Кирения (; ) е град в северната част на Кипър, на територията на непризнатата Севернокипърска турска република. Известен е с древното си пристанище и замъка. През 1974 г. е превзет от турците по време на Турската окупация на Кипър. Някога населен основно с кипърски гърци, днес по-голямата част от населението на града се състои от кипърски турци и заселници от Турция.
История Праистория и античност Кирения съществува от края на Троянската война, която тук се заселват много хора от Ахея и Пелопонес и създават няколко селища в областта. Археологическите разкопки показват наличие на селища на територията на Кирения още от неолита, от 5800-3000 г. пр.н.е. Открити също много микенски и ахейски гробове, датирани от 14-6 век пр.н.е. Приятният климат, плодородната почва и голямото наличие на вода са идеални условия за първите заселници в Кирения.
Смята се, че основател на града е Цефей от Аркадия. Той е военачалник, акостирал на северния бряг на Кипър заедно с много заселници от различни градове в Ахея. Друг подобен град, намиращ се близо до Егио на полуостров Пелопонес, също носи името Кирения (Керинея). Източно от града се намира „брегът на ахейците“, където Страбон пише, че Тевкър акостира и основава царство Саламин след Троянската война.
Първото писмено споменаване на Кирения, заедно със седем други града в Кипър, е в египетски йератически текст от времето на фараон Рамзес III (1125 – 1100 г. пр.н.е.).
От началото на съществуването си като селище, Кирения печели много от морска търговия, което се осигурява от близостта ѝ до брега на Мала Азия. Корабите отплават от Егейските острови, пътуват край малоазийската брегова линия и скоро след това акосторат в пристанищата на Кирения или Лапитос. Този оживен морски път (4 – 3 век пр.н.е.) се потвърждава с древно корабокрушение, открито от археолога Андреас Кариолу през 1965 г. близо до пристанището. Морският път Самос-Кос-Родос-Мала Азия-Кирения показва търговските връзки на града с другите гръцки царства в Средиземноморието.
По време на наследствената война между Птолемей I и Антигон след смъртта на Александър Македонски през 323 г. пр.н.е. Кирения попада под властта на царство Лапитос, което се съюзява с Антагонийската династия. Диодор Сицилийски пише, че Птолемей пленява Праксип, цар на Лапитос и Кирения. След като Птолемейската династия завзема острова, всички градове-царства са изоставени. Кирения обаче продължава да просперира заради морската търговия. През 2 век пр.н.е. той е един от седемте града на о. Кипър, които правят дарения на Оракула в Делфи, който има специални представители, чиито задължение е събирането на дарове. Развитието на града е видимо от двата храма на Аполон и Афродита и от богатото археологическо находище от Елинистичния период в рамките на Кирения.
Римляните превземат Кипър от Птолемеите и по това време Лапитос става център на провинцията. Многото открити гробове и богатите археологически находища от този период показват, че по това време Кирения продължава да бъде голям и проспериращ град. В основата на варовикова статуя е открит надпис от 13-37 г. сл. Хр. в който е споменат „народът на Кирения“. Римляните построяват в града крепост с вълнолом, който позволява на корабите да акостират в пристанището спокойно.
Християнството бързо се разпростронява в областта. Първите християни-мъченици използват кариерите в Хрисокава, точно до замъка, като катакомби и каменни гробища. Те са най-важните археологически обекти от този период край Кирения. По-късно някои от тези кариери се превръщат в църкви с красиви икони, най-отличителната от които е „Айя Маври“. Оттогава още Кирения е център на епархия. Един от първите епископи, Теодот, е задържан и измъчван между 307 и 324 г. по времето на император Лициний. Въпреки че гоненията на християните официално са спрени през 313 г., когато император Константин I Велики и неговия съимператор Лициний приемат Миланския едикт, който дава подкрепа на християнството на територията на Римската империя и свобода на вероизповедания, мъченичеството на Теодот свършва чак през 324 г. и църквата днес го почита на 2 март.
Средновековие
След като Рим се разделя на Западна и Източна империя през 395 г., Кипър попада под византойско владичество и под религиозния авторитет на Православната църква. Византийците доукрепват римската крепост и през 10 век в рамките ѝ е построена църква, посветена на Свети Георги, в която се молят войниците от гарнизона. След като през 806 г. Ламбуса е разрушена от арабските нашествия, Кирения става още по-важна, защото крепостта и гарнизона осигуряват защита на жителите. Последният византийски губернатор на Кипър е Исак Комнин Кипърски. Той се барикадира със семейството и съкровищата си в замъка когато през 1191 г. крал Ричард Лъвското сърце му обявява война и впоследствие става господар на острова.
Управлението на Ричард не е прието сърдечно сред местните и затова той предава Кипър под властта на Тамплиерите, а те през 1192 г. го продават на Ги дьо Лузинян. Под властта на кръстоносците селата около Кирения стават феодални имоти и градът отново става административен и търговски център на областта. Лузиняните разширяват замъка, построяват стени и кули около града и построяват още укрепления край пристанището. Те уголемяват и византийските замъци Свети Иларион, Буфавенто и Кантара, които, заедно с Киренийския замък, предпазват града от морски нападения. Замъкът в Кирения често е ябълката на раздора между кръстоносните крале в Светите земи и дори предизвиква конфликт с Генуа. Той е обсаждан много пъти, но никога не се предава.
През 1489 г. Кипър е завладян от Венецианската република. Венецианците преустройват Киренийския замък с цел да издържи на атака от барутни оръдия. Кралската резиденция и три от четирите тънки и високи кули на кръстоносците са съборени, а на тяхно място са построени дебели кръгли кули, които по-добре издържат на оръдеен огън. Тези нови кули никога не се изявяват, а през 1571 г. градът се предава на османската армия.
Османско владичество По време на османското владичество Кирения става център на един от първо четирите, а по-късно шестте вилаета на територията на Кипър и продължава да е административен център на острова. Благоденствието му спада когато тук е поместен гарнизон. Християнското население е изгонено от замъка и никой, освен артилеристите и семействата им, няма праводо да влиза там. Войниците грабят и убиват жителите на града и на съседните села, независимо от религията им. Единствените местни, които решават да останат, са рибарите и търговците, чието препитание е свързано с морето. Те строят домовете си извън стените на замъка, който с времето, поради липсата на поддръжка и занемаряването, се превръща в развалини. Останалите жители се местят в област, известна като Пано Кирения или Риатико (това име отбелязва, че е принадлежала на цар) или в близките планини, където основават селищата Термея, Каракуми, Казафани, Белпаис и Карми.
Градът преживява пак възход, когато местните турски управници са склонени с помощта на подкупи и дарове да позволят търговията с Мала Азия и Егейските острови. През 1783 г. е ремонтирана църквата „Хрисополитиса“. През 1856 г., когато е издаден Хатихумаюна, който дава по-голяма религиозна свобода на народите в Османската империя, на скалист връх с изглед към морето е построена църквата „Свети Архангел Михаил“. Скоро градът и близките селища възвръщат християнското си население. Местната земеделска и морска търговия, особено износа на рожкови за Мала Азия, обуслава добрия живот на местните. Някои от тях дори успяват да изучат децата си и да участват в културни мероприятия.
Британско владичество
През 1878 г., след тайно споразумение между правителствата на Британската и Османската империя, остров Кипър е предаден на Великобритания като военна база в Средиземноморието. В началото британците не правят особени административни промени и Кирения си остава седалище на окръг. През проход в Киренийската планина е построен път, свързващ града със столицата на острова Никозия. Пристанището е възстановено и разширено за увеличаване на търговията с отсрещния малоазиатски бряг. Оправена е общинско-административната система на града и общинският съвет заема важна роля в почистването и модернизацията му. През 1893 г. с дарения и частно финансиране е построена болница. През първото десетилетие на 20 век Кирения е бързо развиващ се малък град с нова училищна сграда, собствен вестник, обществени, образователни и спортни клубове. Също така е любимо място за почивка на богатите семейства на Никозия. Много домове се превръщат в пансиони или отдават стаи под наем. През 1906 г. край морето е построен първият хотел – „Актеон“. През тези първи десетилетия на британското управление обаче има и периоди на икономически несгоди за населението. Високите данъци, честите периоди на недоимък и световната икономическа криза довеждат до масова емиграция първо към Египет, а после и към САЩ.
През 1922 г. Кирения отново става седалище на митрополия след завършването на новата митрополитска сграда. През същата година Гръцко-турската война довежда до спад в търговията с отсрещния бряг и сериозна икономическа криза. Тогава идва Костас Кацелис, младеж, завърнал се от САЩ, построил първите съвременни хотели в града, „Хотел Сийвю“ през 1922 г. и „Хотел Доум“ през 1932 г., с цел да привлече чуждестранна клиентела. Мекият климат на Кирения, живописното пристанище, панорамите, които събират море, планини и растителност и модерните удобства скоро привличат много посетители и икономиката на града се съживява чрез туризма. След Втората световна война той остава любимо място за почивка на никозийците и чужденците. Тук се заселват и много британци.
Независим Кипър През 1960 г. Кипър извоюва независимостта си от Великобритания. Междуетническият конфликт между гърците и турците на острова през 1963-64 г. отново спира развитието на града. Макар че спречкванията в самата Кирения са малко, турските бойци блокират пътя Кирения-Никозия и се заселват в замъка Свети Иларион. Въпреки тези перипетии, икономиката на града процъфтява през 60-те и 70-те години на 20 век. Построено е ново кметство и е създаден етнографски музей. Останките от древното корабокрушение са събрани и заедно с всичките съкровища са изложени в постоянна експозиция в градския замък. Създават се все повече хотели и през 70-те години е построен нов път за Никозия от изток. Културните дейности в града стават все повече. Освен ежегодните културни и религиозни празници, в града се провеждат изложби на цветя, регати, концерти и театрални представления. От един от най-малките градове в Кипър Кирения се превръща в най-развития град в страната.
Населението на града – гърци, турци, маронити, арменци и англичани, мирно съжителстват в ежедневните си работи и градът се разраства извън двата исторически квартала Като (Долна) и Пано (Горна) Кирения. В полите на планината се създава новият квартал „Калифорния“, който почти достига селцата Термея, Каракуми и Айос Георгиос.
През 1974 г. в окръг Кирения има 47 села. 83 % от населението са гърци и маронити, а турците са само 15 %.
Турска окупация На 20 юли 1974 г. турските въоръжени сили започват операция Атила, турската окупация на Северен Кипър, след военен преврат в страната. Кипърските гърци са изгонени от домовете си в Кирения и другаде в северната част на острова от турските войски, насочили се към днешната Зелена линия. В същото време кипърските турци изоставят домовете си на юг и тръгват към линията.
Общността на изгонените кипърски гърци на Кирения не изчезва. С голяма помощ от общината и етническото общество изгнаниците си продължават работите на север от Никозия. Те също така могат да гласуват на местните избори. Митрополитът на Кирения продължава да ръководи религиозните дейности в града. Празнуват се всички традиционни религиозни и културни празници. В последните години се наблюдава завръщане на гръцкото население в града.
Пристанище