Георг Аугуст Швайнфурт () е германски ботаник, изследовател на Африка.
Биография Произход и образование Роден е на 29 декември 1836 година в Рига, Руската империя, в семейство на търговец на спиртни напитки. От 1856 до 1862 година учи в най-реномираните германски университети – Хайделбергски, Мюнхенски и Берлински, като се посвещава особено на ботаника и палеонтология.
Експедиции (1864 – 1871) Експедиция в Египет и Судан (1864 – 1866) През 1864 – 1866 година изследва западното египетско-суданско крайбрежие на Червено море, от Кусейр до Суакин. Основната дейност на експедицията се състои в събиране, сортиране и обработване на ботанически екземпляри. През 1868 година на базата на събрания материал издава първата карта, на която басейна на река Нил е разделен на растителни и географски зони.
Експедиция в Централна Африка (1869 – 1871)
През 1869 – 1870 година по искане на Берлинската академия на науките изследва речната система на река Бахр ел Газал (Бели Нил). На 5 януари 1869 година отплава от Хартум нагоре по Нил и на 22 февруари достига до Мешра-ер-Рек. Изследва реките Тондж и Джур (дясна съставяща на Бахр-ел-Газал) и открива левия приток на Джур – река Вау. От декември 1869 до януари 1870 година изследва областта между реките Тондж и Рол, включително разположената между тях река Роа (десен приток на Джур). В края на януари тръгва на юг, преминава през областта на горните течения на реките Тондж и Суе-Джур, в началото на март пресича ниския хълмист вододел между Нил и Конго и навлиза в областта на горното течение на река Бвере (десен приток на Уеле). На 19 март открива река Уеле, пресича я около устието на левия ѝ приток река Гада и достига до селището Тапили (). На обратния път пресича реките Гада и Кибали (Уеле), в края на май изследва планината Бангензе на вододела между Нил и Конго и открива изворите на река Суе (Джур). На 13 юли се завръща в базата си между реките Джур и Тондж.
През януари и февруари 1871 година извършва експедиция в областта Дар-Фертит (в Югозападен Судан). На запад от река Понго (десен приток на Бахр-ел-Араб) открива река Куру (десен приток на Лол, от басейна на Понго) и левия ѝ приток река Бири. На 21 юли се завръща в Хартум, а в началото на октомври – в Александрия.
Резултатите от тригодишното пътешествие на Швайнфурт са огромни. Освен че изяснява речната система на най-големия ляв приток на Нил – Бахр ел Газал и открива вододела Нил-Конго и река Уеле, той за първи път дава сведения за етническия състав на населението на посетените райони. Открива и описва народността азанде и пигмеите ака. През 1874 година в Лайпциг излиза двутомния му труд „Im Herzen von Afrika“ („В сърцето на Африка“), който веднага е признат като истинско съкровище сред географските съчинения за африканския континент.
Следващи години (1871 – 1925) През 1873 – 1874 година участва в експедицията на Герхард Ролфс в качеството си на топограф и ботаник.
През 1874 година по настояване на хедива (управителя) на Египет посещава Кайро и през 1875 година основава Египетското географско дружество, най-старото географско дружество в Африка и става негов ръководител до 1888 година. По време на пребиваването си в Египет провежда няколко нови експедиции в страната и на Арабския п-ов, като през 1888 – 1889 година извършва петрографски изследвания в Йемен.
През 1881, 1891, 1892 и 1894 година изследва флората и релефа на Еритрея, а през 1893 година – на остров Сокотра (3600 кв. км).
През 1889 година окончателно се завръща в Германия и се установява в Берлин, където умира на 19 септември 1925 година на 88-годишна възраст.
Библиография Beitrag zur Flora Aethiopiens Georg Reimer, Berlin 1867 online bei Bayerische Staatsbibliothek digital Reliquiae Kotschyanae Georg Reimer, Berlin 1868 online bei Bayerische Staatsbibliothek digital Linguistische Ergebnisse einer Reise nach Centralafrika Wiegandt & Hempel, Berlin 1873 Im Herzen von Afrika F.A. Brockhaus, Leipzig 1874 Teil 1 bei archive.org Teil 2 online bei archive.org Artes Africanae. Illustrations and descriptions of productions of the industrial arts of Central African tribes. Brockhaus [u. a.], Leipzig 1875 (Digitalisat ) Discours prononcé au Caire à la séance d'inauguration le 2 juin 1875 Soc. Khédiviale de Géographie, Alexandria 1875 Abyssinische Pflanzennamen in: Abhandlungen der königlichen Akademie der Wissenschaften zu Berlin, S. 1–84, 1893 Vegetationstypen aus der Kolonie Eritrea Vegetationsbilder 2. Reihe, Heft 8 (1905) online bei archive.org Arabische Pflanzennamen aus Aegypten, Algerien und Jemen Dietrich Reimer (Ernst Vohsen), Berlin 1912 online bei Biodiversity Heritage Library Auf unbetretenen Wegen in Aegypten Hoffmann und Campe, Hamburg 1922 Afrikanisches Skizzenbuch Deutsche Buch-Gemeinschaft, Berlin 1925
Източници
Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 248 – 252.
Категория:Германски изследователи Категория:Изследователи на Африка Категория:Германски ботаници Категория:Германски топографи Категория:Германски картографи Категория:Етнолози Категория:Мюнхенски университет Категория:Хайделбергски университет Категория:Възпитаници на Хумболтовия университет Категория:Родени в Рига Категория:Починали в Берлин