Кочина (на старобългарски котьць означаващо клетка за животни, кошарка), или още свинарник, е заградено място, обикновено малка сграда с дворче за отглеждане на прасета. В преносен смисъл думата се използва да означи мръсно и неприветливо място. Свинете нямат потни жлези, поради което трябва да живеят в кал и вода, за да могат да контролират собствената си температура. Крупни сгради със съоръжения за изхранване и почистване и вентилация от този тип обикновено се наричат свинеферми.
За целите на изпълнението на Държавната програма за контрол и изкореняване на заболяването Класическа чума по свинете фермите за отглеждане на свине се делят на няколко типа в зависимост от степента на въвеждане на мерките за биосигурност.Програма за контрол и ерадикация на заболяването Класическа чума по свинете в Република България през 2010 година Индустриални свинеферми – крупни стопанства, въвели мерки за биосигурност. Свинете се отглеждат интензивно в халета с подходящи оптимални условия за разплод и угояване на прасетата. Фамилни ферми, категория A – ферми с въведени мерки за биосигурност, но по-малък капацитет от предните. Фамилни ферми, категория Б – ферми, в които не всички мерки за биосигурност са въведени. Заден двор – стопанства, в които се отглеждат свине, предназначени само за собствена консумация. Отглеждат се в примитивни сгради, в които почти не са спазени мерките за биосигурност. Стада от Източно-балкански свине – отглеждат се при пасищни условия. Нощуват в кочини, наречени „свин“, изградени в гората на специално отредено за целта място.
Външни препратки Наредба №44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти
Бележки
Категория:Селскостопански сгради и съоръжения