Паисий Величковски е православен светец, родом от Полтава. Той се замонашва на Атон. Издирва намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превежда ги от старогръцки на църковнославянски език или поправя и допълва по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи.
През 1763 г. се премества в Княжество Молдова заедно с 60 свои духовни последователи – монаси и послушници и основава школа. Там се превеждат редица аскетически произведения като „Наставление“ от св. Исаак Сирин, „Въпроси и отговори“ от св. Максим Изповедник, „Поучения“ от Св. преподобни Теодор Студит, „Наставления“ от авва Варсануфий и др.
Със своите преводи той слага ново начало на славянската аскетическа литература и възстановява исихазма след забрава от няколко столетия. Преди преводите на Паисий Величковски са съществували преводи на някои древни аскетически произведения, но те са вече остарели и редки. От грешки при многобройните преписвания често смисълът им е неясен или дори изгубен, а написаното в тях е забравено като ръководство за духовен живот.
Благодарение на трудовете на Паисий Величковски се появяват на църковнославянски език настолните книги за всеки монах „Добротолюбието“, „Лествицата“ и поученията на св. Исаак Сирин – незаменими пътеводители за подвижнически живот. Преводът на „Добротолюбието“ е завършен през 1793 г. и през същата година то е отпечатано в Санкт Петербург, като се превръща в една от най-четените духовни книги в Русия. До 1902 г. излизат 7 негови издания.
В школата на преп. Паисий Величковски работят редица българи, които след смъртта му се връщат в българските манастири и съживяват духовния живот – йеросхимонах Спиридон Рилски, Манасий Троянски и др. Тяхното влияние не е добре проучено.
Издания Паисий Величковский, преп. Автобиография, жизнеописание и избранные творения по рукописным источникам ХVIII-ХIХ вв. Сост. П. Б. Жгун и М. А. Жгун. Общ. ред. Д. А. Поспелова, О. А. Родионова. М., 2004 (Smaragdos Philocalias). Паисий Величковский, преп. Автобиография. Житие. Сост. схимонах Митрофан. Сергиев Посад, Свято-Троицкая Сергиева лавра, 2007. Паисий Величковский, преп. Полемические произведения, поучения, письма на церковнославянском языке. М., 2007 (Smaragdos Philokalias). Паисий Величковски, преп. Полски кринове или прекрасни цветя. Зографски манастир, 2010.
Изследвания Линца, Е. Паисий Величковски – един измежду последните големи църковнославянски книжовници. – Старобългаристика, 7, 1983, № 3, 14 – 42 Житие преп. Паисия Нямецкого (Величковского) . – В: Канонизация святых (тысячелетие крещения Руси). Троице-Сергиева Лавра, 1988; Aubry, М. Saint Paissius Velichkovsky (1722 – 1794) et la tradition patristique de l’Eglise orthodoxe. Paris, 1992. Тахиаос, А.-Э. Н. Возрождение византийского мистицизма старцем Паисием Величковским (1722 – 1794). – В: Свидетель Истины: памяти протопресвитера Иоанна Мейендорфа. Сост. А. В. Левитский. Екатеринбург, 2003, стр. 435 – 443. Тахиаос, А.-Э. Н. Предварительный список полной библиографии о старце Паисии Величковском. – – В: Свидетель Истины: памяти протопресвитера Иоанна Мейендорфа. Сост. А. В. Левитский. Екатеринбург, 2003, стр. 444 – 456. Паисий Величковски и неговата книжовна школа. Ред. Т. Коев, Г. Данчев и Д. Кенанов. Велико Търново, 1994 (Проглас). Paisij, lo starec. Atti del III Convegno ecumenico internazionale di spiritualita russa „Paisij Velickovskij e il suo movimento spirituale“. Bose, 20 – 23 settembre 1995. A cura di A. Mainardi. Bose, 1997. Кенанов, Д. Преводаческата школа на св. Паисий Величковски: търсене на истинните славянски книги. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, 2007, 138 – 153. Кенанов, Д. Стихова прослава на Паисий Величковски. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, 2007, 154 – 162. Кенанов, Д. Йеросхимонах Спиридон Рилски – българският ученик на Паисий Величковски. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, 2007, 163 – 173. Майнарди, А. „Slavia Orthodoxa“ в эпоху Просвещения. Литературная деятельность старца Паисия Величковского. – Труды Отдела древнерусской литературы, 58, 2007, 927 – 939.
Категория:Православни светци Категория:Светогорски монаси Категория:Родени в Полтава