средния прираст на населението в регион Аруша. Средната семейна структура за 1988 г. е 6,2.
Местообитаване Ираку обитават регионите Аруша и Маняра в Танзания. Разселени са по високото плато между езерата Еяси и Маняра. Това включва около 1/3 от регион Аруша и областите Мбулу, Хананг и Бабати в регион Маняра. На север достигат до територията на кратера Нгоронгоро, на изток – до долината Яеда и границите на област Ирамба в регион Сингида. На запад опират до стръмните склонове на Рифтовата долина, а южните граници вървят по линията Басоту-Катеш. Земите на ираку граничат на юг с териториите на датога, на изток – с тези на племето умбгуве, а на север и запад – със земите на хадзапите. Датога говорят на езика датога, умбгуве говорят на суахили и двете групи ползват за племената ираку названието вамбулу, което на техния език означава „хора, говорещи непонятно“.
Областта, населявана от народа ираку, представлява високопланински масив със средна надморска височина около 1800 м и е известна с името „Страната на великите кратери“. Околността е хълмиста, обрасла с треви, храсталаци и гори. Гори растат до 2300 м над морското ниво, а климатът е благоприятен за местните жители. Тук почти никой не страда от малария, както се случва при голяма част от африканските народи. Административен и икономически център на племената е гр. Мбулу, наричан от ираку Вамбулу.
Физически белези По антропологичен тип ираку се отделят от средата на окръжаващите ги народи банту. Те са красиви хора, характеризиращи се с висок ръст и тънки черти на лицето, а цветът на кожата им е по-светъл от този на съседните племена. Физическите им белези са много близки до тези на етиопците. Този им външен вид, както и кушитския език, който говорят, дават основание да се смята, че в някакъв момент от своята история, те наистина са тръгнали от Етиопия и са мигрирали на юг по протежение на Рифтовата долина.Jens Finke – The Rough Guide to Tanzania/Page Number: 446 (ed 1) /2003 г.
Ираку, с техните отличителни физически белези, са единствените племена от кушитски произход в района. Както племената хадзапи и сандаве, така и племената ираку принадлежат към най-древното население на Източна Африка.
Език Езикът на племената е ираку и се отличава от езиците на околните племена с някои особености, които поставят изследователите в затруднение, опитвайки се да го класифицират. Говори се от около 462 000 души по оценка от 2001 г. Езикът ираку, заедно с недобре изучените езици аса (амараник) и нгомвиа образуват южната подгрупа на кушитските езици от афро-азиатското езиково семейство. Съществува сложна система от съгласни, към които спадат глотализираните съгласни, които се произнасят с по-голяма сила, мъжечните съгласни, произнасяни с помощта на мъжеца, беззвучни съгласни и др. Имената имат две числа и две състояния, както и три рода – мъжки, женски и множествен. Глаголът се предшества от аналитичен показател за лице, род и число на обекта, освен това за време, наклонение и залог. Лицето, родът и числото рефлектират и във формата на самия глагол чрез суфикси и редуване.Большая Советская Энциклопедия – Ираквские языки/Статия 27701 Езикът ираку е само разговорен. Няма писменост, обучението се провежда само на суахили и цялата административна документация се пише също на суахили.
История Съгласно една от версиите племената ираку произхождат от териториите на съвременна Етиопия, откъдето етносът се е разселил далеч на юг. Предполага се, че това се е случило през II-I век пр.н.е.Map and Guide to Tanzania/Page Number: 09h / Three tribes Пътят им към Нгоронгоро преминава през Западна Кения. Установяват се сред гористите хълмове край езерото Еяси и живеят там в продължение на около 200 години, докато племето барабейг (барбейг) не ги изтиква на юг.„The Arusha Times“/January 23 – 29, 2010/ Elisha Mayallah – A weekend packed with Iraqw history В Танзания нахлуват в началото на 19 век под натиска на прииждащите племена на масаите. Предполага се, че са дошли от областта около Енгарука – система от полузабравени руини в Източноафриканската рифтова долина близо до езерото Натрон, която датира от около 1400 г. Това е един от най-интересните археологически обекти в Танзания. Някои историци смятат, че по онова време Енгарука е бил център на силно кралство, което по неизвестни причини е било изоставено в края на 17-и и началото на 18 век. Според устните предания и легенди на ираку, племето се заселва на място, наречено Ма'ангавати, за което се предполага, че се намира някъде около малкото градче Кондоа, на юг от настоящото им обиталище. По-късно ираку загубват битката срещу племената датога и им се налага да се оттеглят отново на север, към Мурай и Кайнам в близост до гр. Мбулу. След това натискът от съседните племена принуждава ираку да се преселят отново и през 1930 г. пристигат в регион Аруша, на 70 км. от гр. Карату. По време на британското управление ираку предявяват претенции към старите си земи край кратера Нгоронгоро и искат да се завърнат там. Колониалното управление обаче не им позволява, защото тези територии вече са заети от масаите. Все още между учените се водят спорове какъв е произходът на ираку и къде точно е тяхната прародина. Съществуват теории, че действителната родина на ираку е Ирак, за което също се привеждат сериозни доводи.Journal article by Ole Bjorn Rekdal/ Ethnology, Vol.37/1998 - When hypothesis becomes myth: the Iraqi origin of the Iraqw
В началото на 20 век колониалните сили нарекли града, около който било концентрирано населението на ираку, Мбулу. По неприятно стечение на обстоятелствата това неправилно произношение на названието Имбору на езика суахили означава „глупак“. Постепенно започнали да наричат с името „мбулу“ и цялото племе ираку. Десетилетия по-късно младото поколение повежда борба за премахване на това название, което е обидно и унизително за неговия народ.
Митология и религия По-голямата част от населението е съхранило древните вярвания, според които душата на човека е вечна, а след смъртта се връща в митичната родина на племето. В космогоничните митове е заложена борбата между две начала – добро, представено от слънчевото божество и демиург Ло'а и злото в лицето на Нетлангв. Освен това различни зли сили живеят във водите и на планинските върхове.
Около 16% от ираку са вярващи християни, привърженици на католическата, протестантската и лютеранската църкви. Малка част са мюсюлмани.
Бит Поминък Най-голямо значение за поминъка на ираку има скотовъдството. Обикновено животните са обща собственост на целия род, а когато са лична собственост, на всеки владелец на говеда се падат средно по 30 до 40 глави добитък. Животновъдството е пасищно, като храна за животните отделно не се приготвя, а грижата за тях се поема от мъжете в рода. Доенето, обаче се извършва изключително от жените. Отглеждат предимно едър рогат добитък, магарета, кози и овце, а напоследък – допълнително прасета и кокошки. Животинският тор се събира много внимателно за да бъде разхвърлян по-късно по нивите. Тъй като животът на хората е тясно свързан с домашните животни, съществуват редица традиции и обреди, свързани с тяхното отглеждане.
Значително място в живота на ираку заема и тропическото земеделие. Земята се обработва съвсем примитивно с мотики, като с тази дейност се занимават основно жените. На неголеми оградени участъци се отглежда главно царевица, бобови растения, просо, тютюн, зеленчуци, жито, сладки картофи, червено и бяло сорго, тикви, банани. Ползват сложно терасиране за ограничаване на ерозията на почвата, сложни техники за напояване, редуване на културите и използване на оборски тор.
Добре развити са занаятчийството и търговията. Основно се занимават с тъкачество, обработка на кожи, мед и дърво. Поддържат добри търговски връзки със съседните племена. С датога разменят царевица и тютюн срещу домашни животни и железарски изделия. С хадзапите разменят тютюн срещу див мед. Развита е и търговията с народите от групата банту.
Въоръжението на мъжете ираку в миналото се е състояло от копие, лък, отровни и неотровни стрели и кръгъл кожен щит. Мъжете са ги украсявали, резбовайки различни шарки, като предимство имат спираловидните детайли.
Селища Селищата са от дисперсен тип с разпръснати жилища. Често са разположени поединично върху част от земята, която обработват. Най-голямата териториална единица е ая, обединяваща няколко по-малки хя. Има два вида жилища – кръгли и правоъгълни. Жилищата с кръгла форма са със стени, сплетени от пръчки и измазани с глина, с конични сламени покриви и максимален диаметър от 5 метра. Хората спят на платформи, издигащи се на около 2,5 м над пода, а под тях и в останалата част от дома се приютяват домашните животни през нощта, които по този начин са добре запазени от нападатели. В пространството пред дома се оформя двор, който също се използва за жилищни нужди. Другият вид, правоъгълните, са с плосък покрив и се строят вградени в хълмовете, само с една фасадна стена. Покривът се покрива се с дебел слой почва, върху която се насажда трева, така че са трудно различими, погледнати отгоре. Представляват почти хоризонтално продължение на планинския склон. Към много от тях се изкопават тунели и шахти, които ги свързват със съседните постройки, или извеждат на безопасно разстояние. Традиционните жилища се строят по този начин, заради заплахата от нападения от масаите, с които ираку твърде дълго са живели в съседство. Масаите са нападали съседните племена за да крадат добитък, който според тях им принадлежат по волята на Бог и те имат право да си го вземат. По време на война жените, децата и добитъкът могат да пребивават с дни в шахтите, запазени от всякакво нападение.
Хранене Храната на ираку се състои предимно от месо и млечни произведения. Месото се вари с различни подправки, а млякото се консумира в два варианта – прясно и кисело. Любима напитка на племето е животинска кръв, примесена с прясно мляко. Главното хлебно растение е соргото, като от един специален вид от него приготвят и бира. Произвеждат и друг вид бира – помба, направена от царевица или просо. Рибата въобще не се приема като храна. Традиционни храни на племето са угали (твърда каша с месо, зеленчуци, мляко и мед) и канде (царевица с фасул).
Обществени отношения Обществото е патрилинеарно, т.е. съществена е родовата връзка по мъжка линия. Познанието за историята на родовете и генеалогията в племенните групи е традиционно важно и ираку помнят произхода на всеки човек в рода. Съществува система от социални класи, разделени на базата на възрастов показател. Родовете не са уседнали на едно и също място, а живеят разпръснато. Обикновено по-възрастните хора, обитаващи една и съща зона, независимо от клановата си принадлежност, се събират, дискутират и решават общо проблемите на цялата групата. Най-често това са спорни въпроси за земя, или налагане на някакво наказание. Излъчва се говорител или лечител, който да се заеме с преговорите за разрешаване на възникналите проблеми.Ole Bjorn Rekdal – Cross-Cultural Healing in East African Ethnography/American Anthropological Association/1999 г.
Лечители