Гаоните (, „гордост“ или „величие“) са ръководителите на двете еврейски талмудически академии във Вавилония през VI-XI век. Те са приемани за духовни лидери (за разлика от светските екзиларси) на еврейските общности по целия свят през този период.
Гаоните играят важна роля в предаването на Тората, преподават Талмуда и дават авторитетни тълкования по въпроси, които не са засегнати в него.
Съвременна употреба на термина В модерния иврит думата гаон означава "гений". Това се дължи на репутацията на гаоните в религиозните еврейски среди.
Източници
Категория:История на евреите