Николай Степанович Гумильов (, 15 април 1886 – вероятно през август 1921) е руски поет, основател на литературното течение акмеизъм, към което се присъединяват и други значими руски поети като Осип Манделщам и съпругата на Гумильов Анна Ахматова. Течението се противопоставя на господстващия в началото на ХХ в. в руската литература символизъм и се ориентира към по-пластична, предметна, близка до ежедневния живот, а понякога – натуралистична поезия. Творчеството на самия Гумильов се характеризира с интерес към екзотиката, приключенията, пътешествията.
Николай Гумильов е баща на руския географ и историк Лев Гумильов.
На 3 август 1921 Гумильов е арестуван по обвинение за участие в контрареволюционен монархически заговор, наречен „Конспирацията Таганцев“. Всички арестувани участници, включително поетът, са разстреляни. Активното му участие в заговора обаче не е потвърдено и на 30 септември 1991 г. той е реабилитиран посмъртно с решение на Върховния съд на СССР. Мястото на екзекуцията и погребението все още са неизвестни.
Произведения Стихосбирки Горы и ущелья (рукописный). Тифлис, 1901. Путь конквистадоров. СПб.: типо-лит. Р. С. Вольпина, 1905. Романтические цветы. Париж: Impr. Danzig, 1908. Жемчуга. М.: Скорпион, 1910. Чужое небо. СПб.: Аполлон, 1912. Колчан. М.—Пг.: Альциона, 1916. Костёр. Пг.: Гиперборей, 1918. Фарфоровый павильон: Китайские стихи. Пг.: Гиперборей, 1918. Шатёр. Севастополь: Издание цеха поэтов, 1921; Ревель: Библиофил, . Огненный столп. Петербург: Петрополис, 1921.
Пиеси Дон Жуан в Египте (1912) Игра (1913, публикувана 1916) Актеон (1913) Гондла (1917) Дитя Аллаха (1918) Отравленная туника (1918, публикувана 1952) Дерево превращений (1918, публикувана 1989) Охота на носорога (1920, публикувана 1987)
Драматически сцени и фрагменти Ахилл и Одиссей (1908) Зелёный тюльпан Красота Морни (1919, публикувана 1984)
Проза Дитя Аллаха: Араб. сказка в 3 карт. (СПб., 1917) Записки кавалериста (1914 – 1915) Чёрный генерал (1917) Весёлые братья Африканский дневник Вверх по Нилу Карты Девкалион Скрипка Страдивариуса
Поеми Мик. Африканская поэма (СПб.: Гиперборей, 1918) Поэма начала (1921)
Преводи Теофиль Готье, Эмали и камеи. СПб.: издательство б. М. В. Попова, вл. М. А. Ясный, 1914. Роберт Браунинг. Пиппа проходит (1914) Альбер Самен, Полифем Гильгамеш (1919) Уильям Шекспир, Фальстаф (1921)
Критика Статьи и заметки о русской поэзии (1923)
Посмъртни издания Тень от пальмы. Рассказы. Петроград: Мысль, 1922. Стихотворения: Посмертный сборник. 2-е доп. изд. Пг.: Мысль, 1923. Письма о русской поэзии. Петроград: Мысль, 1923. К Синей звезде: Неизданные стихи 1918 г. Берлин: Петрополис, 1923. Посмертные стихи. Шанхай: Гиппокрена, 1935.
Източници
Външни препратки От и за Николай Гумильов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Жираф – Елена Ваенга
Категория:Руски писатели Категория:Руски поети Категория:Възпитаници на Парижкия университет Категория:Руска аристокрация Категория:Руски монархисти Категория:Руски военни дейци от Първата световна война Категория:Починали в Санкт Петербург Категория:Жертви на Червения терор в Съветска Русия Категория:Екзекуции в Русия и Съветския съюз