Осмият конгрес на Македоно-одринската организация заседава в София, България от 4 до 7 април 1901 година.

Предистория За да предотврати очертаващата се атака от страна на българското правителство срещу МОО през ноември 1900 година ръководството ѝ, начело с Борис Сарафов решава да замине за Македония и Одринско и да отстъпи управлението на други дейци, като за председателското място на Върховния комитет Сарафов посочва кандидатурата на Иван Цончев. На среща между Цончев и Върховния комитет в София е уговорено това да стане на извънреден конгрес на организацията. Изненадващо обаче, под въздействието на Симеон Радев, Сарафов се отмята от уговорката и между него и Цончев се стига до скандал и разрив. Цончев се уволнява от армията и задно с привържениците си започва агитация в страната, за да повлияе на избора на делегати за насрочения за 4 април конгрес. През нощта на 23 срещу 24 март изненадващо столичната полиция арестува Сарафов и другите членове на Върховния комитет. Така конгресът започва работа в изключително напрегната обстановка.

Делегати На конгреса, заседаващ в салона на братя Прошек, присъстват 123 делегати,Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979. разделени на три групировки – цончевисти, сарафисти и привърженици на ВМОРО.

От общо 134 делегати отсъстват 6, между които и починалият в София балбунарски делегат д-р Кушев. Останалите избират за председател на конгреса Стоян Михайловски (80 гласа), за подпредседатели Димитър Владов (91) и Никола Габровски (52), а за секретари Лазар Вишин (50), Димитър Евстатиев (39), Върбан Хаджигенчев (40) и Иван Йосифчев (44).

Делегати Дружество Делегати Бележка Орханийско македоно-одринско дружество Тодор Лаловски Плевенско македоно-одринско дружество Димитър Константинов Георги Узунов Кочериновско македоно-одринско дружество Тодор Саев Ямболско македоно-одринско дружество Димитър Клатнов Константин Кондов Софийско македоно-одринско дружество Стоян Шангов Лазар Вишин Видинско македоно-одринско дружество Димитър Рашев Иван Цончев Новоселско македоно-одринско дружество Георги Дойчинов Лазар Николов Самоковско македоно-одринско дружество Асен Хадживасилев Оряховско македонско дружество Данаил Георгиев Михаил К. Манасиев Казанлъшко македоно-одринско дружество Антон Страшимиров Георги Попов Сливенско македоно-одринско дружество Васил Панчев Златишко македоно-одринско дружество Трайчо Иванов Берковица Владимир Иванов Ломско македоно-одринско дружество Денко Николов Княжевско македоно-одринско братство Васил Диамандиев Харманлийско македоно-одринско дружество Александър Димитров Костадин Грозев Хебибчевско македоно-одринско дружество Христо Бояджиев Вършец Витан Герасимов Дупнишко македоно-одринско дружество Яне Сандански Никола Малешевски Мусибей Владимир Бобошевски Силистренско македоно-одринско дружество Козмо Ив. Георгиев Караризово Ангел Златонов Пловдивско македоно-одринско дружество Апостол Димитров Иван Йосифчев Етрополе Павел Ц. Христов Рилско македоно-одринско дружество Щерьо Михайлов Бобошевско македоно-одринско дружество Димитър К. Кацарев Търновосейменско македоно-одринско дружество Марин Йовчев Кюстендилско македоно-одринско дружество Георги Господинов Задраскан в протокола Иван Кепов Станимашко македоно-одринско дружество отец Владимир Димитров Кавакли отец Владимир Димитров Паная отец Владимир Димитров Задраскан в протокола Лясковец Панайот КондевБилярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.Задраскан в протокола. Михаил К. Манасиев Белене Янко Ив. Попов Самоковско македоно-одринско дружество Лазар Нишков Осоишко македоно-одринско дружество Иван Грънчаров Ловешко македоно-одринско дружество П. Стоянов Севлиевско македоно-одринско дружество Андрей М. Конов Търновско македоно-одринско дружество Никола Габровски Тодор Кърбларов Новопазарско македоно-одринско дружество Григор Попдимитров Сухиндол Никола Ив. Ванков Драганово Слави Малинов Татарпазарджишко македоно-одринско дружество Александър Конев Никола Герасимов Елена Христо Миленов Поповско македоно-одринско дружество Иван Касабов Новозагорско македоно-одринско дружество Тодор Мутевски Разградско македоно-одринско дружество Сава Попов Шуменско македоно-одринско дружество Коста Дюкмеджиев Панайот Кърджиев Добричко македоно-одринско дружество Стефан Попов Княжевско македоно-одринско дружество Тома Стефанов Ески Джумая Руси А. Попов Карнобат Атанас Тодоров Върбица Христо Бакалов Луковитско македоно-одринско дружество Георги Шекерджиев Горнооряховско македоно-одринско дружество Спиро Пройчев Тутракан Симеон Радев Бургаско македоно-одринско дружество Петър Янев Георги Кондолов Ихтиманско македоно-одринско дружество Панко Радоилски Дряново Върбан Хаджигенчев Никополско македоно-одринско дружество Васил Николов Габровско македоно-одринско дружество Досю Негенцов П. Лучев Чепино Филип Главеев Димитър Масларов Белоградчишко македоно-одринско дружество Васил Савчев Пернишко македоно-одринско дружество Иван Богданов Врачанско македоно-одринско дружество Лазар Симидчиев Свищовско македоно-одринско дружество Данаил Паунов Лило Яковов Провадийско македоно-одринско дружество Атанас Мурджев Варненско македоно-одринско дружество С. И. Шумков Куртбунар Панайот Хитов Старозагорско македоно-одринско дружество Васил Ив. Димчев Константин Бараков Русенско македоно-одринско дружество Димитър Владов Стоян МихайловскиБилярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260 Белослатинско македоно-одринско дружество Стоян Божинов Александър Шумков Каварна Константин Бричевски Балчишко македоно-одринско дружество Благой Кирчев Пиянец Никола Зографов Васил Раковски Балбунар Илия Стефанов Вакарел Христо Шипков Неизвестно Йордан Попйорданов Мездренско македоно-одринско дружество В. Цонев Айтоско македоно-одринско дружество Добри С. Будуров Цариброд Васил Траянов Георги Дойчев Долнобанско македоно-одринско дружество Владимир Сребърников Трънско македоно-одринско дружество Димитър Ризов Пещерско македоно-одринско дружество Андрей Ляпчев Тетевенско македоно-одринско дружество Михаил Георгиев Делегат и на Деветия конгрес Чирпанско македоно-одринско дружество Христо Кочев Фердинандско македоно-одринско дружество Стефан Попмихайлов Хасковско македоно-одринско дружество Захариев Димитър Астарджиев Борисовград Михаил Герджиков Радомирско македоно-одринско дружество Иван Г. Неврокопски Карлово Иван Н. Митов Светослав Мерджанов Задраскан в протокола Балван Кольо Йорданов Чупрене Павел Генадиев Долна Оряховица Петър Соколов Калофер Илия Коцев Трявна Алекси Косатев Градец Христо Галунски Казълагач Никола Д. Коларов Баташко македоно-одринско дружество Спас Калоянов Оряховско македонско дружество Тома Петров Кавакли Георги Панчаревски Русенско женско македоно-одринско дружество Коста Шахов Циганово Димитър Евстатиев Сараньово Ст. Т. МалиновБилярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 261

Касиран е изборът на Георги Господинов от Крушовенското дружество, тъй като се доказва, че такова не съществува. Председателстващият Георги Минков прочита отчета и се избира комисия по проверка на сметките в състав Шумков, Кепов, Негенцов, Лучев и Кърбларов.

Разисквания Основният въпрос който разделя делегатите е революция или еволюция, като революционната стратегия е защитавана от малцинството привърженици на стария комитет и от Цончев, а еволюционизмът е защитаван от разнообразни групи като старите дейци Андрей Ляпчев и Димитър Ризов, социалистите Никола Габровски и Владимир Димитров, интелектуалци като Антон Страшимиров и Стоян Михайловски и дейците на ВМОРО Гоце Делчев и Михаил Герджиков. Така например Ризов изтъква, че трябва да се избягва предварителното вдигане на въстание и за това е порицан от Цончев, а Габровски изтъква, че ВМОРО трябва да подготви въстанието, а ВМОК да я подпомогне материално и морално.

Разискванията протичат в конструктивен дух, като няма лични обиди и скандали. Макар почти всички делегати да критикуват стария състав на комитета, по предложение на Михайловски е избрана тричленна делегация в състав Стоян Михайловски, Димитър Владов и Иван Цончев, която посещава Борис Сарафов и другарите му в затвора, и им изказва благодарност за дейността им в комитета.

Решения На конгреса се избира нов състав на ВМОК. Предложени са 13 кандидатури, от които първите шестима формират новия ВМОК. Гласуват 122 делегати. Получените гласове са:

Избрани 1. Димитър Владов (85 гласа) 2. Георги Минков (65 гласа) 3. Владимир Димитров (62 гласа) 4. Иван Кепов (60 гласа) 5. Георги Петров (59 гласа) 6. Стоян Михайловски (48 гласа)Неизбрани 7. Гоце Делчев (46 гласа) 8. Иван Цончев (38 гласа) 9. Стефан Николов (37 гласа) ... 13. Анастас Янков (19 гласа)

Михайловски става председател, Димитров – подпредседател, Кепов секретар, а Владов, Минков и Петров – членове съветници на Комитета. Михайловски и Владов са привърженици на крилото на Цончев, Кепов и Димитров на ВМОРО, а Минков и Петров са сарафисти.

За редактор на вестник „Реформи“ е избран Никола Харлаков.

Бележки

Категория:Конгреси на Македоно-одринската организация