Пещалево () е село в община Долнени на Северна Македония.

География Разположено е в северната част на Прилепското поле на около 5 километра западно от общинския център Долнени.

История В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Пещелор, с 12 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 31 (превод П. Груевски).

В XIX век Пещалево е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Пещалево (Peschtalévo) е посочено като село с 53 домакинства и 136 жители мюсюлмани и 83 българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пещалево е населявано от 320 жители българи мохамедани.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пищелево е чисто турско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 50 къщи.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пещалево живеят 439 помаци.Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Пещалево като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.

В 1965 година е изградена църквата „Света Богородица“. Изписана е от Доне Донески.

Личности Родени в Пещалево Коле Пещелевец, деец на ВМОРО в ПрилепскоАцев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 395. Найдо Момиров - Пещалевец (? - 1904), войвода на ВМОРО Реджеп Абдулах, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „няколко глави от добитъка, който се разпръснал от Крушево и от околните села по време на Крушевските събития“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година

Бележки

Категория:Села в община Долнени