Понятието за право се определя от различните философски и мирогледни възприятия в исторически и политически аспект на обществото. Няма универсална или легална дефиниция на правото.
Според Целз, „правото е изкуство за доброто и справедливостта“. Търсенето на единно, интегрално и всеобхващащо определение за правото продължава поради обстоятелството, че правото е достатъчно сложно, многоаспектно и многопластово социално явление, като е и израз на непрестанното развитие на правопознанието.
В исторически контекст за правопознанието възникват различни възгледи за това що е право и за същността на правото, които най-често традиционно се свеждат до следните основни групи: Естественоправни теории – виж естествено право; Позитивистки теории за правото (етатистки позитивизъм) - виж позитивно право; Идеалистични теории за правото – виж философия на правото (Хегел); Исторически теории за правото – виж Германска историческа школа; Социологически теории за правото – виж социология на правото; Психологически теории за правото – виж психологическо битие на правото; Реалистични теории за правото – виж правен реализъм; Феноменологични теории за правото – виж феноменология.
Източници Понятие за правото. Възникване, същност, характерни черти и функции на явлението право. Право, нравственост, равенство, справедливост.
Вижте също Животът е кратък, изкуството вечно Ахура Мазда Fiat iustitia, et pereat mundus Sitz im Leben
Категория:Теория на правото