Робин Уилямс () е американски актьор и комик. Известен с уменията си за импровизация и голямото разнообразие от герои, които създава спонтанно и изобразява във филми, както в драми, така и в комедии, той е смятан за един от най-великите комедианти на всички времена. Удостоен е с множество награди, включително Награда „Оскар“, две награди „Еми в праймтайм“, шест награди „Златен глобус“, пет награди „Грами“ и две награди на Гилдията на актьорите. Удостоен е със Златен глобус на името на Сесил Демил през 2005 г.
Уилямс започва да изпълнява стендъп комедия в Сан Франциско и Лос Анджелис в средата на 70-те години и издава няколко комедийни албума, включително Reality ... What a Concept през 1980 г. Става известен с ролята на извънземния Морк в ситкома на Ей Би Си „Морк и Минди“ (1978–1982). Получава първата си главна филмова роля в игралния филм „Попай“ (1980). Печели „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля за „Добрият Уил Хънтинг“ (1997). Другите му роли, номинирани за „Оскар“, са за „Добро утро, Виетнам“ (1987), „Обществото на мъртвите поети“ (1989) и „Кралят на рибарите“ (1991).
Участва в добре приетите от критиците драми „Светът според Гарп“ (1982), „Москва на Хъдсън“ (1984), „Пробуждане“ (1990), „Опасно безсъние“ (2002), „Експресно фото“ (2002) и „Най-добрият баща в света“ (2009). Той също участва в „Играчки“ (1992), „Клетка за птици“ (1996) и „Пач Адамс“ (1998), както и в семейни филми като „Хук“ (1991), „Мисис Даутфайър“ (1993), „Джуманджи“ (1995), „Джак“ (1996), „Флабър“ (1997), „Семейна ваканция“ (2006) и трилогията „Нощ в музея“ (2006–2014). Той дава гласа си на анимационните филми „Аладин“ (1992), „Роботи“ (2005), „Весели крачета“ (2006) и неговото продължение Весели крачета 2 (2011).
Той е на 13-о място в списъка на „100 най-големи комици за всички времена“. През 2009 година е отличен като Легенда на Дисни.
Биография Уилямс е роден в Болница „Сейнт Лука“ в Чикаго, Илинойс, на 21 юли 1951 г.Източниците си противоречат. The Robin Williams Scrapbook и Енциклопедия Британика, както и две отпечатъни биографии, The Life and Humor of Robin Williams: A Biography и Robin Williams: A Biography, дават като рожденна година 1952. Обаче в интервю от 4 юли 2007 г. Уилямс говори за себе си като 55-годишен:" Той също потвърждава ложденната си дата като 2 юли 1951 г. в интервю за фенсайт от 2008 г.: Stuurman, Linda. [May 25, 2008] July 12, 2008. RWF talks with Robin Williams: Proost! ." The Robin Williams Fansite. Баща му Робърт Фицджералд Уилямс (1906–1987), е старши изпълнителен директор в подразделението Линкълн-Мъркюри на Форд. Майка му Лори Маклорин (1922–2001) е бивш модел от Джаксън, Мисисипи, чийто прадядо е сенаторът и губернаторът на Мисисипи Анселм Дж. Маклорин. Уилямс има двама по-големи природени братя: Робърт по бащина линия (известен също като Тод,) и Маклорин по майчина линия. Докато майка му е част от Църквата на Христос-учения, Уилямс е възпитаван в епископалната вяра на баща си. Уилямс приписва на майка си важното ранно влияние върху хумора му и той се опитва да я разсмее, за да привлича вниманието ѝ.video: "Robin Williams – Inside The Actors Studio" , 10 юни 2001
Учи в държавното основно училище в Лейк Форест, Илинойс, в Основно училище „Гортън“ и в Средно училище „Диър Пат“. Описва себе си като тихо дете, което не преодолява срамежливостта си, докато не се включва в гимназиалния театър. Приятелите му го помнят като много забавен. В края на 1963 г., когато Уилямс е на 12 години, баща му е преместен в Детройт. Семейството живее във ферма с 40 стаи на 8 хектара в предградието „Блумфийлд Хилс“, Мичиган, където учи в частното Провинциално дневно училище „Детройт“. Той е в училищния отбор по борба и е избран за председател на класа.
Тъй като и двамата му родители работят, Уилямс е отчасти отгледан от прислужницата на семейството. Когато е на 16 г., баща му се пенсионира рано и семейството се премества в Тибурон, Калифорния. След това Уилямс учи в Гимназия „Редууд“ в близкия град Ларкспър. По време на дипломирането си през 1969 г. е избран за „Най-вероятно да не успее“ и „Най-забавен“ от съучениците си. След като завършва гимназия, Уилямс се записва в мъжкия колеж „Клеърмонт“ в Клеърмонт, за да учи политология. Напуска, за да следва актьорско майсторство. Учи театър в продължение на три години в Колеж „Марин“ – 2-годишен държавен колеж в Кентфилд, Калифорния. Според професора по драма в колежа Джеймс Дън дълбочината на таланта на младия актьор става очевидна, когато той е избран за участие в мюзикъла „Оливър!“ като Фейджин. Уилямс често импровизира по време на престоя си в драматичната програма, оставяйки членовете на актьорския състав в истерия.
През 1973 г. Уилямс получава пълна стипендия за Училище „Джулиард“ (група 6, 1973–1976) в Ню Йорк. Той е един от 20-те студенти, приети в класа първокурсници, и той и Кристофър Рийв са единствените двама, приети от Джон Хаусман в програмата за напреднали в училището през същата година. Уилям Хърт и Манди Патинкин също са му съученици.
Уилямс и Рийв имат клас по диалекти, преподаван от Едит Скинър – един от водещите преподаватели по глас и реч в света; според Рийв, Скинър е бил впечатлен от Уилямс и способността му незабавно да се представя с много различни акценти. Основният им учител по актьорско майсторство е Майкъл Кан, който е „еднакво объркан от това човешко динамо“. Уилямс вече има репутация на забавен, но Кан критикува лудориите му като обикновена стендъп комедия. В по-късна продукция Уилямс кара критиците си да замълчат с добре приетото си изпълнение на старец в „Нощта на игуаната“ на Тенеси Уилямс. Уилямс и Рийв остават близки приятели до смъртта на Рийв през 2004 г.
Уилямс напуска Джулиард в първата си година през 1976 г. по предложение на Хаусман, който казва, че няма нищо повече, на което Джулиард може да го научи. Джералд Фрийдман, друг негов учител в Джулиард, казва, че Уилямс е гений и че консервативният и класически стил на обучение в училището не му подхожда; никой не се учудва, че той си тръгва.
По време на кариерата си той страда от проблеми със злоупотреба с наркотични вещества и от случаи на тежка депресия. Намерен е мъртъв в дома си в Парадайс Кей, Калифорния, през август 2014 г., на 63-годишна възраст. Смъртта му е обявена за самоубийство. Според вдовицата му той е бил диагностициран с Болест на Паркинсон и е изпитвал депресия, тревожност и нарастваща параноя. Аутопсията му обаче установява дифузна болест на телцата на Леви и специалисти по Деменция с телца на Леви казват, че симптомите му съответстват на тази болест.
Кариера 1976 – 1983 г.: Стендъп комедия и „Морк и Минди“ Уилямс започва да изпълнява стендъп комедия в района на залива на Сан Франциско през 1976 г. Той прави първото си представление в Холи Сити Зуу – комедиен клуб в Сан Франциско, където се издига от поддържащ бар. Мести се в Лос Анджелис и продължава да изпълнява стендъп комедия в клубове, включително в „Комеди Стор“. Там през 1977 г. е видян от телевизионния продуцент Джордж Шлатер, който го кани да се появи на възобновяване на шоуто му Laugh-In. Шоуто е излъчено в края на 1977 г. и е дебютната телевизионна изява на Уилямс. През същата година Уилямс също прави шоу в комедийния клуб LA Improv за Хоум Бокс Офис.video: "Young Robin Williams at the Los Angeles Improv, 1977 Докато възраждането на Laugh-In се проваля, това води Уилямс до телевизионната му кариера. Той продължава да изпълнява стендъп в комедийни клубове като Рокси, за да поддържа уменията си за импровизация остри.
Първата му филмова роля е малка роля в нискобюджетната комедия от 1977 г. Can I Do It... 'Til I Need Glasses?. Първата му главна роля обаче е като Попай в игралния филм „Попай“ (1980), в който Уилямс демонстрира актьорските си умения, демонстрирани преди това в телевизионната му работа; комерсиалното разочарование от филма обаче не се дължи на представянето му.
След съживяването на Laugh-In и появята в актьорския състав на „Шоуто на Ричард Прайър“ по Ен Би Си, Уилямс е избран от Гари Маршал за ролята на извънземния Морк в епизода 'My Favorite Orkan' от 1978 г. на телевизионния сериал Happy Days („Щастливи дни“). Търсен като заместител в последния момент на напускащ актьор, Уилямс впечатлява продуцента със странното си чувство за хумор, когато сяда на главата си, когато е помолен да седне на прослушването. Като Морк Уилямс импровизира голяма част от своите диалози и физическа комедия, говорейки с висок, назален глас, и се възползва максимално от сценария. Актьорите и екипът, както и ръководителите на телевизионната мрежа, са дълбоко впечатлени от представянето му. Появата на Морк се оказва толкова популярна сред зрителите, че довежда до отделния телевизионен ситком „Морк и Минди“, в който Уилямс си партнира с Пам Добър и който се излъчва от 1978 до 1982 г.; шоуто е написано, за да напасне неговите екстремни импровизации в диалога и поведението. Въпреки че изобразява същия герой като в Happy Days, поредицата се развива в настоящето в Боулдър, Колорадо, вместо в края на 1950 г. в Милуоки. В своя пик ситкомът има седмична аудитория от 60 млн. зрители и се смята за мястото на превръщане на Уилямс в суперзвезда. Той е много популярен сред младите хора, защото Уилямс се превръща в „мъж и дете, жизнерадостен, с гумено лице, безкраен бликащ от идеи“. Морк става популярен, представян е на плакати, книжки за оцветяване, кутии за обяд и други стоки. Ситкомът 'има такъв успех в първия си сезон, че Уилямс се появява на 12 март 1979 г. на корицата на списание „Тайм“. Тази снимка е поставена в Националната портретна галерия на САЩ в Смитсоновия институт малко след смъртта му, за да позволи на посетителите да отдадат почитта си. Уилямс също се появява на корицата на сп. „Ролинг Стоун“ от 23 август 1979 г., сниман от Ричард Аведън.Williams, Robin. Rolling Stone, 18 май 2006
С успеха си в „Морк и Минди“ Уилямс започва да достига до по-широка аудитория със своята стендъп комедия, като се започне от края на 70-те и през 80-те години, включително три специални комедийни комедии на Хоум Бокс Офис : Off The Wall (1978), An Evening with Robin Williams (1983) и A Night at the Met (1986). Уилямс печели наградата „Грами“ за най-добър комедиен албум за записа на неговото шоу на живо през 1979 г. в нощния клуб „Копакабана“ в Ню Йорк, Reality... What a Concept („Реалността... Каква концепция“).
1982 – 1999 г.: Филмова слава и признание
Актьорът продължава да играе ролята на главен герой в игралния филм „Светът според Гарп“ (1982). Той продължава с други по-малки роли в по-малко успешни филми, като „Оцелелите“ (1983) и Клуб „Парадайз“ (1986), въпреки че казва, че тези роли не са помогнали за напредъка на филмовата му кариера.
През 1986 г. Уилямс е водещ на 58-те награди на Академията. На следващата година се появява в специалния комедиен скеч Carol, Carl, Whoopi and Robin (1987), като играе заедно с Керъл Бърнет, Карл Райнър и Упи Голдбърг. Уилямс също е редовен гост в различни токшоута, включително The Tonight Show Starring Johnny Carson и Късното нощно шоу на Дейвид Летърман, в което се появява 50 пъти.
Първият му голям пробив идва от главната му роля в игралния филм „Добро утро, Виетнам“ (1987) на режисьора Бари Левинсън, която му носи номинацията за „Оскар“ за най-добра мъжка роля. Действието на филма се развива през 1965 г. по време на войната във Виетнам, като Уилямс играе ролята на Адриан Кронауер – радио говорител, който забавлява войниците с комедия и сарказъм. Позволено му е да играе ролята без сценарий, импровизирайки повечето от репликите си. През микрофона той създава гласови импресии на различни хора, включително Уолтър Кронкайт, Гомер Пайл, Елвис Пресли, г-н Ед и Ричард Никсън.