Петър Ангелов Ташев е български архитект, професор, декан на Архитектурния факултет на Висшия институт по архитектура и строителство. Брат е на академик д-р Ташо Ташев.

Биография Роден на 27 април 1915 г. в село Дълбок извор, Първомайско. Член на РМС от 1931 г. Член на БКП от 1945 г. През 1941 г. завършва архитектура в Белград. По време на следването си се самоиздържа като строителен работник. Прави аспирантура в Москва през 1950 г.

Много години е преподавател първоначално в Държавната политехника в София, разделена през 1953 г. на 4 отделни института, един от които е Инженерно-строителния институт (ИСИ, после ВИСИ), преименуван по-късно на Висш институт по архитектура и строителство (ВИАС) , където Ташев продължава последователно своята кариера - като асистент от 1945, доцент от 1950 и професор от 1964 г. в Архитектурния факултет. В периода 1970 - 1978 г. е декан на факултета. Той е един от първите български хабилитирани специалисти по градоустройство. Основател и първи ръководител на катедрата по градоустройство в Института.

Ташев е началник на отдел при Държавния комитет за строителство и архитектура от 1955 до 1959 г. Директор на Института по теория и история на градоустройството и архитектурата (ИТИГА) при БАН от 1959 до 1960 и от 1979 до 1982 г

От 1961 до 1968 Ташев е главен архитект на София. По негово време е разработен и приет със закон от 1966 г. Генерален план за развитието на столицата. По този план са изградени новите жилищни комплекси, основните градски магистрали, метрото и др., и в продължение на следващите години не е променян.

Бил е член на ръководните органи на Съюза на архитектите в България.

Проектантска дейност Като архитект Ташев е взел участие или е бил ръководител на следните проекти предимно в областта на градоустройството:

Конкурсен проект за центъра на гр. София – 2 варианта, единият получил втора премия (първа така и не се дава), а другият откупка – 1944/45 г. с колектив. Градоустройствен проект за застрояване на район Булина ливада по системата на микрорайони. Общ и подробен план на Димитровград с колектив под негово ръководство 1950 – 1951 г. По този проект се извършва строителството на града. Идеен общ градоустройствен и застроителен план на гр. Рудозем 1951 – 1952 г. Този план става основа на окончателния план, по който се изгражда градът. Градоустройствен застроителен план за централната част на центъра на София с колектив в Софпроект под негово ръководство. Разработване на окончателни градоустройствени планове на центъра на София след провеждане на конкурс – колектив в Главпроект под негово ръководство, 1953 г. Разработване на програма, събиране на материали и написване на проекто-планово задание за социалистическата реконструкция на София 1954 г. Застроителен, регулационен и обемно-градоустройствен план на ВИИ в Шумен с колектив (1975-1976). Разработване на програма за изработване на нов генерален план на София и съставяне на първите предварителни схеми, 1954 – 1955 г. Конкурсен проект за жилищен комплекс Хиподрума – заедно с арх. Тодор Данов. Проектът получава втора премия (първа не е дадена) и послужва за основа на окончателния проект, по който се извършва строежът – 1957 до 1962 г. Конкурсен проект за сградите на СГНС – с колектив, 1957 г. Конкурсен проект за центъра на гр. Габрово – колектив под негово ръководство. Проектът получава откупка – 1960 г. Оконачателен застроителен план на гр. Габрово – колектив под негово ръководство. Проектът е одобрен от КАБ и по него се извършва строежът на града. Градоустройствен план за центъра на гр. Казанлък, заедно с арх. Делчо Сугарев и арх. Маргарита Тодорова – проектът е одобрен от КАБ и по него се извършва строителството 1960-1962 г. Градоустройствен план за устройството и застрояването на жилищен квартал Красно село с арх. Тодор Данов (1962). Градоустройственото решение е одобрено и реализирано до 1976 г. Жилищен комплекс „Свобода“ втора част, проектът е одобрен през 1963 г. и строителството е завършено. Жилищен комплекс „Хаджи Димитър“ – застроителен план под негово ръководство. Проектът е одобрен 1963 г., а строителството му започва през 1964 г. Жилищен комплекс „Дружба“ – застроителен план под негово ръководство. Паметник на В. И. Ленин в София, заедно със съветския скулптор Лев Е. Кербел, 1971 г.

Трудове Петър Ташев има над 60 научни и научно-популярни публикации в областта на градоустройството, сред които:

София - Архитектурно-градоустройствено развитие (1972). История на градоустройството (1973).

Награди и отличия 1952 г. – Димитровска награда с колектив; 1960 г. – Орден „Кирил и Методий“ - I степен златен; 1965 г. – Орден „9 септември 1944“ - I степен; 1972 г. - Народен орден на труда - златен; 1973 г. – Почетно звание „заслужил архитект“; 1985 г. – Орден „Георги Димитров“

Почит От 1963 г. до 1985 г. е почетен член на Кралския институт на Британските архитекти; Почетна значка на София и Димитровград; Златна значка „Кольо Фичето“; С решение от 26 януари 2012 Столичният общински съвет именува улица, находяща се в район „Студентски“ с името „Проф. арх. Петър А. Ташев“ ()

Източници

Енциклопедия България в 7 тома, т.6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките. София, 1988 г. Методи Писарски, Класанов М., Тодорова М., Войников Ц., Тенев И., Аврамова А. Алманах на първите студенти и преподаватели по архитектура 1943. София, 1993.

Категория:Български архитекти Категория:Заслужили архитекти Категория:Преподаватели в УАСГ Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:Членове на РМС Категория:Членове на БКП Категория:Родени в област Пловдив Категория:Починали в София Категория:Родени през 1915 година Категория:Родени на 25 април Категория:Починали през 1995 година