Заполжани () е село в община Долнени на Северна Македония.
География Разположено е в централната част на Прилепското поле, южно от центъра на общината Долнени и северозападно от град Прилеп.
История В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година Заполжани е отбелязано като село с 16 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 197 (превод Стефан Андреев). В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година селото е записано като Заполжан, с 16 ханета.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
В XIX век Заполжани е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1872 година.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Заполяни (Zapolyani) е посочено като село с 40 домакинства и 160 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Заполжени е населявано от 354 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Заполжани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 30 къщи.
В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Заполжани (Zapoljani) има 160 българи екзархисти и в селото работи българско училище.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Личности Родени в Заполжани Димитър Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
Бележки
Категория:Села в община Долнени