Пе-2 е съветски двумоторен пикиращ бомбардировач, разработен в началото на 1940-те г. от конструкторска група с ръководител В. М. Петляков. Проектиран отначало като височинен изтребител, този самолет за рекордно кратък срок е преработен в бомбардировач, за да стане най-масовият бомбардировач в цялата история на СССР – произведени са 11 247 машини.
Създаване В края на 1937 г. авиоконструкторът Андрей Туполев и почти всички негови сътрудници, сред които е и В. М. Петляков, са арестувани от органите на НКВД с фалшивите обвинения за вредителство и участие в създаването на т. нар. „Руско-фашистка партия“. Авиационните специалисти са въдворени в шарагата, получила името ЦКБ-29 (Централно конструкторско бюро 29), където са разделени на бригади и на всяка от тях е възложена разработката на различен тип боен самолет. Цената е освобождаването от затвора.
ВИ-100 Бригадата оглавявана от Петляков получава задачата да проектира двумоторен изтребител за действие на големи височини. Работата по проекта започва в средата на 1938 г. под работното название „Самолет 100“, променено малко по-късно на ВИ-100 (ВИ – Височинен Изтребител; ). Разработен е целометалически моноплан-нископлощник с двукилево оперение, снабден с два двигателя М-105Р съоръжени с турбокомпресори ТК-2 за полет на големи височини. Екипажът е от двама души и е в херметична кабина. Въоръжението се състои от две 20-мм авиационни оръдия ШВАК, две 7.62-мм картечници ШКАС и една 7.62-мм неподвижна картечница ШКАС за защита на задната полусфера, управлявана с перископичен прицел. В този самолет за първи път в СССР е използвана широка система от електрически дистанционни системи за управление на кормилата, задкрилките, стабилизаторите и др., заменяща стандартната за тогава механична тяга.
Макетната комисия приема новия самолет на 7 май 1939 г., на 20 декември 1939 г. е готов и първият прототип, а на 22 декември същата година изпитателят П. М. Стефановски извършва първия полет с ВИ-100. През 1940 г. излита и втори прототип, в който са коригирани забелязаните недостатъци при първия и са внесени различни доработки, като е предвидено и вместването на бомбови отсек в тялото на самолета. На празничния военен парад по случай Първи май ВИ-100 е демонстриран на широката публика, а малко след това Владимир Петляков и сътрудниците му са освободени от затвора.
ПБ-100
В същото време предвид настъпилите промени в геополитическата обстановка с подписването на Пакта Рибентроп-Молотов и приемането на въоръжение на височинния изтребител МиГ-3, съветското правителство и висшето военно ръководство решават, че самолетът ВИ-100 е ненужен. За сметка на това, с оглед на изводите от току-що приключила Гражданска война в Испания и от първите сражения на Втората световна война, както и след изпитанията на закупените от Германия в началото на 1940 г. два Ju-87, те разбират, че спешно им е необходим пикиращ бомбардировач. В СССР вече се създава пикиращият бомбардировач Ар-2, но той е модификация на вече остарелия СБ. И тъй като разработваният от Туполев перспективен фронтови бомбардировач АНТ-58 все още е само на хартия, на 25 май 1940 г. Петляков получава задачата да преработи ВИ-100, който е изчислен да издържа 11-кратни претоварвания, в пикиращ бомбардировач. Срокът за изпълнение на заданието е 45 дни.
Преработен е първият прототип на ВИ-100, получил обозначението ПБ-100 (ПБ – Пикиращ Бомбардировач; ). Премахнати са херметичната кабина за екипажа и турбокомпресорите от двигателите, тъй като вече не са нужни полети на голяма височина. Самата кабина е скъсена и е добавен трети член на екипажа (пилот, щурман и стрелец-радист). Цялата долна част на носа е остъклена, предвиден е автомат за извеждане от пикиране АП-1, а в тялото е направен бомбови отсек с вместимост 600 кг бомби, като във вариант на претоварване самолетът може да вземе на външно окачване още 400 кг. Този вариант е одобрен и от декември 1940 г. самолетът ПБ-100 след малки доработки влиза в серийно производство под обозначението Пе-2.
Модификации
Самолетът е модифициран многократно, като част от модификациите влизат в серийно производство. След смъртта на главния конструктор Владимир Петляков при авиационна катастрофа през януари 1942 г., неговият пост първоначално е зает от заместника му А. М. Изаксон, сменен през април 1942 г. от А. И. Путилов. От есента на 1943 г. главен конструктор става В. М. Мясишчев.
Пе-2 – Базовият вариант на бомбардировача. Пе-3 – Тежък двумоторен изтребител, оригинално разработен за нощни действия. Първи полет 7 август 1941 г. Произвеждан серийно. Пе-2М (първи вариант) – Вариант с двигатели М-105Р с турбокомпресори и бомбова шахта, разчетена за четиби бомби ФАБ-500 (общо тегло 2000 кг.). Модификацията няма развитие, произведени два самолета. Пе-2Щ – Вариант от 1941 г. като щурмови самолет. Усилено е оръдейно-картечното въоръжение и са монтирани направляващи за реактивни снаряди РС-82/РС-132. Не е произвеждан серийно. Пе-2 М-82 – Модификация на самолета с двигатели с въздушно охлаждане М-82. Разработката започва в края на 1941 г.под ръководството на Л. Селяков, но проявата на дефекти в двигателите задържат държавните изпитания до началото на 1943 г. Недостатъците са отстранени и Пе-2 М-82 (среща се и като Пе-2 АШ-82) влизат в серийно производство. Произведени са само 32 машини (24 приети на въоръжение), тъй като двигателите АШ-82 се оказват нужни за изтребителите Ла-5 и новите бомбардировачи Ту-2. Пе-2ФТ – Модификация от 1942 г., разработена под ръководството на Л. Селяков. След постъпили оплаквания от строевите части, че 7.62-мм картечница ШКАС, отбраняваща задната полусфера на бомбардировача е слабоефективна срещу немските изтребители, спешно е разработена нова отбранителна установка с по-мощната 12.7-мм картечница УБТ. Оплакванията от строевите части дават и името на модификацията: ФТ – „Фронт Требует“ („Фронтът изисква“). Картечницата ШКАС остава като преносима – на двата борда на самолета са направени илюминатори с установки за стрелба с нея. Тъй като Пе-2ФТ е само компромисен вариант, тази модификация е доразвита и произвеждана в Пе-2 от 110 производствена серия. Пе-2 115 производствена серия – Модификация, при която задната част на фюзелажа е изработена от дърво, поради хроничния недостиг на алуминий, което довежда до снижаване на летателните качества. Пе-2Б – Вариант от 1943 г. с двигатели ВК-105ПФ (новото обозначение на двигателя М-105 е ВК-105). Увеличени са скоростта и радиусът на действие. УПе-2/Пе-2УТ – Учебно-тренировъчен вариант на бомбардировача с две пилотски кабини и дублирано управление. Произвеждан в масова серия от 1943; произведени 671 машини, на които са обучени над 7000 екипажа. Пе-2Р – Вариант като разузнавателен самолет, оборудван с апаратура за аерофотография и осъществен на два етапа. По-ранната модификация е с увеличена далечина на полета до 1700 км, въоръжени са с 3 х 12.7-мм картечници УБ и имат максимална скорост 580 км/ч; модификацията от 1944 г. е с двигатели ВК-107А, въоръжение от 3 х 20-мм оръдия ШВАК, макс. скорост 630 км/ч и далечина на полета до 2000 км. Пе-2Л – Експериментален вариант със ски вместо колесно шаси за действия при зимни условия. Пе-2 Параван – Вариант с монтирано устройство на носа и крилете за борба с аеростатни заграждения. Тъй като Пе-2 е фронтови бомбардировач, а аеростатните заграждения се правят за защита на целите на стратегическите бомбардировачи (градове, заводи и др.), вариантът не получава развитие. Пе-2МВ – Експериментална модификация, при която е изпитван нов вариант на въоръжение – въртяща се картечна кула отгоре и контейнер с картечници УБ или оръдие ШВАК под тялото. Не получава развитие. Пе-2И – Вариант за скоростен бомбардировач, повлиян от бойната експлоатация на британския de Havilland Mosquito. Разработката му започва през 1942-1943 г. и е завършена през 1944 г. Сечението на тялото е променено от кръгло в елиптично, премахнати са стоманените надлъжници на центроплана и са заменени с ковани секции, което променя връзката крило-тяло, пилотската кабина е с нова форма. Двигателите са ВК-107А, екипажът е двучленен. Бордовото му въоръжение се състои от една 12.7-мм картечница за стрелба в предната полусфера и една 12,7-мм дистанционно управляема картечница в опашката за защита на задната полусфера. Така модернизиран самолетът може да носи 1000-кг авиационна бомба ФАБ-1000 и да развие скорост от над 650 км/ч, която не позволява на съществуващите тогава изтребители да го прехванат и атакуват успешно. По-късно с монтирането на двигатели ВК-109 скоростта достига и до 720 км/ч. Въпреки това самолетът не е приет на въоръжение, тъй като е преценено, че отбранителното му въоръжение е слабо.
Под това обозначение е разработен и тежък изтребител, въоръжен с 2 х 45-мм оръдия, който също не е произвеждан серийно. Пе-2М – Вариант, разработен на базата на Пе-2И. Има мощно отбранително въоръжение, състоящо се от 3 х 20-мм авиационни оръдия УБ-20, но отстъпва на предшественика си по летателни характеристики. Има проблеми и с двигателите ВК-107. Прототипът е готов през 1945 г., което предопределя съдбата му – войната с Германия е към своя край, на въоръжение вече е приет Ту-2, а на военните стратези вече е ясно, че бъдещето принадлежи на реактивните самолети и през юни 1945 г. излиза постановление за прекратяване на производството на всички варианти на Пе-2. Произведени са четири самолета.
Оперативна история
Първите бомбардировачи Пе-2 постъпват на въоръжение в 95-и БАП (Бомбардировъчен авиополк) през пролетта на 1941 г. Към 22 юни, когато стартира операция Барбароса са произведени 458 машини, но само 42 са на въоръжение в строевите части, като по-голямата част не са реално усвоени от екипажите.
В началния период от войната бомбардировка чрез пикиране почти не се осъществява, а се използва бомбардиране от хоризонтален полет на и то от големи височини – от 3000 до 7000 м. През втория и третия период, когато екипажите вече добре са усвоили новите машини и са придобили реален боен опит, височината на бомбардиране от хоризонтален полет става 2000 – 3000 м и започва да се използва пикирането като способ за по-точно бомбардиране и унищожаване на малоразмерни и точкови цели. Пикира се под ъгли от 50° до (максимум) 70°, като влизането в пикиране се осъществява обикновено на височини от порядъка на 1500 – 3000 м, а излизането – на не по-малко от 500 м.
В началото на войната поради слабата летателна и тактическа подготовка на съветските летци, частите, въоръжени с Пе-2, търпят големи загуби най-вече от немските изтребители. Въпреки това още в първия ден на войната 17 бомбардировача успяват да разрушат мост със стратегическо значение на р. Прут на румънско-молдовската граница. С нарастването на бойния опит на екипажите, успешните действия се увеличават, но това става много бавно и с цената на тежки загуби. Положението се утежнява и след появата на „дървените“ Пе-2 от 115-а производствена серия. В края на 1942 – началото на 1943 г. на няколко пъти дори са забранявани полетите с Пе-2 до изясняване на причините за пораженията. Такава забрана е наложена на 29 януари 1943 г. на Сталинградския фронт, след като немски Fw-190 свалят всичките 14 бомбардировача Пе-2, участващи в един боен полет.