Паун Христов Генов е български писател, поет и документалист.
Биография Паун Генов е роден на 29 юни 1915 г. в село Средногорово, Казанлъшко. Завършва гимназия в Казанлък. Сред любимите му учители са Стефан Попвасилев и Чудомир. В читалище „Искра“ слуша лекции на Асен Златаров, Антон Страшимиров, Стилиян Чилингиров, Александър Балабанов и Владимир Русалиев, с които остава приятел цял живот. След гимназията се връща на село и като председател на читалището поставя основите на издателска библиотека „Селско възраждане“. В нейната програма пише: „Да култивира в душата на селянина любов към книгата и към ония, които обричат перото си в служба на него. Да работи за нравственото усъвършенстване и духовното прераждане на селото – основа на държавата и човечеството. Да разсее мрачния облак на невежеството, суеверието и злобата човешка. Да внедри в сърцата добродетелите на утрешния човек.“
Литературна дейност започва още много млад, като през 1930 г. публикува в детски вестници. През 1933 г. редактира и пише във в. „Хоризонт“: обединително звено на младите провинциални писатели. През 1944 г. завършва философия в Софийския университет. Редактор и журналист във в. „Младо село“ (1936 – 1938), „Трезва младеж“ (1936), „Светлоструй“ (1939 – 1941), „Земеделско знаме“ (1948 – 1950), „Народно земеделско знаме“ (1945 – 1947), „Кооперативно село“ (1953 – 1963). Член на Съюза на българските писателиЧленове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 16 юни 2026 г. от 1940 г. Член на БЗНС. Репресиран след 9 септември 1944 г.
Съставител на избрани произведения на Димана Данева и Коста Тодоров. Преводач на руска поезия. Автор на множество статии и рецензии за литература, кино, изобразителни изкуства. Лектор в много университети и читалища в цяла България.
Почива на 7 август 1999 г. в София.
Семейство съпруга – Маргарита Петрова Генова (1920 – 2007), син – Севдалин Генов (1943), дъщеря – Румяна П. Генова (1946 – 2015).
Библиография Автор на книгите: „Нова вяра“, стихове и поеми (1938), „Предпролет“ (стихове, 1940), „Владая“ (поема, 1946), „Коста Тодоров“ (очерк, 1947), „Янко Забунов“ (очерк, 1948), „С любов и в труда и на сцената“ (очерци, Профиздат, 1966), „Приятна болка“ (стихове, изд. „Български писател“, 1975), „Един живот в стихове“ (стихове, изд. „БЗНС“, 1983), „Откоси от моята нива“ (стихове, „Български писател“, 1985),
и романизираните биографии: „Райко Даскалов – история на един кратък, но с бури изпълнен живот“ (1973), „Петко Д. Петков. Живот между два изстрела“ (1978, 1980), „От бащиното рамо до държавното кормило“ (документални разкази за Александър Стамболийски, 1981), „Поет и държавник“ (Животопис на Цанко Церковски, изд. „Български писател“, 1985), „Земята беше твоя жребий“ (Книга за Стамболийски, изд. „БЗНС“, 1989). „Рицар, поет и дипломат. Книга за Коста Тодоров“ (романизирана биография, писана цели 50 години, 2019).
Източници
„Речник на българската литература“, т. 1, изд БАН, София, 1976 „Кой кой е в България“, изд „Труд“, София, 1998 Димитър Гундов, Предговор към „Един живот в стихове“, с. 8, 9
Категория:Български писатели Категория:Български поети Категория:Български журналисти Категория:Български публицисти Категория:Български биографи Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет Категория:Заслужили деятели на културата Категория:Родени в област Стара Загора Категория:Починали в София